Има оптимизъм в походката на официалните лица от Европейския съюз тези дни – поне в сравнение с погребалното настроение отпреди няколко месеца.
Причината е, че търговската война на Доналд Тръмп и атаките срещу върховенството на закона карат европейците да се сближат, а инвеститорите да търсят убежище в единната валута. Въпросът е колко далеч може да се стигне в постигането на необходимата промяна на фона на това, че Германия е изправена пред трета поредна година на стагнация и предупрежденията на Марио Драги за бавна агония все още звучат в ушите на технократите, пише колумнистът на Bloomberg Лионел Лорен.
Директната атака на Тръмп срещу трансатлантическите отношения на стойност 1,5 трлн. долара със сигурност свърши по-добра работа за доказването на стойността на ЕС, отколкото биха могли 1000 Бели книги. Критиките на президента срещу НАТО и Украйна засилиха солидарността между членовете, като дори традиционно проамериканската Дания се отказа от евроскептицизма си след натиска върху Гренландия. Шансовете за членство на Норвегия и Исландия също се променят. Дори Обединеното кралство се приближава към Брюксел.
И докато единният пазар на ЕС от 440 млн. души успява да удържи позици срещу Тръмп, държавите членки също стават по-склонни да нарушат националните си табута в името на общото благо. Новата коалиция в Германия се опитва да измъкне страната от режима на строги икономии с пакет за над 500 млрд. евро за инфраструктура и отбрана. Тя също така изненада с искането си за облекчаване на фискалните правила на ЕС, които някога защитаваше. Франция междувременно е готова да обмисли промяна в континенталната отбрана с разширено ударение върху ядрено възпиране, което допада на Полша, тъй като САЩ все повече се сближават с Русия.
И във време, когато потокът от инвестиции и изследвания се обръща в полза на Европа, става по-лесно да се увеличи нейната стабилност, предвидимост и равноправие спрямо САЩ.
„Нямаме батки (bros или techbros – представители на доминирания от мъже технологичен сектор, има предвид технологични милиардери, бел. ред.) и олигарси“, каза наскоро председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на фона на усилията на Брюксел да отключи финансиране и други стимули за привличане на учени, на които администрацията на Тръмп е обърнала гръб.
Щатският долар загуби около 9% от стойността си тази година спрямо кошница от конкурентни валути, докато еврото поскъпна с около 5%. Акциите на компаниите в сектора на отбраната като Rheinmetall AG се радват на засилен интерес.
И въпреки всичко това ЕС все още изглежда зле подготвен за предстоящата буря. Неговата икономика е два пъти по-зависима от външната търговия от тази на САЩ, като Германия е особено уязвима предвид зависимостта ѝ от САЩ за повече от 10% от износа на стоки като автомобили и фармацевтични продукти, според Bloomberg Economics.
Последните прогнози на Международния валутен фонд (МВФ) очакват производството в Германия да остане без промяна тази година – но като се има предвид голямата несигурност, има шанс икономиката на Германия да се свие за трета поредна година, предупреждава икономистът от ING Шарлот де Монпелие. В допълнение към загубата на работни места и недоволството на хората, които би донесла една търговска война с Тръмп, съществува и риск ЕС да се окаже, че води търговска война на два фронта, докато Китай засилва износа си и пренасочва поток от стоки към Европа.
Тестът за предстоящото лято на търговски проблеми не е дали ЕС ще може да сключи сделка с Тръмп за 90 дни, както изглежда смята милиардерът на LVMH Бернар Арно. Въпросът е дали ще започне да прилага рецептата на Драги за успех чрез окрупняване на фрагментирани местни индустрии, създаване на истински единен пазар за банките и интегриране на своите отделни капиталови пазари.
Нови пазари и съюзи в чужбина ще помогнат; но, както посочва управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, само комбинацията от повече разходи и повече интеграция ще повиши растежа и ще подобри устойчивостта на Европа. Тъй като ще отнеме време, за да се приложат новите планове за разходи, може би не е голямо успокоение, че политиките на новото германско правителство все още не съдържат нищо по теми като пенсии или намаляване на бюрокрацията.
Колкото и добре да изглежда Европа на фона на породения от САЩ хаос, привличането на таланти и инвестиции, докато в същото време се бори с привлекателността на популистите у дома, ще изисква изцяло ново ниво на единство. „Не можем да спрем по средата“, предупреди президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард по-рано този месец. Нейната собствена институция се изправя пред предизвикателството да облекчи паричната политика, за да стимулира търсенето.
Крайно време е правителствата да започнат да премахват собствените си бариери пред растежа, което според Драги, предшественика на Лагард, се равнява на 45% мито върху стоките и 110% данък върху услугите. Ако това означава да се обърне внимание на друго табу – за гласуване с квалифицирано мнозинство сред 27-те държави от ЕС – така да бъде. Това би било още един добре дошъл, макар и болезнен, удар, причинен от щуротиите на Тръмп.
