Западните държави наложиха безпрецедентни санкции срещу Русия след началото на войната в Украйна, или още през 2014 г. Те се засилиха рязко след пълномащабната война през 2022 г. Според коментари на западни лидери в момента се подготвят още санкции, които да принудят Русия да прекрати огъня и да преговаря за мир.

За ЕС това ще бъде 17-и пакет със санкции, а според публикация във Financial Times се търси начин да бъде преодоляно вето на Унгария, която предупреди, че няма да подкрепи мерки срещу енергийния сектор. Euronews съобщи, че мерките вече са одобрени на ниво посланици и те ще бъдат приложени, ако Русия не се съгласи да приеме исканото от САЩ и "коалицията на желаещите" 30-дневно примирие. Изданието посочва, че Унгария не се е противопоставила на предложението, което е насочено основно към "тайната флотилия" на Русия - старите танкери, които се движат на ръба на правилата, пренасяйки руския петрол към клиентите. Под европейските санкции досега са поставени 153 такива кораба, а в новия пакет се предвиждат още около 200.

Мерките обаче трябва да получат единодушната подкрепа и от Европейския съвет.

Според коментар на германския канцлер Фридрих Мерц ЕС ще изчака до края на тази седмица, за да проследи ще има ли среща между украинския президент Володимир Зеленски и руския му колега Владимир Путин в Турция, както и резултатите от нея, ако се състои. Френският президент Еманюел Макрон пък намекна за сериозни вторични санкции, насочени към руските изкопаеми енергопродукти и към финансови институции.

Много наблюдатели се съмняват, че мерките имат ефект върху работата на руска военна машина, след като икономиката се оказа много по-устойчива от очакваното.

Санкциите работят, дори и да не се прилагат стриктно

Според украинската аналитична компания Frontelligence Insight санкциите работят, дори и да не се прилагат стриктно. Но има начин те да бъдат много по-ефективни - ако се насочат с "лазерна точност" към чувствителни стоки за военната индустрия. Това може да не са толкова популярни мерки като замразяване на активи на централната банка за милиарди долари или изземване на имуществото на олигарси, но спирането на доставките може да окаже много съществено влияние директно върху възможностите на Русия да воюва.

Една от тях е танталът. Този метал е от съществено значение за производството на навигационни системи, процесори и други елементи, необходими за производството на модерните крилати и балистични ракети (вкл. и "Искандер - М"), свърхзвуковите "Кинжал" както и танкове, дронове и друго въоръжение.

Проблемът на Русия е, че има ограничени запаси от този метал и разчита на внос - основно от Демократична република Конго, Руанда, Нигерия, Бразилия и Китай. Санкциите, наложени от САЩ и ЕС, ограничиха доставките на тантал. Данните показват, че първите проучвания за местния добив в Русия са направени едва през есента на 2023 г., от което анализаторите заключават, че тогава са започнали първите проблеми с доставките. Основен източник е Китай - според официалните данни вносът на тантал от страната през 2021 г. се оценява на 1,4 млн. долара, а през 2023 г. - на 13 млн. долара. Но част от доставките са с ниско качество и не могат да бъдат използвани за оръжията, които Русия иска да произвежда.

За местния добив обаче не достигат съоръжения и технологии и може да осигури най-много до 50% от необходимото. Другият вариант за оръжейната индустрия да си осигури от този метал е да купува стоки, в които има тантал - например в кондензатори, но тяхната доставка би била по-бавна и ще коства повече. Основното трасе за вноса на стоки с "двойна употреба" е Китай.

Според анализаторите затягането на санкциите за вноса на този метал ще има директен ефект за намаляването на производството на оръжия - руските производители разчитат много на вноса. Всеки месец Русия се нуждае по 800 кг тантал за оръжейната си индустрия. Направени са поръчки за оръжия, които изискват 4,5 тона тантал, а в резерв в страната има само 2 тона, сочат още данните на анализаторите.

Пример за ограничените възможности на руската военна индустрия е новата ракета "Бандерол", която руснаците тестват от април насам. Първоначално се смяташе, че става въпрос за дрон с реактивен двигател, но последните данни на военното разузнаване на Украйна сочат, че по-скоро става въпрос за ракета - еквивалент на Х-101, но по-малка. Според украински анализатори причината са ограничените възможности за производството и тя е сглобена от подръчни средства - чуждестранни елементи с двойно предназначение.

Използването на такива елементи обаче е компромисно - те не са създадени за производство на ракети и могат да дадат дефект във всеки един момент.