Защо откровенията на Сиймур Хърш изглеждат като информационна операция на Кремъл
Сиймур Хърш, когото мнозина наричат мастодонт на американската разследваща журналистика, публикува материал, в който твърди, че САЩ подготвят свалянето на Зеленски и замяната му със Залужни. Материалът веднага беше подхванат от някои рускоезични блогъри, което внесе объркване в и без това нездравата обстановка в медийното пространство, свързана с постоянните информационно-психологически операции, които извършва Кремъл. В материала на Хърш краищата не се връзват, много твърдения си противоречат, логиката на заключенията противоречи на здравия разум, но въпреки това досега уважавани автори се заемат да го обсъждат сериозно.
Може би това е опит да се предупреди Зеленски, разкривайки „коварните“ планове на САЩ? Едва ли! Точно сега контактите между Банкова (президентството на Украйна – б.р.) и Белия дом се нормализираха (за колко време – друг въпрос), възобновиха се доставките на оръжие. Така че това по-скоро прилича на информационно-психологическа операция, чиято цел е да забие поредния клин в толкова крехкото доверие между страните.
Може би това е опит да се помогне на Залужни? Така трябваше да му се помогне, когато беше взето решението за отстраняването му, тогава може би това щеше да има смисъл, но сега може да доведе само до негативни за него последствия, засилвайки недоверието на Зеленски към генерала и внасяйки още хаос в властовите структури на Украйна. Както и да го погледнеш, това много прилича на операция на Кремъл, който използва Хърш като „полезен идиот“. Нека разгледаме несъответствията в начина, по който се представя текстът на Хърш.
1. Хърш смята, че режимът на Путин е на ръба на краха. Всъщност Украйна и Западът омаловажавали загубите на РФ (???), които са около 2 млн. Путин изпращал сигнали на Запада, че иска мир, но не можел да го подпише със Зеленски, когото мрази, и за да запази лице, му е нужен друг визави при подписването на мира. Ето, на Залужни е съгласен. Какво детско бъбрене! Ако всичко в РФ е толкова зле, то, първо, защо да ѝ се поддадем, трябва да я довършим; второ, ако някой трябва да бъде сменен в такава ситуация, то това е Путин, след като специалните служби на САЩ са толкова всемогъщи, а Зеленски ще подпише капитулацията на РФ с неговия заместник; трето, това е като ако Сталин през лятото на 1941 г. беше заявил, че е готов да подпише капитулация, само не с Хитлер – нека той да напусне поста на райхсканцлер.
2. Как Залужни трябва да заеме мястото на Зеленски? Да предположим, че президентът бъде убеден да подаде оставка. Избори не могат да бъдат обявени, докато е в сила военно положение, а то е в сила, докато Путин води война. Значи ще има и.о. президент, какъвто беше Турчинов след бягството на Янукович. Залужни не е депутат и не може да стане председател на парламента, който според конституцията замества президента. Излиза, че става дума за неконституционни действия, в такъв случай всички споразумения, подписани от Залужни, стават нищожни, същият Путин винаги ще може да се откаже от тях, мотивирайки се с това, че Залужни не е имал законни правомощия.
3. Да оставим Залужни настрана, Путин е съгласен на всеки, освен Зеленски. Значи, след като избори са невъзможни, ще започне поредната „спикериада”. Изборите за спикер ще сблъскат всички сили в парламента, докато още се води война с РФ, а съюзниците, от такава раздробяване и дестабилизация в Украйна, могат да спрат военната и финансовата си помощ. Във всеки случай МАГА ще направи всичко за това. В резултат новият спикер ще отиде да подпише съгласуван със Запада мир с Путин, заради който отстраниха Зеленски, а Путин в последния момент ще се откаже и ще предложи стария пакет от условия, означаващи фактическа капитулация на Украйна.
И какво да правим тогава? Украйна е дестабилизирана, армията ѝ е деморализирана, настроените по времето на Зеленски лостове на управление са нарушени, помощта от Запада е спряна. Пълна победа за Путин. Ето до какво води този план. Неговите автори не могат да не го разбират, никой с здрав разум не би се заел с това. Значи всичко това е изчислено за създаване на медийна турбулентност около Зеленски и Залужни.
А сега нека се спрем на личността на този, който пусна всичко това в пресата под формата на информация, която получил от своите източници в ЦРУ, който, както се опитват да ни внушат, е почти рупор на дълбоката американска държава. Сиймур Хърш е на 88 години. Роден е на 8 април 1937 г. Родителите му през 20-те години имигрират в САЩ от Литва и Полша. Признание получава през 1969 г. за разкриването на клането в Сонгми и неговото прикриване по време на войната във Виетнам (награда „Пулицър“ за 1970 г.). През 70-те години Хърш отразява скандала Уотергейт. През 1974 г. той разкрива операция „ХАОС“ – мащабна програма на ЦРУ за подслушване на телефонни разговори в страната и проникване в антивоенни групи, която се провежда в пряко нарушение на устава на агенцията. През май 1975 г. Хърш съобщава, че ВМС на САЩ използват подводници за наблюдение на тримилната крайбрежна зона на СССР в рамките на шпионска програма, която продължава не по-малко от 15 години. През 2004 г. той подробно описа издевателствата на американските военни над затворниците в затвора Абу-Грейб в Ирак.
В статията „Иран и бомбата“, публикувана през май 2011 г., Хърш заяви, че САЩ нямат убедителни доказателства за разработването на ядрено оръжие от Иран. През 2013 г. в своите репортажи Хърш твърди, че именно сирийските бунтовници, а не правителството на Асад, са атакували мирни жители на Гута с използване на зарин по време на гражданската война в Сирия. През 2015 г. той представи алтернативна версия за рейда на американските специални части в Пакистан, в резултат на който беше убит Осама бен Ладен.
През 2023 г. Хърш заяви, че САЩ и Норвегия са взривили газопровода „Северен поток“. Изявлението му беше направено на 8 февруари, а два дни по-късно „Алтернатива за Германия“, позовавайки се на него, поиска от изпълнителната власт на ФРГ да публикува резултатите от разследването. В РФ репортажът на Хърш беше подхванат от „Раша Тудей“ и ТАСС. Представителят на РФ Небензя цитира Хърш в Съвета за сигурност на ООН, обвинявайки САЩ в подриване на газопровода.
Накратко, през цялата си кариера Хърш е бил яростен критик на американските специални служби и дълбоката държава на САЩ, така че те биха били последните, които биха споделили с него толкова взривоопасна информация. И още нещо, което ми се струва забележително – каквото и да пишеше Хърш, той никога не каза нито една лоша дума за СССР или РФ, било то за войните във Виетнам, Ирак, Сирия или Иран. Той обвиняваше САЩ, Израел, Пакистан, но не и Русия!
Напоследък често го хващат във фалшификации. За малката част от тайните на националната сигурност на САЩ, която Хърш изнесе на обществено обсъждане, ако живееше в Путинова Русия, би получил доживотен затвор. Репортажите на Хърш са добре известни с използването на анонимни източници, което неговият биограф Робърт Миралди нарече негова „търговска марка“. Кисинджър обвиняваше Хърш, че включва в статиите си „заключения, основани на предположения, слухове от трети лица, приети за факт, користни разкази на недоволни противници, издигнати в ранг на евангелия, „впечатления“ на хора, които не са били на мястото на събитията“.
Журналистът Амир Тахери пише в рецензия на книгата на Хърш от 2004 г. „Командна верига“: „Хърш използва метод от средновековната схоластика: първо изберете вярата си, после търсете доказателства. … По моите изчисления, Хърш има анонимни източници в 30 чуждестранни правителства и практически във всеки департамент на правителството на САЩ“. Някои коментатори предполагат, че източникът на Хърш всъщност се намира на Лубянка. Ето чии „изтичания“ се опитват да отвлекат вниманието от наистина важните въпроси на световната политика, предизвиквайки допълнителна турбулентност в ръководството на Украйна.
