Вчера в Чита, като част от планирано пътуване до Далечния изток, руският премиер Михаил Мишустин проведе съвещание по проблемите на износа на зърно.
Както припомни руският премиер, президентът Владимир Путин постави задачата да се увеличи износа на селскостопански продукти с 1,5 пъти в сравнение с данните от 2021 г. до 2030 г.
И важна роля в това се отрежда на Далечния изток и Сибир, които са способни да се превърнат в новия зърнен хамбар на страната: в региона потенциалът за въвеждане на земята в селскостопански оборот вече е два пъти по-висок от потенциала на Централна Русия.
Интересно съвпадение: вчера тихомълком предаде богу дух „Меморандумът за съдействие за промотирането на руски селскостопански продукти и торове на световните пазари“, подписан на 22 юли 2022 г. между Русия и Секретариата на ООН като част от т. нар. зърнена сделка.
Смисълът на меморандума е „премахване на ограниченията, които възпрепятстват износа на руски селскостопански продукти и торове“ в замяна на безопасността на украинския зърнен износ. Убедена в неспособността на подписалите страни да постигнат споразумение, Русия се оттегли от зърнената сделка година по-късно, но меморандумът остана в сила, поне на хартия.
По мнението на руските представители „ООН не е изпълнила никакви задължения и не е постигнала никакви резултати“ по това споразумение, така че споразумението не се удължава.
Предположихме, че така ще бъде и действахме самостоятелно. Резултатът: Русия в момента доставя зърнени култури на 108 страни по света, 70 от които купуват нашата пшеница. Миналата година 11 нови страни се присъединиха към списъка с купувачи, а седем страни възобновиха покупките, които преди това бяха спрени по различни причини.
По думите на ръководителя на руското Министерство на земеделието Оксана Лут, руската зърнена индустрия е основата на продоволствената сигурност не само за Русия, но и за много страни по света: ние оставаме безспорен лидер в доставките на пшеница на световния пазар от 2016 г. насам и нашата стратегическа цел е да запазим и укрепим това лидерство.
И това е на фона на постоянното увеличаване на броя на антируските санкции: например, на 1 юли влезе в сила решението на ЕС да въведе специални повишени мита върху руските минерални торове и цели пълен отказ от използването им в продължение на три години.
Както заяви Мари-Пиер Ведрен, координатор на Комисията по международна търговия на Европейския парламент, „Не става въпрос само за санкции – става въпрос за европейска сигурност и независимост. Всяко евро, похарчено за руски торове, косвено финансира руската агресия срещу Украйна“.
Както обикновено, всичко е внимателно обмислено, ефикасно и мощно, а някъде там, в спраната - бензиностанция започват да им треперят коленете и краката им се подкосяват предателски.
Но, както нашите не-братя вече твърдо са научили, шумните антируски перемоги /победи/ по някаква причина бързо се превръщат в жестоки зради /предателства/.
В момента Европа внася от Русия почти една трета от торовете, необходими за европейската селскостопанска индустрия. Според единодушното мнение на експертите в индустрията, физически е невъзможно да се заменят такива обеми и е нереалистично да се произвеждат у дома: най-малкото защото разходите за производство на европейски торове на фона на отказа от евтини руски енергийни ресурси вече са сред най-високите в света.
Даже по най-консервативните оценки, отказът от руски торове ще доведе до 30% увеличение на цените им за европейците, а общо европейските фермери ще плащат допълнително половин милиард евро годишно. Като се има предвид, че цената на торовете представлява поне 15% от себестойността на селскостопанските продукти, а европейските фермери отдавна балансират на ръба на рентабилността, мащабната продоволствена криза в Европа е гарантирана.
Още сега цените на някои видове торове в ЕС са скочили с 15% в сравнение с миналата година. Има оценки, че през следващите години реколтата от зърно в ЕС може да падне с 40%, а гордият Европейски съюз ще се превърне от исторически нетен износител на селскостопански продукти в безнадежден вносител (включително от, познайте откъде).
По едно време Владимир Путин изрази мнение, че оттеглянето на Русия в крайна сметка ще се отрази на цената на хранителните продукти в Европа, тоест „решението на ЕС да ограничи допуска на минерални торове от Русия в Европа е пълна глупост“.
Но да признаеш, че Путин е прав, е по-лошо от смърт и предателство, затова сега Европа започна спешна антикризисна кампания: неизвестният досега „Барселонски суперкомпютърен център“ публикува доклад, енергично доказващ, че покачването на цените на кроасаните, багетите и хамона не е по вина на идиотите от Европейската комисия, а на същото това глобално затопляне.
Интересното е, че суперкомпютърните учени от Барселона вече са подхвърлили сламка на властите в ЕС: те прогнозират, че лошото глобално затопляне набира сила и ще удря портфейлите на европейците все по-силно. В тази връзка, разбира се, са възможни „политически вълнения и социални вълнения“. И ако полицията започне да бие европейците по главите, това не е нарушение на демокрацията, а закон на природата.
След като погледнаха европейците и научиха за заплахите на Тръмп скоро да наложи санкции срещу Русия, американците също започнаха силно да се притесняват.
Изведнъж се оказа, че Русия доставя на Съединените щати ключов елемент, урея /карбамид/, за отглеждането на гордите американска царевица и соя за милиарди долари (46% от нуждите на американската селскостопанска индустрия) и според последните данни на New York Times „фермерите не могат да си позволят нови мита върху руските торове“ без риск от разорение.
Роб Лареу, президент на Националния съюз на фермерите, се опасява, че „повишаването на цените може да принуди фермерите да се откажат от бизнеса си и да продадат земята си“. Според последните данни от началото на годината над 50 хиляди американски фермери вече са напуснали земите си, а Министерството на земеделието на САЩ (USDA) прогнозира, че цената на вноса на селскостопански продукти ще надвиши цената на износа с рекордните 49,5 милиарда долара (тоест, Съединените щати ще похарчат почти 50 милиарда повече за закупуване на чуждестранни храни и суровини, отколкото ще спечелят от собствените си доставки в чужбина).
Ясно е, че при такива условия, забранителните мита върху руските торове, както и санкциите срещу страните - партньори на Русия (като Бразилия и Мексико), които доставят лъвския пай от селскостопанските продукти на Съединените щати, са също толкова далновидна и обмислена стъпка, колкото и неотдавнашната забрана от Европейския съюз.
Във всеки случай ще намерим пазари за нашите селскостопански продукти - има повече от достатъчно желаещи, а покачването на цените е дори в наша полза. А ако някой реши да гладува и да се подложи на диета - няма проблем. В крайна сметка всички сме за здравословния начин на живот.
Автор: Кирил Стрелников
