Като демократична държава Украйна е подложена на атаки от две посоки. Първият и най-очевиден противник е Русия, която иска да върне страната към дните, когато беше играчка в ръцете на Кремъл и руски сателит.
Може да се твърди, че има и друг коварен и разяждащ противник отвътре - собственото полуавтократично ръководство на страната, пише редакторът и автор в Politico Джейми Детмър.
Това казват и опозиционните депутати и активистите на гражданското общество от месеци, тъй като президентската администрация заграбва все повече власт, отслабва други управляващи и регионални институции, включително националния парламент, като същевременно сплашва критиците в опит да ги накара да замълчат с кампании за хулиганство или като ги етикетира като руски марионетки.
Степента на демократично отстъпление в страната стана по-ясна тази седмица, след като президентът Володимир Зеленски посегна да разруши двете ключови антикорупционни агенции, наблюдаващи висши държавни служители. Този ход предизвика първите улични протести в цялата страна, откакто започна войната с Русия през 2022 г. В Киев протестиращите се събраха близо до президентския комплекс. Ветерани, войници на активна служба и цивилни демонстрираха и в други градове, сред които Лвов, Днепър, Одеса.
Въпреки митингите Зеленски първоначално одобри новия закон, минал скоростно през парламента, който даваше значителна власт над Националното бюро за борба с корупцията (НАБУ) и Специализираната прокуратура за борба с корупцията (САП) на политически назначения главен прокурор. Заради натиска на обществеността обаче, както и заплахата пред членството на страната му в Европейския съюз (ЕС), той отстъпи и бързо оттегли противоречивите промени. Законопроектът, който връща старото положение, обаче трябва да бъде приет от парламента, където, предупреждават някои активисти, може да бъде спрян от собствените депутати на украинския президент.
Протестиращи се събраха отново в Киев в четвъртък вечерта, като настояват парламентът да гласува текстовете възможно най-скоро.
По-рано в четвъртък Зеленски все още настояваше, че антикорупционните агенции са неефективни и се нуждаят от защита от „руско влияние“. Той се позовава на твърдения, че някои агенти са сътрудничили с Русия, което, според критиците му, е просто претекст за подкопаване на независимостта на антикорупционните служби. Новият законопроект лишава главния прокурор от правомощията му над агенциите и въвежда допълнителни гаранции за правоприлагането, като например допълнителни тестове с полиграф за търсене на агенти.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп, дългогодишен заклет враг на Зеленски, може би е неволен съюзник в това. „Той (Зеленски – бел. ред.) знае, че САЩ няма да го притиснат“, коментира негов бивш министър, който не желае да бъде назоваван заради опасения от репресии. Решението за разчистване на агенциите е резултат от „осъзнаването, че НАБУ ще продължи да се сближава с други хора от вътрешния кръг на управлението“, допълва източникът на медията. „Това е логичната кулминация на затягането на гайките у дома. Новият наратив е прост: Или си със Зеленски, или си руски агент“, смята бившият министър.
Според Стив Банън, бивш главен стратег на Тръмп и водещ на подкаста „War Room“, решението на Зеленски да се насочи към антикорупционните агенции може би е умно. „Той знае, че MAGA се опитва да го хване за кражба на милиарди. По-добре Марджъри Тейлър Грийн и Военната стая да хленчат за корупция, отколкото всъщност да имат офис и хора там, [които] той не контролира, за да направят нещо по въпроса“, коментира той пред Politico.
Двете въпросни агенции са създадени през 2015 г. по настояване на ЕС и други международни партньори, включително администрацията на тогавашния президент на САЩ Барак Обама. Вашингтон и Брюксел искаха да видят как Украйна наистина се бори с дълбоко вкоренения си и ендемичен проблем с корупцията и настояваха за създаването на органи за борба с корупцията, независими от правителството, които биха били достатъчно мощни, за да разследват нарушения от страна на висши правителствени служители и лица с политически връзки.