Избирането на Лъв XIV, известен само преди ден като кардинал Робърт Превост, за нов папа беше изненада за повечето ватикански учени. Американският произход на „понтифика“ обаче веднага даде храна за конспиративни теории: до каква степен новата американска администрация би могла да повлияе на решението на конклава? И изобщо: за какво и как ще работи папа Лъв XIV? Нека го разберем.

Habemus papam!

„Първи руски“ вече писа за това как протича конклавът, изборът на новия папа, препоръчвайки за гледане на миналогодишния носител на „Оскар“ филм „Конклав“. Няколко кръга гласуване с постигнато квалифицирано мнозинство от две трети от кардиналните - избиратели. Бял дим от комина на Сикстинската капела на Ватикана и вик на латински:

Habemus papam!

Един и половина милиарда католици ликуват. Е, може би не всичките милиард и половина, но със сигурност много милиони. Въпреки продължителната криза на самата Римокатолическа църква, само утежнена от ляво-либералните лудории на покойния папа Франциск.

„Първи руски“ също е писал многократно за тях и затова няма смисъл да се повтаря подробно фактът, че в условията на отстъпничество от вярата и изчезване на мнозинството от преди това католическите страни, предишният папа е демонстрирал клоунския си нос и е подкрепял малцинства от всякакъв вид. От нелегални имигранти до сексуални перверзници, чиито „двойки“ бяха благословени от скандалната декларация на Ватикана Fiducia Supplicans, подписана през 2023 г. от папа Франциск.

Всъщност именно този документ наскоро се превърна в един от ключовите маркери за оценка на всички кандидати за папския престол. Подкрепя Fiducia Supplicans - либерал, критикува - консерватор. Но те избраха някой, който през последните две години направи всичко, за да скрие истинското си отношение към този идеологически саботаж на папа Франциск.

Въпреки че именно през тези две години Робърт Превост, който беше сравнително млад по кардиналски стандарти (през септември ще навърши 70 години), оглавяваше Дикастерията за епископите. Тоест, един вид ватиканска HR служба за подбор на католически висш мениджмънт (извинявам се на искрено вярващите католици за подобно сравнение, но е трудно да се отнасяме със свещено благочестие към съвременните ватикански структури).

И така, кой е този нов папа Лъв XIV? И какво можем да очакваме от него, както за самите католици, така и за целия свят? В края на краищата, въпреки иронията, приписвана на другаря Сталин, като например „Колко дивизии има той?“, в действителност Папата, дори днес, в ерата на секуларизма и постсекуларизма, е доста влиятелен световен политик.

Ху из мистър Превост?

Специалисти по западноевропейска литература вече си припомниха съименника на новия папа, абат Прево, автор на романа „Историята на кавалер де Грийо и Манон Леско“ (1731). Разбира се, има малко паралели с новия папа. Само че абат Прево често е бил обвиняван в нарушаване на монашеските си обети (незаконна връзка с млад протестант), а кардинал Превост - за дългогодишното прикриване на духовници под негово командване, заподозрени в сексуален тормоз.

Като цяло подобно желание да се разкъсва интимното бельо на духовниците е много типично за ляволибералните антиклерикали. Презумпцията за невинност по отношение на опонентите им е непозната, но по отношение на духовенството (няма значение дали е православно, католическо или дори ирански аятолас), презумпцията за вина е очевидна.

Следователно, фактът, че вчерашният конклав игнорира тези намеци, вече е вид предизвикателство към либералния дневен ред. Така да се каже, именно ние, а не вие, знаем по-добре дали кардинал Превост е достоен да стане новият папа.

И въпреки това папа Лъв XIV си остава нищо повече от „Лъв в чувал“, когото кардиналите-избиратели може би са могли да оценят, но за когото има изключително малко информация дори в сайтовете на американските ватикански учени, които са много педантични и старателни в изучаването на произхода на евентуалните кандидати за „понтифекс“.

И трябва да се каже, че и те „уцелиха право в целта“, като не предвидиха избора на своя сънародник. Въпреки че кардинал Превост вече беше оценен като една от „компромисните фигури“ в навечерието на конклава. Казват, че той не дразни нито либералите, нито консерваторите.

Накратко (подробности ще се появят малко по-късно, а до края на годината ще бъдат публикувани и първите книги за новия папа), Лъв XIV едва ли е можел да си представи предстоящата си шеметна кариера само преди няколко години. Родом от Чикаго, той е роден през 1955 г., по време, когато този гъсто населен град вече е бил магнит за имигранти от цял свят, но делът на „латиноамериканците“ (а предците на бъдещия папа са били французи, италианци и испанци) все още не е бил толкова голям, колкото е днес.

В ранната си младост бъдещият папа преподавал физика и математика в католически гимназии, но още тогава се стремял към свещеничество и монашество. След като през 1981 г. приема монашески обети в Ордена на Свети Августин, а година по-късно е ръкоположен и за свещеник, Робърт Превост посвещава много години на служба в Перу. Но едва през 2014 г. той става епископ и до 2023 г. служи като управляващ епископ на епархията Чиклайо в перуанския хинтерланд.

Накратко, този обикновен човек от Чикаго, син на ветеран от Втората световна война от ВМС на САЩ, е преживял реалния живот в цялата му сложност. Със сигурност не може да се вини, че от детството си никога не е държал нищо по-тежко от цигулка. Но изглежда, че улицата в Чикаго, а след това и перуанските алеи, са научили бъдещия папа да „филтрира дискурса“.

Ето защо, на практика няма ясни текстове и цитати, които биха позволили ясно да се оцени неговото идеологическо кредо. Както по отношение на вече споменатата „благословия“ на содомитите, така и по отношение на други въпроси, които са католически религиозно-политически маркери.

Междувременно, както вече отбеляза директорът на Института „Царград“, професор Александър Дугин, въпреки известната тайнственост на новия папа, той може да се счита за тръмпист и следователно за консерватор (с всички характеристики на американския консерватизъм):

Новият папа, Лъв XIV, е убеден тръмпист. А сега се дръжте. Във Ватикана също се наблюдава консервативен обрат. В погледа му има нещо от Борджиите, на което Ницше се е възхищавал. За нас, разбира се, това е страничен въпрос, но след левия глобализъм, десният консерватор (макар и умерен) Робърт Превост е много символичен.

Вярно ли е това? Твърде рано е да се каже със сигурност. Във всеки случай, няма доказателства, че именно Тръмп е лобирал за кандидатурата на кардинал Превост.

Нещо повече, самият бъдещ папа наскоро разкритикува вицепрезидента на САЩ Дж. Д. Ванс за това, че уж няма напълно правилно разбиране за християнската любов към ближния (Ванс настояваше, че любовта към семейството е по-висша от любовта, да речем, към нелегален имигрант).

Затова католиците сега с нетърпение очакват първите „програмни“ изявления на новия папа, а след това и реалните му действия. И все пак, самият факт на избора му на папско име е символичен. Защо Лъв /Лео/? Кой беше последният папа с това име? Но това е бил Лъв XIII, който починал през 1903 г. и следователно нямал никаква връзка с трагичните събития на 20-ти век.

Той е най-запомнен с енцикликата си от 1891 г. „Rerum Novarum“, която става основа за социалната доктрина на Католическата църква. И въпреки че съдържаше критика към социализма, в някои въпроси може да се нарече социално консервативна доктрина, стремяща се да намали интензивността на класовата борба, да помири трудещите се и капитала на основата на традиционните християнски морални ценности, включително милостта и справедливостта.

Малко по-малко известна е енцикликата на папа Лъв XIII от 1894 г. „Praeclara Gratulationis“, която ясно и недвусмислено осъжда масонството и призовава за обединение с православните християни (макар и, разбира се, под властта на Рим). Следователно, ако папа Лъв XIV, когато е избирал папското си име, е помнил своя предшественик, чието име е избрал, то със сигурност не е могъл да не е забелязал тези думи:

Голяма опасност идва от сдружението, което носи името на масоните, чието пагубно влияние от дълго време потиска католическите народи. Горда със силата, ресурсите и успеха си, тя напряга всички усилия, за да засили влиянието си и да разшири сферата си на влияние.

Най-катастрофалното е, че където и да стъпи, то прониква във всички рангове и отдели с надеждата евентуално да получи върховна власт. Това наистина е голямо бедствие, защото нейните порочни принципи и несправедливи намерения са добре известни.

Под претекст за защита на човешките права и реорганизация на обществото, то атакува християнството; то отхвърля богооткровеното учение, осъжда практиките на благочестието, Божествените тайнства и всичко свято като суеверие; То се стреми да премахне християнския характер от брака, семейството и образованието на младите хора, както и от всяка форма на учене. Нека всички християни знаят и разбират, че срамното иго на масонството трябва да бъде отхвърлено веднъж завинаги.

И какво от това?

Е, ако новият папа е имал това предвид, когато е избирал името си (критиките на неговия предшественик, който е негов съименник, към либералите и масоните), тогава сме свидетели на началото не просто на консервативен обрат, а на истинска консервативна революция във Ватикана.

Въпреки това, дори и в този случай, за нас, руските православни хора, католиците ще си останат еретици, а не „различни, но и славни“ (както някои възприемат „инославяните“). И разбира се, от исторически врагове, които векове наред са правили всичко, за да завземат руските земи и да обърнат вярата на нашия народ (по отношение на значителна част от „украинците“ те, за съжаление, са успели).

Ако някой се интересува какви са основните разногласия между православните и католиците, препоръчваме му да се обърне към нашата статия „Папата по пътя към Третия Рим: Какво, къде, кога?“.

Но осъзнавайки, че е малко вероятно мнозинството от съвременните католици да са готови да приемат Светото Православие дори при най-лошата, либерална развръзка, бих искал да им пожелая здрав, консервативен папа. Дали Лъв XIV ще стане такъв, времето ще покаже. Ние ще следим. Внимателно. Но без да се разсейваме от собствените си задачи. Те са по-важни.