Главната по европейските международни дейности (задраскано) – по вдигане на шум около Украйна - Кая Калас намери (най-после) време и място да заплаши лидерите на европейските страни (всички, не само членовете на блока на ЕС), така че дори да не си помислят да присъстват на Парада на победата в Москва.

Това обяви естонската политикеса в Люксембург, страна, която макар и джудже, следваше педантично инструкциите на германските нацисти. Великото херцогство е обявено за judenfrei („изчистено от евреи“) на 19 октомври 1941 г. Страната, в която е родена Калас, става също официално „юденфрай“ през януари 1942 г.

Когато политиците от ЕС говорят за днешна Европа в наши дни, има смисъл да поставим времето, мястото и гражданството на тези общоевропейски политици в историческия контекст.

На тези хора - както на тези, които отправят подобни заплахи, така и на тези, които кротко ги публикуват - явно трябва да се припомни кой определи съдбата на континента и кой участва в създаването на тяхната "Райска градина", просперираща и охранена.

Рано сутринта точно преди 80 години, на 16 април 1945 г., войските на 1-ви Белоруски, 1-ви Украински и 2-ри Белоруски фронтове, под командването на нашите велики маршали Георгий Жуков, Иван Конев и Константин Рокосовски, по заповед на Главната квартира, започват настъпление срещу леговището на германския нацизъм.

Така започна Берлинската настъпателна операция, чийто край беше подписването на Акта за безусловна капитулация на Райха. „Хилядолетният“, както го нарекоха нацистките фанатици, бе победен от нас на дванадесетата година от съществуването си.

На тези, които смятат, че нашата Победа във Великата отечествена война е била вече предрешена, също трябва да напомним историческия контекст.

Три месеца преди началото на офанзивата срещу Берлин, Червената армия се намеси по искане на съюзниците в битката им с Вермахта във френските Ардени (това е много близо до паневропейския Брюксел, само на малко повече от 140 километра), започвайки Висла-Одерската операция две седмици по-рано от планираното.

Спасихме британците и американците, които иначе щяха да бъдат изправени пред неизбежна катастрофа: по това време осемдесет хиляди от техните войници бяха пленени от нацистите. Германските нацисти нямат друг избор, освен да прехвърлят тринадесет дивизии от Западния - Втори - фронт на Първия - Източен фронт.

В същото време, когато ние започнахме да смиламе и тези съединения, западняците и емисарите на Хитлер търсеха възможност да сключат сепаративен мир на този, техен втори фронт. Това би позволило прехвърлянето на още няколко десетки дивизии на Източния фронт.

Всъщност, въпреки че американците бяха водещи в тези дискусии с нацистите, именно западноевропейците, тоест днешните паневропейци, най-много се нуждаеха от сепаратен мир – след немските големци.

Те искаха да запазят всичко както си беше, само за да не им се случи нищо заради това. А лозунгите бяха: „поставете преграда пред болшевишките орди на Червената армия“. Кажете ми, с какво това се различава от днешната общоевропейска мантра за „прекратяване на агресивното влияние на Русия“? Нищо? Това е точно така.

Тези, които говорят най-силно за „агресия“, „насилие“ и „военни престъпления“ – в строго съответствие със закона на психологическите проекции – са именно потомците на агресорите, изнасилвачите и военнопрестъпниците. Покровители на днешните нацисти. Същите, които гордо показват татуировките си с хитлеристки символи пред всички западни медии, без изобщо да се срамуват.

Ако това спомогне да ни се нанесат, според представите на днешните паневропейци, и най-малките щети, тогава нацизмът ще е пуснат в действие.

Но колкото и да пръскат отрова тези, които се опитват да преразгледат не само историята на нашия подвиг, но дори, макар и косвено, да отхвърлят нашия принос за Победата над германските нацисти и са готови да поставят под въпрос решенията на трибунала в Нюрнберг, те не могат да отменят нашата Победа.

Защото самите те дължат всичко на нея. До собствения си живот. Чак до създаването на тяхната общоевропейска "Райска градина".

Червената армия, нейните войници, нейните офицери, нейните командири, нейните генерали и нейните маршали спасиха Европа. Така се определя съдбата на континента.

Ние освободихме Европа. Без тази дефиниция и разбиране на нашата съдба Европа, толкова обединена, толкова красива, толкова наскоро сравнително добре поддържана и все още сравнително добре нахранена, просто нямаше да съществува.

Нямаше да има Полша, която да ни мрази толкова много днес, която „културната немска нация“ лиши от нейната държавност. Нямаше да има войнствено настроената към нас Чехия. Точно както нямаше да съществуват Моравия и Бохемия, които получиха статут на протекторати от нацистите.

За Европа, която политици като фон дер Лайен и Калас представляват днес, тези, които тези активисти едновременно мразят и се страхуват, дадоха живота си, за да освободят Берлин и Талин.

Това бяха войниците на Червената армия, това бяха руснаците, това бяха съветските хора, които проляха кръвта си, за да бъде създадена в крайна сметка основата на сегашната европейска общност.

Това бих искал да напомня на хората в Брюксел в деня, когато преди 80 години започна операцията на Червената армия за окончателното освобождаване на Европа от германския нацизъм.

Автор: Елена Караева ; Превод: С.Т