Руският президент Владимир Путин осъди "опитите за пренаписване" на историята на Втората световна война, за които той обвинява Запада, предадоха Франс прес и БТА.Той направи това изявление по време на телефонен разговор с израелския премиер Бенямин Нетаняху.
"Двете страни са подчертали решимостта си да поддържат истината за събитията от Втората световна война и да се противопоставят на опитите за преразглеждане на резултатите от нея и фалшифициране на историята" според прессъобщение на Кремъл.
По време на телефонния разговор е бил подчертан "решаващият принос на Червената армия и на съветския народ като цяло за разгрома на нацизма" според същия източник.
Двамата лидери са обсъдили също така различни аспекти на ситуацията в Близкия изток и на руско-израелските отношения, подчертава Кремъл.
Путин често обвинява западните страни в исторически ревизионизъм и опити да омаловажат решаващата роля на СССР за победата над нацистка Германия.
Победата от 1945 г. е централен елемент на руския патриотизъм, а споменът за тази война, отнела живота на над 20 милиона души в СССР и изисквала безпрецедентни жертви от населението, е травма, която все още се усеща в обществото. Подхранваният от това патриотизъм се експлоатира от властите, които сравняват започналата през 2022 г. руска офанзива в Украйна с борбата срещу нацизма през Втората световна война, отбелязва АФП.
Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху благодари на руския президент Владимир Путин за съдействието му за освобождаването на Александър Труфанов, който беше държан като заложник от радикали в ивицата Газа. Израелски източник заяви пред ТАСС.
„По време на телефонен разговор на 6 май вечерта Нетаняху благодари на президента Путин за съдействието му за освобождаването на Александър Труфанов от плен на терористичната организация Хамас“, заяви събеседникът на агенцията. „Министър-председателят обсъди с президента Путин продължаващите усилия на Израел за освобождаване на всички отвлечени“, добави той.
Руско-израелският гражданин Александър Труфанов беше освободен от плен в ивицата Газа на 15 февруари като част от споразумение за прекратяване на огъня. На 15 януари Израел и Хамас се споразумяха да освободят заложниците, държани в Газа, и да наложат прекратяване на огъня в анклава. Трифазното споразумение влезе в сила на 19 януари, като първата му фаза приключи на 1 март.
Очакваше се, че по време на първата фаза на споразумението страните ще се споразумеят за прилагането на втората фаза на прекратяването на огъня, но това така и не се случи. На 18 март израелската армия възобнови бойните действия в ивицата Газа, като нанесе масирани удари по анклава. Кабинетът на Нетаняху обясни това с отказа на радикалното палестинско движение Хамас да отхвърли предложенията, представени на преговорите от посредниците и специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф, като заяви, че целта на операцията в Ивицата е освобождаването на всички заложници.
По последни данни на израелската страна радикалите продължават да държат 59 заложници в ивицата Газа, включително Максим Харкин, чиито близки роднини имат руско гражданство.
Източници: БТА, ТАСС
