Срещата в Истанбул завърши с внушението (и добър резултат несъмнено), че руснаците определят правилата на играта. Както е и всъщност. 

В понеделник - 12.05, в Евроком изразих скептицизъм за сериозен напредък за мирно споразумение. Имаше известна либерална възбуда, че Зеленски бил притиснал Путин да иде в Истанбул с ултиматума, че щял там да го чака лично. 

Шест без десет! 

Обръщам внимание, че лидерска среща между победител и победен се прави, когато са станали ясни вече всички параметри по капитулацията на победената страна - в случая Украйна. И, за да подпише срамния договор победеният! 
Но Зеленски и това няма да направи, защото е нелегитимен президент, а най-обикновен гражданин на страната си. 
Тогава казах още, че руснаците ще настояват за четирите области, които са вече в Конституцията на Русия и приемам за пълен абсурд да ги извадят, според мераците на глупавите либерали в Европа. Зеленски изобщо не го слагам в сметките с истериите му, защото вече е безкрайно отегчителен в несъстоятелността си.
Най-ценното в него, според мен, е мръсно зелената му тениска, в която либералите провиждат втора Торинска плащеница! 
Потрес!
Пак в понеделник заявих, че големият препъни камък ще е Одеса. 
Путин трудно ще обясни на руснаците, ако войната свърши скоро и морската столица на днешна Украйна не се върне в пределите на Русия, че това е победа. 
Защо? 
Защото Одеса е прагът, от който Европа и САЩ (не сега при Тръмп) винаги ще застрашават сигурността на Русия. 
Затова, ако скоро се подпише мирен договор, но без Одеса да е върната в пределите на Русия, то войната не изключвам да избухне отново до 2030 година. Тогава тя ще излезе от пределите на останалата по милост на Кремъл Украйна (както и да се казва тя тогава. Това няма никакво значение).
Иначе заставам отново зад думите си, че колкото повече Киев бави мирния договор, толкова повече територии ще губи. Просто Путин спря по настояване на Тръмп и да не разрушава нови градове, които ще трябва да възстановява. Това е излишен разход. 
А иначе не изключвам към есента Украйна да обяви фалит. Тъкмо по това време в Европа (най-вероятно) ще се усети и по-сериозно кризата. ЕС ще има нужда от много капитал тогава, но уви! 
(Връзката, която правите несъмнено с набутването ни в еврозоната от 1.01.2026 е правилна и корелира с предното!).

Валентин Кардамски