Ислямизмът става все по-разпространен в Германия и Европа – с мълчаливото одобрение на политиците. Особено левите партии активно подкрепят ислямските искания и заклеймяват всяка дискусия по темата като „ислямофобска“.

Два ислямистки инцидента в момента предизвикват шок в Германия, тъй като показват, че тази форма на екстремизъм очевидно е проникнала във висшите учебни заведения.

В берлинската болница „Шарите“ и в университета „Кристиан Албрехт“ в Кил мюсюлмански студентски асоциации организират събития, на които мъже и жени трябва да седят разделени – според нормите на шериата. В Кил като лектор се появява и салафисткият инфлуенсър Сертак Одабас, който в профила си в Instagram агитира срещу християни и атеисти, призовава за смъртно наказание за вероотстъпничество и насърчава последователите си към строг мисионерски курс.

Фактът, че дори малки деца вече действат под въздействие на ислямизма, става очевиден от редица случаи на религиозен тормоз в училищата. Един от тях засяга берлински учител, чийто живот се превръща в кошмар, след като отговаря на учениците си – предимно мюсюлмани от началното училище – че е женен за мъж. Връзката, която до този момент е била добра, се разпада напълно. Децата започват да го обиждат при всяка възможност, докато в крайна сметка той не се срива психически с посттравматично стресово разстройство. Омразата към хомосексуалността очевидно е мотивирана от религиозни убеждения – в очите на учениците той е позор за исляма, а те му крещят: „Ислямът е шефът тук!“

Отдавна е известно, че берлинските училища имат проблем с ислямизма. Още през 2012 г. изследване на фондацията към Социално-педагогическия институт в Берлин обръща внимание на нарастващото влияние на ислямистки настроени ученици, което се изразява в омраза към хомосексуални, християни, алауити, както и в женомразство. Според авторите на изследването ислямският кодекс на поведение се налага с репресивни средства и дори най-малките ученици са подложени на натиск да се обличат „по ислямски“.

Дори гимназистите не са имунизирани срещу ислямистки идеи

Десет години по-късно Асоциацията за демокрация и многообразие в Нойкьолн сигнализира, че ученички, които не спазват ислямските правила на поведение, са подложени на различни форми на тормоз, включително сексуален.

Но ислямистката активност в училищата не е само берлински проблем – наскоро подобни случаи се появиха и в Хамбург. Известно е, че дори абитуриенти не са имунизирани срещу ислямистки идеи – в Есен например е направено предложение абитуриентският бал да се проведе отделно за момчета и момичета.

Ислямистките скандали обикновено имат кратък живот в медиите – след кратко възмущение новините спират и нищо не се променя. Политиците се опитват да ни убедят, че става дума за изолирани случаи, за интеграционни дефицити, които можело да бъдат преодолени със социална работа, или дори твърдят, че са следствие от дискриминация и липса на участие в обществото. С други думи, обществото е виновно – защото е структурирано по расистки начин. Това вече беше изтъквано и през 2010 г., когато след множество сигнали от учители Профсъюзът на работещите в образованието свика конференция по темата за „ислямофобията“ в Германия.

Не се признава, че съвременният ислямизъм е глобален феномен, който няма общо с местните интеграционни дефицити. По-скоро той е резултат от исторически сътресения, които разтърсват ислямския свят след разпадането на Османската империя. Имперският ѝ поход приключва през 1683 г. пред Виена – с това приключва и мечтата за глобално ислямско господство. Оттогава насетне развиваща се Европа става модел за интелектуалците-реформатори. Още през XIX век се настоява за ограничаване на властта на ислямските елити и за връщане към светска модерност. Символ на тази модерност е жената, освободена от бурката.

Особено амбициозни хора дори се надяват на интеграцията на Европа в "Дома на исляма"

В редица страни светски правителства взимат властта през XX век. Фундаменталистки настроени мюсюлмани обаче не остават безучастни – напротив, организират съпротива. Най-мощната структура, създадена тогава, е Мюсюлманското братство. Днес милиони мюсюлмани се вдъхновяват от кредото на основателя му Хасан ал-Банна:

„Аллах е нашата цел. Пророкът – нашият водач. Коранът – нашата конституция. Джихадът – нашият път. Смъртта за Аллах – нашето най-възвишено желание.“

Въпреки войнствената риторика насилието не е основното средство за подмяна на светския ред с ислямски. Много по-важни са индоктринирането на младите хора чрез специални образователни институции и проникването в политиката.
„Действайте по артериите на системата, без да будите подозрение, докато не стигнете до центъра на властта“, казва проповедникът Фетуллах Гюлен, който през 80-те години основава хиляди училища и пансиони, за да върне светска Турция обратно към исляма.

Първоначално ислямистките дейности са насочени към ислямските страни, но от средата на XX век и западните общества стават мишена. Ислямистки активисти се стремят да възпрепятстват интеграцията на мюсюлманските имигранти в приемащите ги общества, за да не изгубят връзката с уммата – световната ислямска общност.

Някои дори мечтаят за включването на Европа в „Дома на исляма“. Един от тях е Юсуф ал-Карадауи, виден водач на „Мюсюлманските братя“, който проповядва „нова ислямска завоевателна мисия“ за Европа – без меч, но с идеология.

Целта е ислямизацията на цялото общество.

„Ислямската световна лига“ още през 1962 г. заявява, че мир ще има само ако принципите на исляма се наложат навсякъде по света. Това включва отхвърляне на правата на жените и въвеждане на шериата като основен източник на законодателство. Ал-Карадауи настоява за подчинение на жената, пълно покриване на тялото и строга полова сегрегация – в основата на всекидневното поведение на мюсюлманина.

Влиянието на ислямисти като Ал-Карадауи върху младите мюсюлмани в Западна Европа не бива да се подценява. Значителна част от тях признават в анкети, че се придържат към архаични представи за половите роли, поставят Божия закон над светските и дори оправдават насилие, ако то служи на исляма.

Последица от ислямистката индоктринация е желанието за изолация – живот изцяло по ислямски норми.
Затова ислямски сегрегирани общности възникват навсякъде, където мюсюлманите представляват значително малцинство – често с паралелна съдебна система.

Но ислямистите не се интересуват само от изолацията. Макар отделянето да се препоръчва като стратегия, когато мюсюлманската общност е все още слаба, крайната цел е налагане на ислямските норми над цялото общество.
Проучване на Университета в Мюнстер сред студенти по ислямска теология в Германия показва, че половината от тях изучават тази специалност с цел да провеждат по-ефективна мисионерска дейност.

Салафистите вече взеха властта във френските предградия

Събитията в Шарите и в Кил също трябва да се разбират в контекста на тази идея. Това са опити да се провери колко далеч могат да стигнат, без да бъдат спрени. Същото се отнася и за кампаниите за ислямски специални права, като полова сегрегация във физическото възпитание, отказ от свинско месо в училищната столова или смекчаване на изискването за неутралитет на държавата.

Салафистите вече контролират френските предградия, твърди ислямоведът Бернар Ружие. Там е създадена „ислямистка контравселена“, която функционира извън законовата рамка на Републиката. Това е станало възможно, защото местни кметове са се примирили с беззаконието в тези зони – често поради лични или политически мотиви.

Без толерантността на политическата класа към ислямизма, той не би могъл да се наложи в Европа.
Парадоксално, именно левите партии най-активно подкрепят ислямските искания и делегитимират всяка критика към ислямизма като „ислямофобия“.

Пример за това е председателят на парламентарната група на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), Раден Салех. Той реагира на предложението на кмета на Берлин да се включи борбата с антисемитизма в конституцията на града с контрапредложение – да се добави и борба с „антимюсюлманския расизъм“. В резултат 15 март ще бъде честван в Берлин като официален „Ден срещу ислямофобията“.

Нито дума за необуздания ислямизъм.

Сузане Шрьотер е етнолог в Университета „Гьоте“ във Франкфурт и ръководител на Франкфуртския изследователски център за глобален ислям от 2014 г. насам.

Източник: cicero.de ; Автор: Сузане Шрьотер ; Превод от немски: Меглена Плугчиева