Огромният военно-промишлен комплекс на Америка има много критици. За Европа обаче той вече е нещо, към което да се стреми.
Тази седмица Германия поиска от Европейския съюз (ЕС) да приложи клауза за извънредно положение, с която да освободи инвестициите в отбрана от правилата за разходите като част от петгодишния план за превъоръжаване на блока. Глобалните разходи за отбрана отбелязаха най-високия годишен ръст поне от края на Студената война през 2024 г., показват данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира, публикувани тази седмица. Най-голям принос за този ръст има Европа.
Анализаторите изчисляват, че страните членки на НАТО биха могли да осигурят от 700 млрд. до 2 трлн. евро допълнителни военни разходи до 2030 г., пише The Wall Street Journal.
Голяма част от допълнителните разходи ще отидат при основни американски контрагенти като Lockheed Martin LMT, Northrop Grumman и General Dynamics. Брюксел обаче иска поне 50% от европейските военни поръчки да отиват за местни фирми. Постигането на това изискване налага мащабна индустриална реформа – нещо, от което инвеститорите са нетърпеливи да се възползват, тъй като изключителността на САЩ избледнява.
Европейските страни намалиха военните бюджети много повече от САЩ след Студената война и техните местни доставчици на отбранителна продукция се превърнаха в нишови производители с малък обем и високи единични разходи. Военното подразделение AIR на Airbus отчете например 12 млрд. евро приходи за 2024 г. За сравнение, Lockheed реализира 71 млрд. долара.
Това създава отрицателна обратна връзка, като членките на НАТО все повече насочват поръчки към американски изпълнители, които остават способни на мащабно производство. След нахлуването на Русия в Украйна само 22% от поръчките от ЕС са изпълнени в Европа, според данни на Европейската комисия (ЕК).
Първата стъпка за решаване на този проблем е производството на повече от това, което Европа вече произвежда: боеприпаси. След като ЕС не успя да достави 1 млн. артилерийски снаряда на Украйна до март 2023 г. (вместо това целта беше изпълнена към ноември същата година), длъжностни лица от ЕС отпуснаха 500 млн. евро за увеличаване на производството. Една четвърт от средствата отидоха за Rheinmetall RHM, чиято цел е да произвежда 1,1 млн. 155-милиметрови снаряда годишно до 2027 г. и да утрои годишните си приходи до 30 млрд. евро до 2030 г.
Rheinmetall иска да се превърне в универсален изпълнител в американски стил. Наскоро компанията придоби американския производител на превозни средства Loc Performance, фирмата за събиране на боеприпаси Stascheit и разработчика на софтуер blackned и подаде оферта за подразделението за военни кораби на Thyssenkrupp, която беше отхвърлена в полза на отделяне на звеното.
Ентусиазмът на инвеститорите повиши съотношението цена-печалба на компанията до 43 от 17 преди шест месеца. Такива екстремни оценки са аргумент за диверсификация, но е трудно да се намерят други ясни лидери в индустрията, разточително фрагментирана по националните граници.
Германия е водещ производител на танкове, но докато САЩ разполагат с основния боен танк Abrams, пехотната машина Bradley и бронетранспортьора Stryker, Европа има няколко конкуриращи се модела за всеки клас танкове. Същото важи и за фрегатите, подводниците и самолетите. При реактивните изтребители Eurofighter Typhoon, подкрепен от Германия, Италия, Испания и Великобритания, се конкурира с френския Rafale и шведския Gripen.
Същевременно най-популярният избор сред европейските членки на НАТО е F-35, който се гордее със стелт способности, а и темповете на производство са утроени. Това обвързва страните с американските системи за две десетилетия.
Разработването на изтребители от следващо поколение също е разделено между програмата Dassault-Airbus и екипи на BAE Systems-Leonardo LDO и Mitsubishi.
В идеалния случай тези фирми биха се слели в два гиганта, всеки от които да кандидатства за обединен договор, като в крайна сметка ще разработи само един самолет, точно както Boeing и Lockheed направиха с проекта F-47 на ВВС на САЩ.
На практика обаче сливанията на водещи компании остават малко вероятни. Националните правителства запазват дялове в повечето отбранителни фирми и не са склонни да отстъпят контрол.
По-реалистичен модел е производителят на ракети MBDA. Съвместна собственост на Airbus, BAE и Leonardo, компанията функционира като една и същевременно запазва националните си дъщерни дружества. Това позволява опростяване: семейството ракети Aster – най-близкият европейски еквивалент на американския PAC-3 MSE, използван в системите Patriot, които се оказаха жизненоважни в Украйна, замени остарели системи като Crotale, Masurca, Spada, Aspide и Sea Dart. MBDA планира да удвои производството тази година в сравнение с 2023 г.
Този модел може да се разпростре и в други сектори. Rheinmetall разработва танка Panther KF51, насочен към замяна на Leopard 2, и сега обедини сили с Leonardo, за да изгради вариант на модела за Италия. Военноморските способности могат да бъдат консолидирани между BAE, френската Naval Group, германската Thyssenkrupp, италианската Fincantieri FCT и нидерландската Damen.
Инвеститорите биха могли да разпределят залозите си между различните играчи на пазара и да се надяват да се възползват от техните мрежи от специализирани дъщерни дружества.
Въпреки това обаче, планът на MBDA остава уязвим към национални различия. Германия и Франция например произвеждат конкурентни крилати ракети за наземна атака: Taurus KEPD 350, производството на която се възобновява след петгодишна пауза, и SCALP EG. Това отразява наследството отпреди сливането, но подчертава предизвикателството от мащабирането с остарели линии. Фабиан Хофман от Университета в Осло оценява, че комбинираният годишен капацитет е само 100 единици, което е далеч под 700-те JASSM-ER на Lockheed.
Междувременно Европа няма противоракетна отбрана на голяма височина като американската THAAD или израелската Arrow 3, чието изграждане може да отнеме 20 години. Континентът също така зависи от САЩ за софтуер и сателитно разузнаване.
„Най-добре е първо да се поправи системата за обществени поръчки, след това тези компании да се конкурират помежду си и след това да се види кои победители ще се появят и да се стимулира консолидацията. Това се случи с Rheinmetall“, казва Хофман.
Всъщност ЕС се стреми да възпроизведе силата на Пентагона като централизиран купувач. Брюксел ще предостави 150 млрд. евро заеми за съвместни обществени поръчки в областта на отбраната и си поставя цел 40% от покупките да бъдат съвместни до 2030 г.
Това обаче може да се окаже недостатъчно. Тъй като много страни все още не са склонни да харчат дори под егидата на Брюксел, ще има капитал, който да се намесва за финансиране на по-малки сделки в областта на отбраната, обикновено включващи активи, собственост на частни компании.
Фирми за частен капитал като базираната в Лондон Tikehau Capital и базираната в Париж Weinberg Capital Partners сега се фокусират върху малки и средни компании, свързани със сигурността. По-големи играчи като CVC Capital Partners са в идеална позиция също да търсят позиции.
След това е рисковият капитал, който би трябвало да помогне за справяне с някои от „пропуските в способностите“, идентифицирани от служители на ЕС, включително дронове, изкуствен интелект и кибервойна. Модел за развитието на тези компании са компаниите от Силициевата долина, които в момента се борят за договори с Пентагона, като Anduril Industries, Palantir и Shield AI.
Според скорошен доклад на Фонда за иновации на НАТО, инструмент на стойност 1 млрд. евро, стартиран от алианса през 2023 г. за предоставяне на ранна подкрепа на стратегически военни технологии, европейското рисково финансиране в тази област е достигнало рекордно високо ниво през 2024 г. Успехът на украинските производители на малки дронове, възникнали по необходимост, също проправя пътя.
Водещите европейски инвестиционни банки, като BNP Paribas и Deutsche Bank, освен това ще получат неочакван приход под формата на консултантски услуги за сливания и преструктурирания, както и емитиране на акции и дълг за финансиране на разширявания.
Европейският военно-промишлен комплекс няма да съперничи на американския скоро, но могат да се спечелят пари, докато се събужда от дългия му сън.
