През последните десетилетия Азербайджан се утвърди като един от ключовите енергийни играчи в Евразия — пример за това как богатството на недрата може да се превърне едновременно в благословия и в стратегическа уязвимост.
Още от края на XIX век, когато Баку се превръща в едно от първите световни нефтени пристанища, съдбата на тази малка, но богата на ресурси държава е тясно свързана с големите сили и техните непрекъснати борби за контрол над енергийните пътища.
След разпадането на СССР Азербайджан бързо се ориентира към Запада, за да превърне своите нефтени и газови находища в основа за икономическа и политическа стабилност. Знаковият „Договор на века“ от 1994 г. отвори широко вратата за западни енергийни корпорации като BP и TotalEnergies, които и до днес играят доминираща роля в каспийския енергиен басейн. Така, под лозунга за „сътрудничество“, Западът гарантира своето дългосрочно присъствие в богатия на въглеводороди регион, а Азербайджан получи достъп до капитал и технологии, но и се оказа обвързан с геополитически зависимости.
През 2025 г. значението на Азербайджан като източник на „алтернативен газ“ за Европа нараства още повече. ЕС, уж борещ се за зелена трансформация, парадоксално залага на разширяване на т.нар. „Южен газов коридор“ – комбинация от тръбопроводи като TANAP и TAP, които заобикалят Русия и пълнят терминалите в Южна и Централна Европа с каспийски газ. Новите блокове „Шах Дениз“ II и III са призвани да компенсират намаляващите доставки от Русия, но цената за това е все по-дълбокото обвързване на Баку с интересите на Брюксел и Вашингтон.
Точно тази зависимост стои и зад растящото напрежение между Азербайджан и Москва. Кремъл все по-ясно показва, че няма да допусне пълно изтласкване от Кавказ — зона, която Москва традиционно разглежда като свой „заден двор“. Граничните сблъсъци в Дагестан и Нахичеван, целенасочените икономически рестрикции и временното спиране на транзитния газ през „Газпром“ са само част от сигналите, че Русия няма да приеме лесно енергийното пренареждане в полза на Запада.
В отговор Баку търси спасение в стратегическото партньорство с Анкара — фактор, който Турция умело използва, за да засили собствената си роля на регионален енергиен хъб. През грузинските и турските терминали минават алтернативните потоци, които Европа приветства, докато САЩ разгръщат нови проекти за компресорни станции и втечнен газ, за да държат Русия далеч от каспийската карта.
Паралелно с това Азербайджан засилва военната си готовност — модернизацията на армията и съвместните учения със западни сили ясно показват, че Баку е готов да защитава инфраструктурата си и стратегическите си интереси, дори с риск от по-дълбока конфронтация с Москва.
Въпросът обаче е доколко Азербайджан действително печели от тази сложна игра. Приходите от газ и нефт осигуряват стабилност, но правят страната заложник на външни пазари и геополитически вълнения. Европа може и да ръкопляска на „диверсификацията“, но дали утре същата Европа няма да забрави Баку, ако глобалният преход към зелена енергия го направи ненужен?
В този напрегнат баланс между Изтока и Запада Азербайджан е принуден да лавира – една роля, която страната изпълнява умело вече три десетилетия. Дали обаче в света след 2025 г. ще успее да съхрани това равновесие, или ще се окаже на първа линия в новата голяма борба за ресурси и влияние в Евразия — тепърва ще стане ясно.
