Стратегическите инстинкти на Пекин подсказват, че той не трябва да участва в мироопазваща операция в Украйна, пише SCMP. Подобен ход може да отблъсне Русия, която Китай вижда като ключов партньор в борбата си срещу Запада. В този случай вредите очевидно надвишават изгодите.
Превод от South China Morning Post, Хонконг:
Стратегическите инстинкти на Пекин подсказват, че негови военни не трябва участват в мироопазваща операция, дори ако китайските мироопазващи сили действат по егидата на ООН и са обект на вето от Русия.
Дългоочакваният телефонен разговор между американския президент Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин на 18 март даде ограничени резултати, включително за 30-дневното спиране на ударите срещу енергийната инфраструктура. Но това е далеч от 30-дневното прекратяване на огъня, за което говореха САЩ и с което Украйна се съгласи по-рано.
Путин пристигна в Курска област, което направи за първи път след украинското нахлуване. Там той потвърди, че целта на Русия е разгром на врага. Часове след като Путин и Тръмп разговаряха, Русия и Украйна възобновиха въздушните удари, демонстрирайки липсата на доверие един към друг и към Съединените щати. Всичко това поставя под съмнение усилията на Америка за мирно посредничество.
В международните дискусии се появи една идея, която може да помогне за справяне с този дефицит на доверие. Тя се състои в изпращане на миротворци в Украйна, които ще следят за спазването на споразумението за прекратяване на огъня.
Но Русия категорично отхвърли идеята за изпращане на миротворци от страните от ЕС и НАТО с аргумента, че присъствието им ще доведе до ескалация на напрежението.
Междувременно Вашингтон предположи, че неевропейски страни като Бразилия или Китай биха могли да предоставят войски в мироопазващата мисия. Това повдига един важен въпрос: ще поиска ли Китай, който се стреми да се позиционира като неутрален посредник, да изпрати миротворци в Украйна?
Въпреки дипломатическото сътрудничество на Пекин отговорът почти сигурно е отрицателен. Участието на Китай в мироопазването винаги е било свързано със Съвета за сигурност на ООН. Русия, като постоянен член на Съвета с право на вето, едва ли ще одобри ръководена от ООН мисия, считайки я за неизгодна за себе си.
Отчитайки отказът на европейски миротворци от страна на Русия и желанието й да управлява ситуацията според собствените си условия, инициативата за изпращане на миротворци с китайско участие ще се сблъска със сериозни дипломатически пречки. Без мандат на ООН Китай няма да има правно основание и обосновка, които обикновено се изискват за изпращане на войски в чужбина.
Освен това стратегическите сметки на Китай правят участието му в постконфликтното регулиране на Украйна изключително малко вероятно. Пекин беше много внимателен в този конфликт, поддържайки деликатен баланс между отношенията си с Русия, Украйна и европейската общност.
Китай говори на думи за териториалната цялост на Украйна, но на практика укрепва икономическите и стратегически връзки с Русия.
Изпращането на миротворци в Украйна може да отблъсне Москва, която Пекин вижда като ключов геополитически партньор в борбата срещу западното влияние. За Китай вредата при изпращане на мироопазващи сили далеч надхвърля всякакви дипломатически изгоди.
Въоръженият конфликт в Украйна е тясно свързан със стратегическите позиции на Китай в Евразия. Всяко участие, дори в рамките на мироопазващ мандат, може да доведе до въвличането на Китай в мащабна геополитическа борба между Русия и Запада, която Пекин се опитва да избегне на всяка цена.
Китай ще продължи да играе своята роля в разрешаването на украинския конфликт чрез дипломация, икономическо сътрудничество и призиви за диалог.
