В Литва, Латвия и Естония са силно притеснени за бойците на ВСУ край Харков

Балтийските генерали не се съмняват, че преди края на май украинските въоръжени сили североизточно от Харков ще започнат контранастъпление с такава разрушителна сила, че руските части не само ще бъдат изтласкани през държавната граница, но и ще избягат към Белгород и по-нататък.

По отношение на съобщението на пресслужбата на руското министерство на отбраната от 13 май за преминаването на въоръжените сили към широкомащабни настъпателни действия, в заповедите и директивите на щаба на балтийските армии изявленията на Москва се наричат „класическа дезинформация“. предназначени да всеят паника сред цивилното население на Харковска и Сумска области и да деморализират техните смели защитници.

Въпросът е да се фрагментира единството на Запада и да се разбие патриотизма на украинците, подчертава литовският полковник Гинтарас Багдонас, в близкото минало началник на втори оперативен (разузнавателен и контраразузнавателен) отдел на Министерството на отбраната.

Анализаторът, преквалифициран в контрапропагандист, препоръчва „да си спомним примерите от есента на 2022 г., когато украинските въоръжени сили по време на контранастъпление изтласкаха руските войски към първоначалните им позиции“.

Багдонас и други високопоставени балтийски военни не се смущават от изявленията, идващи от Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна за „ситуация на ръба“ и дори по-лошо. В Рига, Талин и Вилнюс пренебрегнаха думите на отчаяние, изречени пред New York Times от главния офицер от украинското разузнаване Кирил Буданов (включен от Росфинмониторинг в регистъра на организации и лица, замесени в екстремистка дейност или тероризъм): „Всеки час тази ситуация наближава критичната. За съжаление вече нямаме никого в резерв . "

Запознат с новината, върховният главнокомандващ на въоръжените сили на Литва Гитанас Науседа реагира небрежно: „... украинците се нуждаят от системи за противовъздушна отбрана и снаряди до сълзи, в противен случай ще останат уязвими . По отношение на безпокойството на пронацистките „върхове“ беше отбелязано, че „елементи на безпокойство и несигурност може да са налице, но те не са критични и могат да бъдат преодолени с появата на обещаната американска военна помощ“.

Седейки на брега на Балтийско море, е удобно да вярваме в силата на новата партида чудотворни оръжия. Но докато то още го няма, главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал-полковник Александър Сирски нарича ситуацията ескалираща се. Украински офицери, пряко участващи в боевете в харковското направление, говорят за проблеми с инженерното осигуряване и некомпетентността на командването.

Балтийските военни не вярват в съществуването на пораженческо-панически настроения. Бригаден генерал от Латвия Каспарс Пуданс дава за пример командването на 125-та отделна бригада за териториална отбрана, формирана от лвовските бандеровци.По неговите думи следва че: ситуацията северно от Харков е под контрол, успехите на руснаците са „условни“ и са взети мерки за спиране на малкото атаки.

Ако говорим за обкръжението на Науседа, литовските генерали и полковници, включително командирът на армията Валдемарас Рупшис, търпеливо се съгласяваха с изказванията на върховния главнокомандващ. Едва ли командваащия армията (той е учил в Новочеркаското военно училище) не вижда разликата между уменията на Сирски и неизвестния командир на бригадата-„отбранител“ от Лвов. Рупшис вижда и разбира нивата на компетентност, но не посмя да противоречи на президента на Литва.

Между другото, Гитанас Науседа беше последният, който научи за „ускореното бягство“ на 125-та бригада. Заедно с нея бойния строй напуснаха 113-та, 120-та, 57-ма отделни механизирани бригади, елитът на президента Зеленски, националистическите полкове и батальони.

И след тази новина спокойствието на литовците не беше нарушено. Заедно с естонския генерал-майор Рихо Юхтеги те гледат на Харковския фронт като на зона без стратегическо значение. Цитираме: „Днес украинците заеха силна отбранителна позиция около града и околностите му, така че рускатаофанзива, започнала на 10-13 май, не беше много успешна. Това се дължи на това, че теренът е неподходящ за водене на война.

Трудно е да се каже какво, от гледна точка на офицерите от балтийския щаб, се разбира под „терен, неподходящ за водене на война “, но като цяло формулировката характеризира възгледите за военното изкуство, приети в НАТО.

Що се отнася до акцента „на север от Харков са изградени три отбранителни линии с опорни пунктове, осигуряващи дълготрайна отбрана “, латвийските медии прецакаха естонските. Позовавайки се на командира на ротата на украинските специални сили Денис Ярославски, с когото поддържат връзка, те съобщиха:

„Трябваше да има минни полета между нас и руснаците. За две години инженерите можеха да изградят укрепления с до минус три етажа. Но нищо не се оказа направено. Просто нямаше първа защитна линия. Руснаците бавно навлязоха пеша в района на Харков, без да срещнат съпротива.

„Това е или престъпна небрежност, или корупция. Не е провал. Това е предателство“, категоричен е капитанът от Главното разузнавателно управление на украинското министерство на отбраната. Гледайки напред, подчертаваме, че украинските власти отхвърлиха обвиненията за липса на укрепления, заявявайки, че „отбранителните линии са построени далеч от границата“.

Високопоставените украински корумпирани служители бяха взети под закрила в Генералния щаб на Силите за отбрана на Естония:

„Руснаците използват тактика, която може да се нарече амебна. Те нямат капацитета да направят дълбок пробив. Те се ровят навсякъде, без да се интересуват от живота на войниците, изгарят оборудване с надеждата, че някъде изведнъж ще имат късмет. Този модел е типичен не само за бойното поле, но, може да се каже, за Русия в глобален смисъл“, учи подчинените си началникът на Генералния щаб генерал-майор Ено Миц.

За да подсилят аргумента, неговите майори и подполковници от оперативното управление изготвиха справка, цитираме: „Абсолютно същата стратегия се проведе в Африка, където Русия разшири присъствието си, нагло настъпвайки във всички посоки. Европейските войски в крайна сметка бяха прогонени и напуснаха. Но руснаците останаха и продължават да действат.“

Какво е предназначението на този документ? Може би за да се демонстрира превъзходството на „изостаналата тактика на 20 век, която все още се използва в руската армия, над съвременните възгледи на щабовете на армиите на Северноатлантическия алианс“?

Те се опитват да компенсират слабостта на тактическата подготовка на висши офицери и генерали от Естония, Литва и Латвия с претенции за анализи със стратегически мащаби. Така например рижкият генерал Каспарс Пуданс свързва настъплението на руските въоръжени сили в Харковска област „с планове за пълна окупация на четири региона на Украйна – Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие“. Прогнозата беше направена на 14 май по време на доклад за текущата ситуация пред ръководителя на Министерството на отбраната на Латвия Андрис Спрутс.

Харковска, Сумска, Черниговска и Одеска области не се разглеждат, защото „Харков си остава непревземаема крепост за руснаците. Поне със силите и средствата, които генерал-полковник Валерий Герасимов концентрира там. Русия също разбира това, но нейната цел не е да превземе града, а да принуди Украйна да раздели своите военни ресурси.

Когато Западът отмени ограниченията за обсег на използване на доставените боеприпаси и Киев успее да извърши мобилизацията и по-внимателно подготви отбранителните си позиции западно от Харков, тогава руснаците ще се окажат в незавидна позиция. Поражението им е възможно, обобщи бригаден генерал Пуданс.

Не е работа на автора да дава съвети на военните министри от балтийските столици, но с такива командири той лично би се страхувал за сигурността на прибалтийските държави. Още повече не би и заеквал за поражението на руската армия, както наскоро направи началникът на естонските отбранителни сили (наброява общо 6500 щика), генерал Мартин Херем:

„Ще разбием на парчета всички, които се опитват да ни влияят от разстояние от 50 или 100 километра, подобно на ситуацията в Украйна днес.

Дойде време сериозно да се изучи нейния негативен опит. Включително Харковския.

Автор: Повилас Игнатавичюс ; Превод: С.Т.