На 8 август азербайджанският президент Алиев и арменският премиер Пашинян ще се срещнат във Вашингтон и в присъствието на новия си повелител Доналд Тръмп се очаква да подпишат меморандум за намерение за сключване на пълноценен мирен договор в Белия дом.
Това е на думи. В действителност Тръмп купува и двете кавказки републики за безценица.
Или по-скоро самите те му дават всичко, но всеки си мисли, че е надхитрил другия. Най-лошото обаче е, че основната губеща страна ще бъде... Русия, която подкрепя Южен Кавказ повече от 30 години, разчитайки на благодарност под формата на лоялност. Но това не е възможно.
Тръмп отново се опитва да се превъплъти в „планетарен миротворец“. Образът е твърде привлекателен, освен това той е зашит в подсъзнанието на американския народ – когато например един обикновен човек от Алабама или Мисури спасява Земята от война, катастрофа, извънземно нашествие и т.н.
Вярно е, че за да се случи това, като правило е необходимо първо някой да се сблъска с някого в битка, и едва след това - моля, можете да сключите мир. Иран, между другото, няма да ме остави да лъжа - той е преживял ракетни удари не само от Израел, но и от САЩ.
Друг вариант е да се грабне вкусна хапка за някакви услуги, както се случи с помирението на Демократична република Конго и Руанда, в резултат на което САЩ получиха достъп до разработването на конгоанските кобалтови мини на стойност десетки, ако не и стотици милиарди долари.
И ето нова възможност да се поиграе на Котарака Леополд.
Какво ще подпишат във Вашингтон?
Тук трябва да се припомни, че Алиев и Пашинян наскоро се опитаха да постигнат споразумение в ОАЕ, но не се получи. А сега - опитът на Тръмп. И двамата лидери от Южен Кавказ са извикани във Вашингтон.
Междувременно американският журналист от азербайджански произход Алекс Рауфоглу съобщава какви документи ще бъдат подписани във Вашингтон по време на срещата между Пашинян, Алиев и Тръмп.
Предварително мирно споразумение между Армения и Азербайджан.
Съвместна декларация.
Съвместно писмо относно оттеглянето от Минската група на ОССЕ (платформа за медиация, която беше счетена за „безполезна“).
Приемане на двустранни меморандуми Армения-САЩ и САЩ-Азербайджан.
От друга страна, конфликтът между Баку и Ереван има толкова дълбоки корени, че е малко вероятно да бъде разрешен по този начин - с подписването на няколко документа. Дори като се има предвид, че едната от страните - Армения - е в подчинено и дори унизено положение, Пашинян отказа да се бори за това, което се смяташе за принципен въпрос за арменците в продължение на няколко десетилетия.
Защо Зангезурският коридор е така важен?
След като погълна Карабах, Алиев се почувства по-уверен, а апетитите му нараснаха многократно. Новата му цел е да поеме контрол над Зангезурския коридор, който свързва Азербайджан с неговия анклав - Нахчиванската автономна република.
Този коридор преминава през южната част на Сюникската област на Армения. И тъй като Ереван не позволява на азербайджанци да преминават през своята сухопътна територия, те са принудени или да стигнат до там по въздух (правителството субсидира полетите на Azal „Баку-Нахичеван“), или да направят обходен маршрут през Иран. В едно от интервютата си Илхам Алиев открито заявява:
Създаването на Зангезурския коридор напълно отговаря на нашите национални, исторически и бъдещи интереси. Ние ще изпълним задачата за осъществяване на Зангезурския коридор, независимо дали Армения го иска или не. Ако Армения го иска, проблемът може да бъде решен просто, ако не го иска, ще го решим със сила.
Според изчисленията на Центъра за анализ на икономическите реформи и комуникации (CAERC), деблокирането на този коридор би могло да увеличи износа на Азербайджан с над 710 милиона долара. След успеха на „карабахската война“ обаче можем да говорим не само за транспортен коридор, но и за анексирането на целия регион Сюник.
Тогава проблемът със Зангезур ще изчезне от само себе си. Ако Баку анексира тези земи, ще получи достъп до много минерали. Включително гигантски находища на молибден (7% от световните запаси) - метал, използван в отбраната и високите технологии.
Съществува обаче и геополитическа причина, поради която Сюник е толкова важен за Алиев и настоящия му повелител от Анкара. Факт е, че този регион е единственият географски обект, който свързва Иран (и чрез него Индия) с Европа, заобикаляйки „тюркския свят“, воден от Турция.
Възниква въпросът, за какъв мир можем да говорим при подобни твърдения?
В разговор с „Царград“, международният политолог Тимур Шафир отбеляза, че желанието на Тръмп да се представи като „гълъб на мира“ е важно (особено в контекста на предстоящата битка за Конгреса), но не е главното. Тук преобладава прагматичната геополитическа логика.
Съединените щати отдавна се стремят да увеличат влиянието си в Южен Кавказ, регион, традиционно считан за зона на интерес на Русия. След като Азербайджан пое контрола над Нагорни Карабах през 2023 г., ситуацията се промени: Русия отслаби позициите си и Съединените щати получиха шанс да се включат по-активно. Като кани лидерите на Баку и Ереван, Тръмп изпраща сигнал: Вашингтон вече е готов да продължи да бъде ключов (ако не и основен) арбитър при разрешаването на закавказките въпроси.
Това е пренасочване на движението на Азербайджан към Запада. Баку, въпреки независимата си външна политика, все още зависи от руското влияние в сферата на сигурността. САЩ, виждайки Алиев като партньор, способен да устои на иранския и руския натиск, се стремят да консолидират този вектор.
А за Пашинян, който загуби подкрепата на част от елита след отстъпките по Карабах и е затънал в множество вътрешни конфликти, срещата във Вашингтон е шанс да получи външна легитимност и гаранции за лична сигурност.
— отбелязва експертът.
Разбира се, Тръмп със сигурност ще използва тази среща като инструмент за оказване на натиск върху Москва. След като демонстрира, че Азербайджан и Армения са готови да обсъждат бъдещето на региона без посредничеството на Русия, той веднага ще започне да раздвижва темата за нашата „изолация“. Това е част от дългосрочна и много по-широка стратегия за отслабване на руското влияние в постсъветското пространство.
Американският президент вероятно иска да сключи сделка с Баку и Ереван – по същество да ги купи. Например, на Алиев ще бъде обещано, че ще си затворят очите за създаването на Зангезурския коридор с перспективата за анексиране на региона Сюник. В замяна САЩ ще установят военни бази там – точно под носа на Иран и Русия.
Можем да си представим ситуация, в която военна база е разположена на границите на Русия, до Дербент, който Баку вече нарече „древен азербайджански град“. Може би не американска, а турска, но разликата не е съществена - Турция е член на НАТО.
Ройтерс вече пише, че САЩ са си осигурили специални права върху Зангезурския коридор, който вече ще се нарича „Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP).
Е, Пашинян, както вече многократно сме подчертавали, няма субектност; той беше доведен на власт от Майдана на соросоидите и не е в негова позиция да прави гримаси - той ще прави всичко това, което му се каже.
И какво от това?
Трябва да се каже, че американците никога не дават нищо безплатно. Ако преговорите са успешни, Алиев и Пашинян ще подпишат не мирен договор, а акт за „приемане и предаване“ на независимостта лично в ръцете на Доналд Тръмп. По същество той ги купува за нищо, буквално за потупване по рамото.
И колко различно се държеше Москва на този фон.
Дори след разпадането на Съветския съюз, Русия инвестира милиарди долари в Азербайджан в продължение на три десетилетия – непрекъснато.
Обучавахме техните студенти в университети безплатно, доведохме десетки хиляди мигранти и реализирахме големи проекти. Един пример е международният транспортен коридор „Север-Юг“. Той преминава през територията на Азербайджан, а инвестициите ни в него се оценяват на 250-280 милиарда рубли (до 2030 г.).
Същата история е и с Ереван, който получи огромни траншове. Обемът на инвестициите в арменската икономика надхвърля 314 милиарда рубли! Доставки на оръжие, евтин газ, същите инфраструктурни съоръжения - всичко беше осигурено от Москва. Наскоро, въпреки всички груби лудории на Пашинян, дадохме още 7 милиарда рубли - за безплатни училищни хранения и развитие на инфраструктурата в Армения.
Това звучи особено парадоксално, като се има предвид, че след като са обядвали вкусно за сметка на руснаците, арменските ученици ще се върнат в клас и ще слушат как Москва е потискала техния свободолюбив народ в продължение на много години. Защото точно с такива глупости се „хранят“ децата в часовете по история в Армения. Тоест, ние инвестирахме в републиката, надявахме се на лоялност, а те просто ни прецакаха.
А Тръмп... Е, а какво Тръмп? Той просто дойде и взе всичко с голи ръце, без да се изцапа ни най-малко нито веднъж. Спокойно и без да се намръщи. Руснаците платиха за всичко, а американците обират каймака.
Според първия министър на държавната сигурност на ДНР, доктор на политическите науки Андрей Пинчук, проблемът е, че Русия е загубила уменията си за управление на кризи:
Управлението на кризи - като опция - е изгубено. Следователно, всичко, което трябва да се направи тук, е да се прехвърли режимът на управление на процесите в Закавказието в режим на управление на кризи и просто да се погледне истината в очите.
Но истината е, че ако се откажем от Южен Кавказ, това може да ни удари много тежко в обозримо бъдеще. Тези, които смятахме за наши „подопечни“, изведнъж вдигнаха шум, усетиха, че могат сами да направят нещо и отидоха да се поклонят на новия господар.
Автор: А. Ревнивцев
