Дълга колона от автомобили с двете знамена на друзите /петцветното/ и на евреите /двуцветно/ пресече северната част на Израел от Тел Авив до крайграничното със Сирия друзко селище Мадждал Шамс. Артисти от двата етноса, но и чуждестранни художници като индийци, руснаци и украинка демонстрираха солидарността си с избиваните в друзко-бедуински междуособици друзи, живеещи в Сирия. Там също е имало клане, изнасилвания, унижаване на свещеници и длъжностни лица, а също и отвлечени хора, както от крайграничните селища на израели. В микробусчето за пресата, отразяваща събитието, бяха и нашите кореспондентки в Израел Феня и Искра Декало.
Цветно и весело бе от ранна сутрин на площада пред Националния театър на Израел "Абима". Художниците са от хлепета в детските градини и началното училище до световно известни. Те рисуваха своите послания на платна и на картони, разпънати върху плочките. Кутиите с боя бяха произведени във възстановените (а от части и построени отново) цехове на компанията „Нирлат“. Тя е едно от предприятията, които на 7 октомври 2023-та година нахлулите в Израел терористи от Газа разграбиха и подпалиха. Заводът е възстановен и с помощта на гражданския доброволчески корпус „Братя и сестри на Израел“ (бившите „Братя по оръжие“). Те са и в основата на похода за солидарност в подкрепа на друзите. Първият ни събеседник е едно от лицата на Израел - друзкият художник Сам Халаби от Далият Ел Кармел:
"За мен пъстротата е един от начините да разкажа за това което ме вълнува. Живея в най-южното друзко селище в Израел. Съвсем малък останах сирак и моя начин да изразя чувствата си беше да боядисам в различни цветове любимите вещи на майка ми, а после и целия ни дом отвътре. И сега, когато скърбя за нашите убити и отвлечени братя от другата страна на границата, напръсквам не само платната , но и дрехите на хората около себе си с капки от различни цветове боя. Поне 500 души до сега дойдоха да им напръскам блузите и дънките. Освен това поне 100 си направиха селфи с мен точно в тези „развеселени“ дрехи. Основната картина, която правя днес е напръскано с капки боя платно (ала Полак) и мустаци в средата (нали знаете, че едно от основните унижения, преди да обезглавят нашите свещеници в Сирия, е било обръсването на мустаците им. Това е символ на поста и достойнството им."
За израелската художничка, Офира Вера Ависар, преподавател по история на изкуството и графика, битката за нормалност започва година преди 7 октомври 2023-та, с рисуване на протестите, против антидемократична съдебна реформа.
"Изкуството спасява човечеството от всичките дълбоки дупки, което си копае. Открих изложба за мястото на жените в протестите, наречена "Светлинка в края на тунела". Още не знаех за голямото клане на Хамас над живеещите край Газа. В този черен ден бяха убити петима мои роднини в кибуц „Бери“, а трупове на част от тях все още се намират у Хамас. Около месец не можех да пиша стихове, нито да рисувам, но си казах:
"Или мъката ще ме задуши, или аз трябва да запечатам върху белия лист болката си!". Рисувах графики с тунели, в които личат като паяжина аскетични човешки фигури. Включих се и в хуманни акции. Днешната ми картината е кръгове, вплели закодирани образите на две фигури на евреин и друз – всеки в цветовете на националното с знаме. Творците също сме на фронтовата линия и сме солидарни с братята друзи."
Израелското градче Мадждал Шамс, около билото на Голанските възвишения, е вълшебно. Независимо от ужасиите отвъд границата, която е на няколко стотици метри от центъра, всичко изглежда спокойно. Хората се връщат от работа. Още в около 17.30 ч. всички заведения за улична храна са затворени. Работят само скъпите ресторанти, сладкарници и супермаркетите. Почти няма забулени жени по улицата и на мероприятието. На хепанинга един до друг са равин и друзки свещеник. Освен жест на солидарност с братята си отвъд границата, местните хора са се събрали да отбележат тъжна годишнина от гибелна на 12 момчета и момичета от местният футболен отбор, върху които е паднала изстреляна от Хисбула в Ливан ракета. Имали са само 4-5 секунди и не са могли да изтичат разстоянието от игрището до сградата на спортния клуб.
Показват подвижно скривалище, поставено след инцидента, но едва ли и до него биха могли да стигнат за толкова кратко време. Пространството е изпълнено с деца и творци, които горят от нетърпение да рисуват. Момче на 3 години си е харесал жълтия цвят от нарисувано от сестра му друзко знаме и топи ръчичката си в него и я „отпечатва“ върху бялата си блузка. Син е на местен архитект и художничка, а чичо му Дия Махмуд разказва:
"Завършил съм Художествената академия в Дамаск в 1982 г. Тогава Сирия си беше държава. Сега властта завзеха политици, които не умеят или не искат да управляват страна с толкова много малцинства. За нас бе шок, когато започнаха да убиват, да палят домовете, да изнасилват и да отвличат друзи в сирийската страна на Голанските възвишения. Спонтанно за един ден тръгнахме да помогнем с каквото можем на близките си там, а и тамошни друзи дойдоха да видят близките си, които не бяха виждали 30, 40, а дори и 70 години. С йорданските си роднини се виждаме по-често, но със сирийските - не. Светът мълчи за случилото се с роднините ни в Сирия. Благодарни сме на Израел, че подкрепи с храна и медикаменти нашите близки там. Кога този ужас ще приключи?!"
