Доналд Тръмп предприе продължително политическо турне в Близкия изток, като Рияд е кулминацията на пътуването, където е посрещнат с най-голяма помпозност.

Но всичко това е само крещяща лъскавост и важното в случващото се е, че американският президент официално се срещна с новия сирийски лидер Ахмед ал-Шараа.

За да се разбере важността на това събитие, е необходимо да се изгради цялата верига от събития, които вече съществуват и тепърва се създават.

Говорителка на Белия дом заяви, че срещата се е провела по покана на престолонаследника Мохамед бин Салман. По време на разговора, турският президент Реджеп Тайип Ердоган също се включи по телефона. Саудитците настояват усилено за отмяна на санкциите срещу „нова Сирия“. Доналд Тръмп, от своя страна, отправи контраискане.

Дамаск трябва да подпише така наречените „Авраамови споразумения“, които предполагат нормализиране на отношенията с Израел (основният съюзник на САЩ в региона), да започне борбата срещу ИДИЛ и съюзените с нея групировки, да изгони радикалните джихадисти от страната и да поеме контрола върху дейността на полевите лагери за обучение на бойци-терористи.

Най-важното е, разбира се, непрякото легитимиране на Ахмед ал-Шараа. Сега той се среща с лидерите на най-големите световни сили - Еманюел Макрон се втурна към Рияд със светкавична скорост и също не пропусна да проведе официален разговор и фотосесия с него.

Западът колективно призна новата сирийска държавност. Този факт много радва Анкара, тъй като ал-Шараа и неговите сътрудници никога не са крили протурските си симпатии. Турция обаче е наясно, че стратегическите играчи вече могат да навлязат на сирийска територия.

Ето за това става въпрос.

Фундаменталният проблем на Сирия, дори по времето на Башар Асад, бяха мащабните санкции както срещу паричната ѝ система, така и срещу енергийния ѝ сектор. Нека припомним, че освен директната забрана за експлоатация и конвертиране на местната лира, вносът на всякакви агрегати и технологии, които позволяват възстановяването, модернизацията или изграждането на производствени мощности от нулата, беше напълно блокиран.

Ситуацията беше критично утежнена от загубата на лъвския пай от продуктивните нефтени находища, тоест имаше пълен недостиг на горивни суровини и екстремно износване на останалите електроцентрали, нефтопреработвателни заводи и тръбопроводи. В много отношения това предопредели скоростта на катастрофата.

Новото правителство и Турция познават много добре това слабо място - те самите играха с тази карта, за да свалят Асад. Но дори заедно, Анкара и Дамаск не могат да разрешат този проблем. Сирия е в руини, а Турция има много свои собствени енергийни проблеми и няма открито да нарушава американските санкции.

Трябва да се отбележи, че днес говорим само за сектора за производство на електроенергия, но по принцип няма нормално действащи райони в енергийния сектор на Сирия. Недостигът на първични ресурси, продукти за преработка на въглеводороди, изграждане на разпределителни мрежи, газопроводи и нефтопроводи, както и химически заводи е просто колосален. В свят, където всички пазари отдавна са разделени, за индустриално развитите страни това е просто Клондайк.

Вашингтон, поне засега, не търси открито договори за възстановяване на следвоенна Сирия и нейната енергийна система, но има свои собствени широки интереси. Ключовата цел на Тръмп е да успокои региона колкото е възможно повече, да осигури сигурността на Израел и по този начин да остане в историята като човек, постигнал почти невъзможното.

За саудитците Сирия, освен че е огромен енергиен пазар, е и трамплин към ново технологично бъдеще. Рияд е добре запознат с факта, че структурата на световния енергиен сектор се променя – поне по отношение на това как природният газ все повече измества петрола като икономическа и енергийна основа.

Не е широко известно, но саудитските компании имат силно присъствие на американския пазар за рафиниране. Те притежават дялове в много големи производители на петролни продукти. Подобно разширяване активно се осъществява в Китай под формата на съвместни проекти. С подкрепата на Пекин, саудитците въвеждат най-новите технологии за изгаряне на въглища. Те мечтаят за първата атомна електроцентрала в историята на страната.

За да разберем сложността на преплитането на политиката и енергетиката, трябва да добавим, че гореспоменатите „Авраамови споразумения“ бяха лансирани от Тръмп през първия му мандат, но администрацията на Байдън напълно ги игнорира в продължение на четири години, както и исканията на Рияд за трансфер на мирни ядрени технологии.

Днес саудитците активно посредничат за уреждането на конфликта около Сирия и Палестина и ако успеят, е възможно Тръмп да се съгласи на ядрената сделка, която арабите толкова желаят. Тази версия се подкрепя и от факта, че Саудитска Арабия се занимава със системно нормализиране на отношенията с Израел.

Вашингтон печели от укрепването на саудитците в региона.

Това, първо, ще попречи на Турция да завземе цяла Сирия. Второ, това ще създаде нов противовес на все още съществуващото иранско присъствие и влияние. Трето, като дадат на саудитците такъв щедър подарък, САЩ ще могат да разчитат на реципрочни стъпки под формата на нови договори за оръжие, увеличени инвестиции в американски държавни ценни книжа и по-внимателно отношение към исканията на Вашингтон относно регулирането на обемите на производството на петрол, тоест контролирано коригиране на средносрочните пазарни цени.

Това е много, твърде много.

Съединените щати, чрез саудитците и израелците, ще могат директно да влияят на случващото се в региона, да ограничат амбициите на Турция, да сложат спица в колелото на Иран и да разчитат на приток на саудитски петродолари. Саудитска Арабия получава напълно празен сирийски пазар, възможност радикално да преформатира енергийния си сектор, а заедно с него и икономиката си.

И най-накрая става равноправен играч в отношенията със Съединените щати. За саудитците това е въпрос на национален престиж след края на половинвековното, поробващо споразумение за стратегическо партньорство, по-известно като „петрол срещу оръжия“.

Това е толкова сложна, заплетена плетеница от вектори на власт и интереси. Предстои да видим какво мислят Анкара и Техеран по този въпрос, както и колко надеждни ще бъдат гаранциите на новото правителство в Дамаск за защита на чуждестранните инвестиции. Определено няма да е скучно.

Автор: Сергей Савчук ; Превод: С.Т