Русия не се съгласява с нито едно условие на САЩ в мирните преговори, съобщи Financial Times позовавайки се на свои източници.
Конкретно изданието посочва, че в разговорите между представителя на Белия дом за Близкия изток Стив Уиткоф и руския президент Владимир Путин се е стигнало до тупик при последната им среща. Кремъл не се отказва от своите максималистични искания за денацификация и демилитаризация, които са точки, които Вашингтон не подкрепя.
В плановете на Тръмп е включено предаването на контрола върху окупираните територии, но само по линията на съприкосновението. Путин обаче очаква да получи тези области в административните им граници, които дори и приближените до властта пропагандисти признават, че ще отнеме десетилетия, за да бъдат овладени.
По тази причина и САЩ са уведомили своите европейски партньори, че преговорите са зациклили и изтеглянето им от процеса изглежда е въпрос на време, допълва Bloomberg. В Кремъл също смениха тезата и говорителят Дмитрий Песков съобщи, цитиран от ТАСС, че от САЩ всъщност няма нужда, защото въпросът за края на войната трябва да бъде решен между Русия и Украйна. Той е лаконичен и по отношение на среща между Путин и Тръмп - ако е необходимо, ще бъде осъществена.
Доскоро Москва отказваше да се признае, че Киев има място на масата на преговорите и може да разговаря на някакво ниво с представители на украинските власти. В първите месеци Песков коментираше по същия начин ивъзможността за среща между Путин и Зеленски, както днес с Тръмп - когато му дойде времето, ще разговарят.
Украйна ще се превърне в лобното място на външната политика на републиканците
Войната в Украйна е сериозен провал в първите 100 дни на американския президент Доналд Тръмп, който обеща да сложи край на бойните действия за 24 часа, пише колумнистът на Bloomberg Андреас Клут. Той посочва, че това негово изявление е далечен спомен на слогана на Роналд Рейгън "мир чрез сила".
Но тактиката на Тръмп е точно обратната - той избра за свой представител в Русия Уиткоф, който носи "пълна торба с моркови" за Кремъл, включително и възстановяване на търговски отношения и териториални отстъпки, и оставя тоягата за Киев. Резултатът може и да е край на войната, защото Киев няма да има друг избор, но капитулацията на Украйна би могла да бъде наречена по всякакъв друг начин, но не и устойчив мир.
При това положение не е изключено Тръмп и неговият екип в Белия дом да се оттегли от конфликта, за да не изглеждат слаби и безпомощни. Всъщност именно така изглеждаше американският президент, призовавайки "Владимир, спри!", а Владимир продължи да бомбардира.
Държавният секретар Марко Рубио вече коментира, че има много други приоритети и очакванията сега са, че Вашингтон просто ще остави Украйна, Русия и Европа сами да се оправят с войната.
Преди седмици украинският президент Володимир Зеленски беше категоричен, че Украйна просто не може да си позволи да загуби стратегическия си партньор САЩ. Причината дори не е толкова в оръжията, които доставя, а страховете на Киев, че изтеглянето на Вашингтон ще накара и други държави да размислят и изоставят страната. Сега обаче в Украйна започват да свикват с идеята, увеличават своето производство на оръжия и преговарят с европейските съюзници.
Ще допуснат ли републиканците изтегляне от военен конфликт? Старата генерация вероятно не, а има доста представители на това "ястребово крило" в Конгреса и в Белия дом - хора, които още помнят как Роналд Рейгън сложи край на "империята на злото". Представители на това течение в Републиканската партия са и Марко Рубио, и съветникът за национална сигурност на Тръмп Майк Уолц, и сенаторът Линдзи Греъм, който беше част от екипа на сенатора Джон Маккейн - един от най-големите противници на Путин и диктаторите като цяло, посочва още Клут.
Различните течения в Републиканската партия
"Да, ама не", казва анализаторът. Действията и на тримата са заглушени от останалите в екипа на Тръмп и вече са част от апарата, споделящ и защитаващ неговите възгледи, дори и когато обедните му изявления са точно обратните на сутрешните.
Греъм и Рубио, заедно с други представители на двете партии в Конгреса предложиха законопроект в началото на войната, който забранява на САЩ да признае руските териториални претенции. Сега и двамата следват линията на Тръмп, която действително е трудно да бъде определена и може и да включва признаването на Крим за руска територия.
Истината е, че в Републиканската партия има няколко различни течения, които си противоречат. Една част от партията заема линията на Рейгън и споделя визията, че САЩ трябва да бъдат защитник на международната система и на суверенитета на други държави, включително и Украйна. На обратната позиция обаче са "приоритизиращите", които смятат, че САЩ трябва да се изтеглят от Европа и Близкия изток и да обърнат внимание на Азия.
И двете течения се сблъскват с трето, което пък поставя "Америка на първо място". Тяхната теза е, че САЩ трябва да стоят далеч от чуждите войни и да не носи отговорност за световната система, а вместо това да се концентрира към себе си и да изискват например американските кораби да не плащат както всички останали, преминавайки през Панамския или Суецкия канал. Част от това течение сред републиканците е вицепрезидентът Джей Ди Ванс.
Така гласове, че сега е моментът САЩ да действат както по времето на Роналд Рейгън и да не позволят на силните да завладеят слабите, стават все по-малко и все по-изолирани.