Февруари се превърна в истинско предизвикателство за световния ред и опъна до краен предел отношенията между САЩ и Европа, пише Politico.
В обширна статия европейското издание разказва някои подробности, случили се зад затворените врати на срещите, които дават още насоки за зараждането на кризата между доскорошните съюзници.
Европейските лидери бяха наясно, че вторият мандат на Доналд Тръмп в Белия дом ще е предизвикателство, но може би никой не беше истински подготвен да коментира изявленията му за Гренландия и Канада, промяната в статуквото в отбраната на Европа, наложило се след Втората световна война, търговските мита и най-вече за смяната на визията за Украйна. Наложи им се да реагират на постове в социалните мрежи, публикувани среднощ (европейско време), а това, което ги притеснява най-много са близките до Кремъл коментари за Украйна.
Украйна ще загуби територии и няма място в НАТО
Първите сигнали за задаващите се проблеми се появиха в средата на февруари, припомня Politico. Изданието отбелязва първата визита на министъра на отбраната Пийт Хегсет в Брюксел на среща в НАТО. На нея той заяви, че членството на Украйна в Алианса е "илюзия", както и че Киев трябва да е готов да се откаже от териториите си и международно признатите граници.
Но всъщност истинският шок тепърва предстои. Източници на Politico разказват, че британският министър на отбраната Джон Хийли е разбрал по средата на пресконференция и то от социалните мрежи, че Тръмп е разговарял с руския си колега Владимир Путин и двамата са се разбрали да започнат преговори веднага. "Ще се обадя на Зеленски, за да го информирам за разговора", написа тогава Тръмп в Truth Social.
"Знаем кои са добрите, и кои - лошите", успокоява министърът на отбраната на САЩ своите колеги, след като стават ясни подробностите от разговора на Тръмп и Путин. Притесненията започват да се зараждат ден по-късно, когато Хегсет уведомява европейците, че траен мир може да има, ако трети страни, но без САЩ, поемат ангажимент да предоставят гаранции. В Европа все още не искат да приемат, че САЩ ще се откажат от Украйна и дори и днес - два месеца по-късно, изчакват, преди да правят крайни изявления.
В Мюнхен Европа започна да разбира, че разделението е започнало
В Мюнхен по време на конференцията за мир Европа трябваше да чуе още тежки обвинения от САЩ. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс не се ограничи с отбраната и Украйна - критиките му към европейските лидери са, че неглижират европейците, религиозните свободи и не правят необходимото, за да пресекат нелегалната миграция. "Заплахата не е Русия, не е Китай или който и да е външен източник", каза Ванс и допълва: "Притеснява ме заплахата, идваща отвътре".
Източници на Politico споделят, че думите на вицепрезидента са шокирали не само европейците, но и представители на Демократическата партия в САЩ, които присъстват в германския град.
Но това изказване кара европейските лидери да действат - макар и с малки импровизации. Например полският външен министър Радослав Сикорский уверено заяви, че ЕС се събира на спешна среща в Париж. Седнал до него, френският му колега Жан-Ноел Баро изглежда изненадан от тези думи - планове има, но подготовката на срещата не е публична. Френските власти не потвърждават информацията в следващите 24 часа, а и не всички европейци са поканени.
В крайна сметка срещата се осъществява и зад затворените врати са обсъждани варианти за края на войната в Украйна и как да бъде задържан Тръмп. С цел по-бързи действия събраните лидери са ограничен кръг, но подборът на поканените изглежда странен - Франция, Полша, Германия, Италия, Испания, Великобритания, Нидерландия и Дания. Присъстват и някои европейски чиновници, представители на Брюксел, но не и страни от Източна Европа (Полша е и ротационен председател на ЕС и вероятно затова намира място в стаята), включително и съседните на Русия Прибалтийски страни. Според коментари целта е да бъде загърбен "любимият" на ЕС пълен консенсус в името на бърза мобилизация и по-голяма ефективност.
В търсене на личен контакт
И френският президент Еманюел Макрон, и британският премиер Киър Стармър планират да пътуват до САЩ още след инаугурацията на Тръмп. Сега става ясно, че срещите им с него ще са изключително напрегнати. От своето имение в Мар-а-Лаго американският президент вече атакува украинския президент Володимир Зеленски, подразнен от изразеното разочарование, че Украйна няма да участва в преговорите между САЩ и Русия.
И съветът на естонския президент Едгар Ринкевич, даден на неговите колеги: "Никога не спирайте да се паникьосвате", влиза в действие. Тръмп заявява, че Зеленски е диктатор и посредствен актьор. "Имаше три години", коментира той думите на украинеца, че ще бъде обсъдена съдбата на независима и суверенна държава без нейното присъствие.
"Никога не трябваше да започвате това, трябваше да сключите сделка", заяви Тръмп, намеквайки, че Украйна е започнала войната, а не Русия. Макрон и Стармър се координират и опитват да намалят напрежението между двамата, разговаряйки с Белия дом. Пръв на среща с Тръмп отива френският президент и според източници на Politico от "Даунинг стрийт" 10 има лек намек за съперничество - британският премиер нарочно не е искал да пътува до САЩ на годишнината от началото на пълномащабната война (24 февруари) и това е дало прозорец на Макрон да се "вмъкне" в програмата.
Пукнатините се увеличават
Според хора от неговия екип той е разчитал на предишните си отношения с Тръмп, а и вече беше домакин на среща между Тръмп и Зеленски в Париж. Въпреки цялата подготовка напрежението в Овалния дом пролича, когато американският президент заговори за помощта за Украйна, която САЩ дават безвъзмездно, а Европа - като заем. Макрон го прекъсна и обясни, че това не е така, а насаме е лобирал много активно американският президент да приеме Зеленски и да разговаря с него.
В същото време европейски лидери са в Киев и демонстрират подкрепата си за украинския лидер. Във Вашингтон обаче първите врати започват да се затварят - група депутати от Европейския парламент бяха хладно приети от институции и свои колеги политици. Срещата на групата с представители на републиканците е отменена. Неофициалното обяснение е ясно - не искаме да разговаряме с европейски политици - можем да говорим с французи, германци и т.н., но не и с политици на ниво "ЕС".