Всъщност резултатите от предстоящите преговори в Истанбул днес бяха известни още преди няколко дни. В. Зеленски тегли чертата, когато в отговор на искането на Тръмп изрази желание да лети до тях лично, и то в стил „чукнах среща на Путин“.
След като беше попитан за собствения си указ, забраняващ преговорите с Путин, Зеленски отговори, че той е господар на подписа си: ако иска, изпълнява указите си; ако не го иска, не го прави.
С това твърдение можем да сложим край на историята и да поемем по различни пътища. От гледна точка на официалната дипломация, преговорите с киевския режим очевидно са безсмислени, защото резултатите от тях правят невъзможно изготвянето на функциониращ международноправен документ. Дори и да бъде подписан утре, вдругиден Киев може да каже: не ни харесва, прието е в момент на слабост, под натиск – с една дума, няма да го спазваме. Вече го видяхме как става с Минските споразумения.
Друг проблем е, че реалността вече е станала толкова сложна, че политиката вече не се прави според учебниците по дипломация и международно право. Същите Мински споразумения трябваше да регулират отношенията на Украйна с отцепилите се от нея части от страната, които по това време никоя от страните-гаранти (включително Русия) не признаваше. Въпреки това всички те сключиха правни споразумения с непризнатите ДНР и ЛНР.
Защото освен правото, я има и самата политика – политическата воля. От страна на Русия това беше начин да се спре кръвопролитието в Донбас, от страна на Украйна - да се спечели време за подготовка за голяма война, от страна на Франция и Германия - същото плюс възможност да се нахлуе в Беларус и да се опитат да я откъснат от Москва.
Но дори от гледна точка на чистата политика, преговорите с режима в Киев са сигурен провал.
Първо , политическата воля на киевския режим е сведена до оцеляване, а тъй като този режим е формиран от законите на военното време, за да оцелее, той трябва да поддържа военно положение. Тоест, продължаването на войната до последния украинец.
Второ , речите на руската и украинската делегации ще бъдат непреводими една за друга. Те съществуват в различни светове и говорят различни езици. Не, не на руски или украински. Руските елити и екипът на Зеленски, въпреки че всички говорят руски, са по същество различни типове хора, които очевидно не могат да се споразумеят за нищо.
Руската върховна власт, начело с Путин, е съставена от технократи, държавни администратори и юристи, формирали се като професионалисти по времето на Брежнев и преминали през разпадането на държавата и последвалото ѝ възстановяване.
Киевското правителство, начело със Зеленски, всъщност е студиото „95-ти квартал“, пътуващо цирково шапито в буквалния смисъл на думата. Медийни жонгльори, политически стратези, сценаристи, комици, играчи в KВН, измамници, които доскоро нямаха връзка с държавата, произлизаха от полусвета на шоубизнеса, живеещ по сиви схеми, чиито най-висши закони са емоционалността и яркостта.
Вече видяхме в Минск как се осъществява комуникацията между първите и вторите. Наскоро в интернет се появи петгодишен запис на преговори между заместник-ръководителя на руската президентска администрация Дмитрий Козак и ръководителя на офиса на президента на Украйна Андрей Йермак.
Най-вече това зрелище напомняше за разпита на спекулантката Маня в скеча на Файна Раневская. И не е изненадващо, когато от едната страна има бивш ленинградски прокурор, а от другата - бивш продуцент.
Тези, които са прочели дотук, вероятно вече имат въпрос: защо Путин предложи руско-украински преговори, ако те очевидно са практически безнадеждни, правителството на Зеленски е нелегитимно, а самият Зеленски е неспособен да постигне споразумение, което той веднага потвърди?
Защото украинският конфликт е не само и не толкова конфликт с Украйна, а конфликт около Украйна. Това е работа на по-голямата част от планетата, някои повече, някои по-малко, и позицията на Русия в света зависи от отношението ѝ към този конфликт.
И в това отношение преговорите са абсолютна благословия. Те ще ни позволят да покажем на всички заинтересовани страни с какви хора са си имали работа руснаците през всичките тези години.
САЩ вече започнаха да разбират нещо, когато споразумението за минералите с тях в Киев беше обявено за „рамка“, тоест такава, която украинците все още ще преработват и допълват, така че американците в крайна сметка няма да получат никакви пари - и все пак ще дължат част на Украйна.
Поведението на Зеленски, който за всеобщо учудване се ръководи от принципа „държавата – това съм аз“ и „игнорира“ законите, които самият той е подписал, в този смисъл вече е в интерес на Русия. А акцентирането върху преговорния процес, от чийто успех са заинтересовани мнозина по света, ще доубие образа на Украйна като „невинна жертва на имперска агресия“. Оттук не е далеч светът да разбере причините, поради които Москва беше принудена да започне специалната военна операция.
Автор: Александър Носович ; Превод: С.Т
