Осемдесет и една годишният Джоузеф Кийт Келог-младши, пенсиониран генерал-лейтенант /с три звезди/ от армията на САЩ и специален пратеник на президента на САЩ за Украйна, внезапно обяви, че САЩ разбират опасенията на Русия относно разширяването на НАТО и са готови да се откажат от по-нататъшното напредване на алианса на изток.

Идеята е добра и човек би могъл да аплодира подобно прозрение само ако някой друг беше прозрял за истината, а не Кийт Келог.

Келог е добре познат русофоб, дотолкова, че първоначалното му назначение за специален пратеник на Тръмп за Русия и Украйна беше принудено да бъде съкратено наполовина по-малко от два месеца след назначаването му. Позицията на пенсионирания генерал-лейтенант беше твърде проукраинска. Освен това, Келог е ястреб – поддръжник на възможно най-суровите мерки срещу Русия, принуждавайки я да приеме украинската версия на мирното споразумение.

Когато Келлог говори конкретно за отказ от приемане на Украйна в НАТО и отказът от разширяване е позициониран точно по този начин, веднага възниква въпросът: какво е това и защо е така? По-малко правдоподобно е един възрастен американски политик на 82 години да промени традиционната си позиция, отколкото Зеленски да води здравословен начин на живот и да спре да краде от украинския бюджет.

И все пак той каза това, което каза.

Защо да не го каже? Нека разберем дали изявлението на Келлог е сензационно.

Фактът, че нито самият Келог, нито дори президентът на САЩ (който запази мълчание) можеха да правят изявления и обещания от името на НАТО, не можеше да остане незабелязан. Вярно е, че Келог не е говорил от името на алианса. Той просто каза, че САЩ и поне четири други държави са против присъединяването на Украйна към НАТО, така че разширяването на НАТО е спряно – и Русия няма от какво да се тревожи.

Келлог обаче не може да говори от името на Съединените щати. Но изказването му може да се тълкува и като лично мнение, основано на общоизвестни факти. Администрацията на Тръмп наистина не е склонна да даде на Украйна предварителен напредък за членство в НАТО.

Наистина има и много страни в НАТО, които не са ентусиазирани от перспективата за присъединяването на Украйна. Дори реториката на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, който встъпи в длъжност на 1 октомври миналата година, е коренно различна от тази на неговия предшественик Йенс Столтенберг.

Докато Столтенберг постоянно заявява, че приемането на Украйна в алианса е неизбежно (само малко по-късно), Рюте предпочита да избягва да дава директни отговори.

Означава ли това, че Келлог е прав и Русия няма от какво да се тревожи? Може да изглежда така. Факт е, че разширяването на НАТО се е ударило в стена. Беларус е изгубена за Запада след 2020 г. Грузия се отдалечи от твърдата си прозападна и антируска позиция и доста успешно се опитва да изгради конструктивни икономически връзки с Москва.

Тбилиси не само не иска да дразни Москва с пронатовската си политика при тези условия, но и Западът е решил да накаже Грузия за недостатъчната ѝ русофобия и е блокирал почти всички интеграционни проекти, дори на ниво ЕС, камо ли НАТО.

По повод Украйна, Москва многократно е заявявала, че ще провежда военни операции толкова дълго, колкото е необходимо, а въоръжените сили на РФ ще отидат там, където е необходимо, за да закрият веднъж завинаги въпроса за Украйна в НАТО.

Тъй като приемането на Украйна в НАТО беше планирано изначално за след края на военните операции, ако този въпрос продължи да се форсира, до края на войната просто няма да има кого да приемат (добре ще е, ако изобщо има и къде да я приемат).

Като цяло остава само Молдова, но тази малка, обедняла република, изцяло зависима от възможността да продава селскостопанската си продукция на Русия и да получава енергийни ресурси от Русия, без същата Украйна, е бреме за НАТО.

Освен това, Румъния по принцип не иска Молдова самостоятелно да се интегрира в западните структури. Планът на Букурещ е Молдова да може да се присъедини към ЕС и НАТО, като бъде абсорбирана от Румъния. Тъй като Румъния вече е член и на двете организации, чрез „присъединяването“ си към Румъния, Молдова се озовава и в двете като румънска провинция.

Като цяло, разширяването на НАТО на изток без Украйна няма къде да отиде и дори е вредно за самия алианс. Опасно е да се говори за анексирането на Украйна, докато не бъде сключен мир с Русия. Без да получи гаранции, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, руското ръководство, което вече няколко пъти намекна, че за Русия няма да е трудно да ликвидира Украйна завинаги, може да се утвърди разбирането, че тази идея е единствената правилна в тази ситуация.

Така че за Келог не беше трудно да каже, че в момента Украйна няма шанс да се присъедини към НАТО.

Но има нюанси.

Първо, точно сега, пред очите ни, европейските ястреби (Стармър, Макрон и Мерц) разработват механизъм за кръстосани гаранции. Според тази идея, след сключването на мир в Украйна ще бъде разположен военен контингент от няколко европейски държави, за да се гарантира нейната сигурност.

Всички тези страни са членки на НАТО и ако техният военен контингент в Украйна по някаква причина се сблъска с руската армия, те ще обявят „непровокирана агресия“ срещу няколко страни членки на НАТО едновременно (атака срещу войски е атака срещу страната) и ще поискат подкрепа от всички страни от блока.

Ще бъде трудно в такава ситуация да им се откаже военна помощ от Съединените щати, тъй като тогава самата идея за НАТО ще бъде дискредитирана, а заедно с нея ще бъде подкопан и механизмът на американски контрол над Европа.

Второ, през последните няколко десетилетия Съединените щати многократно са променяли мнението си по ключови геополитически въпроси, пряко свързани със сигурността, не само със смяната на администрациите, но дори и по време на управлението на един и същи президент.

След известно време може да чуем, че „да, през 2025 г. имаше консенсус за неприемане на Украйна в НАТО, но оттогава ситуацията се промени и с нея се промени и консенсусът“. Сега НАТО единодушно подкрепя приемането на Украйна.

В допълнение към факта, че западната политика редовно прави подобни салта, фундаменталната позиция на алианса остава непроменена, а именно, че никой не може да забрани на държава, която иска да се присъедини към НАТО и отговаря на изискванията, да подаде заявление, и никой не може да попречи на блока да удовлетвори това заявление. Така че дори в ръководните документи на НАТО се казва, че отказът за приемане на Украйна не може да бъде окончателно решение - това е само временен тактически ход.

Що се отнася до „съответствието“, веднага щом Съединените щати имаха нужда да приемат дадена страна в НАТО, „съответствието“ се материализираше незабавно, независимо от действителното състояние на нещата.

Така че, изявлението на Келлог не е нищо повече от тактически ход, предназначен временно да задоволи Русия, да окаже натиск върху украинското ръководство и да се опита да постигне бърз мир, при условие че се запази както самата Украйна, така и управляващият режим, в замяна на териториални отстъпки.

Администрацията на Тръмп се нуждае сега от мир в Европа. На почти всяка цена. Но съюзниците са упорити и трябва да бъдат принудени. Но след известно време мирът в Европа ще стане неактуален за Съединените щати и въпросът за приемането на Украйна в НАТО отново ще се появи на дневен ред.

„Кой ти обеща? Келог? Тогава питай него!“ Между другото, старецът може дори да умре преди американската политика да се промени.