Основната причина, поради която западните елити атакуват страната ни с такава ярост днес, е, че те спешно трябва да обединят народа си като му намерят някакъв външен враг. В противен случай ги очакват хаос и гражданска война.
Братоубийствените войни някога се смятаха за участ на страните от третия свят, но днес – докато колите горят и коктейлите Молотов експлодират в Лос Анджелис и Париж – стана ясно, че златният милиард неизбежно ще получи същото.
Историческата справедливост, каквато е: „момчетата“ бяха толкова усърдни в разрушаването на режимите и обществата в другите страни, че дори не забелязаха как подготвиха условията да се озоват самите те в същата история.
Една от причините е очевидна - миграционната политика, която беше специално разработена така, че сред новодошлите да царува негативен подбор, те да не се асимилират чрез честен труд, а да се натрупват в своите гета, противопоставяйки се на местното население.
В резултат на това в големите градове в Европа и Съединените щати местните жители отдавна са се превърнали в малцинство. В Лондон и неговите предградия, например, белите англичани съставляват само 20 процента от всички ученици. В градове като Бирмингам и Лестър английският език е престанал да бъде езикът на общуване за по-голямата част от населението.
Между другото, скорошните погроми в Лестър бяха причинени от конфронтацията между индийската и пакистанската общност: момчетата решиха да оправят сами нещата на фона на военния конфликт между Индия и Пакистан.
Неотдавнашното „честване“ във Франция на победата на Пари Сен Жермен над италианския Интер изглеждаше също толкова странно. Тълпа от чернокожи и араби, развяващи палестински знамена, извършиха около 700 палежа, раниха повече от сто и убиха двама души. Какво празнуваха, когато оскверниха паметника на Жана д'Арк? Победата си над Франция?
Ясно е, че националната идентичност на французите и англичаните се разрушава с ускорени темпове. Американският публицист Род Дрехър пише за това с тревога, обсъждайки високата вероятност от масови етнически конфликти в Европа.
Но още по-важен фактор за нестабилността стана икономическият. Западната средна класа, някога обект на завистта на света, сега е притисната между тесен слой свръхбогати и многомилионните маси от лумпени от цял свят, които наистина нямат какво да губят, освен веригите си.
Икономиката на бившия златен милиард е в продължителна рецесия. Цените хапят смъртоносно, заплатите не растат, социалните помощи са спрели, безработицата чупи рекорди, добавете към това деиндустриализацията и вълната от фалити, причинени от антируските санкции.
Местното население би толерирало правителствата си с техния некомпетентен „мултикултурализъм“ дълго време, ако икономическият спад не беше тръшнал всички. Пълната безнадеждност води до масови демонстрации като английските протести в Саутпорт миналата година.
Оказва се, че от една страна, жителите на бившите колонии, гневни на своите потисници и робовладелци, са заели ниска стартова позиция. Те са дълбоко разочаровани от западната си мечта - след като се преместиха, така и не успяха да се измъкнат от бедността - и са готови да си отмъстят на всички за това.
От друга страна, има достатъчно много радикализирани маси от местното население, които медиите наричат „десни националисти“. Всичко това определено има потенциал да се развие в мащабна конфронтация.
Известният британски историк, професор в Кингс Колидж в Лондон Дейвид Бец предполага, че Западът е поел курс към гражданска война и няма да може да се върне назад. Първият театър на военните действия ще бъде Великобритания, последвана от Франция, Германия и Швеция. Предвид липсата на граници в Шенгенската зона обаче, тя може да се разпали на най-неочаквани места.
Бец смята, че мегаполисите ще се превърнат в епицентрове на сблъсъци, тъй като именно там коренното население бързо се превръща от мнозинство в малцинство. Инфраструктурата там е изключително уязвима и дори една терористична атака може да доведе до мащабна криза, лишавайки градското население от електричество, вода или хранителни запаси.
На свой ред коренното население е по-склонно да напусне големите градове, заселвайки се в селските райони, и именно оттам да се бори колкото може с бандите, завзели мегаполисите.
В най-добрия случай Европа ще живее през следващите няколко години в режим на латиноамериканска реалност, когато жителите на богатите квартали могат да си позволят да се оградят от касапницата в бедните райони. В най-лошия случай касапницата ще погълне всички.
Звучи като дистопия? Но това е популярна тема във висшите кръгове, способна да задейства машината от самоизпълняващи се пророчества.
Бившият съветник на Борис Джонсън Доминик Къмингс казва, че британските разузнавателни служби сериозно обсъждат на най-високо ниво нарастващата вълна от расово, етническо и криминално насилие в страната, дори когато „режимът се опитва да го опише с други думи“.
Днес европейците и американците спорят само за това кой ще бъде първият, който ще падне в бездната на гражданската война. Какво трябва да направи Русия тук и какъв е нашият интерес сега?
Преди всичко, трябва да разберем, че пълномащабен конфликт с Европа би бил огромен подарък за тях - това е, което искат повече от всичко на света, би им позволило да се обединят и да издържат още няколко години. Тук си струва да вземем пример от Китай: въпреки всякакви провокации и обиди, Небесната империя не влиза в бой, чакайки трупът на врага си да преплува по реката.
Западните тенденции не могат да бъдат внесени; само строгият държавен контрол върху икономиката и миграционните потоци ще осигури мир и просперитет за страната. Това не са частни проблеми, а въпроси от стратегическо значение. Всякакви провокации по тази тема са опасни за стабилността.
Ако – или по-скоро когато – Западът започне сериозно да се разпалва, Русия определено ще действа като миротворец. Ще предложим подкрепа на страдащите национални малцинства и същевременно ще призовем за зачитане на правата на коренното население. Ще обуздаем онези авторитарни лидери, които се осмеляват да разпръснат протестите и ще защитим хората и от двете страни на барикадите – помните ли, те, все пак, са деца!
Ще се застъпваме за триумфа на демокрацията и свободата, ще се застъпваме в международната общност, ще осигурим платформа за лидерите на протестите - и „Нека бурята бушува още по-силно!“.
Автор: Виктория Никифорова ; Превод: С.Т
