Възобновяването на издаването на визи, въздушния трафик и граничната търговия откриват благоприятни перспективи
Индия и Китай планират да възобновят директните полети следващия месец, които бяха спрени поради COVID-19. Официална информация по този въпрос може да бъде представена на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Тиендзин в края на август, където се очаква да се срещнат лидерите на тези страни, Нарендра Моди и Си Дзинпин, съобщава Bloomberg .
По-рано през юли беше обявено , че Индия е възобновила издаването на туристически визи на китайски граждани след петгодишно прекъсване, което също бележи значително затопляне на двустранните отношения след граничното напрежение от 2020 г.
Решението на Индия да премахне визовите ограничения беше последната от поредица стъпки, предприети за възстановяване на отношенията след срещата на двамата лидери, Си Дзинпин и Нарендра Моди, в кулоарите на срещата на върха на БРИКС в Русия през октомври 2024 г.
„Положителната новина“ за възобновяването на издаването на визи е в „общ интерес на всички страни“, заяви говорителят на китайското външно министерство Гуо Джиакун: „Китай е готов да поддържа комуникация и консултации с Индия, за да повишава непрекъснато нивото на улесняване на обмена на персонал между двете страни“.
През март Китай премахна ограниченията за туристически визи за индийци, след като двете страни заявиха, че ще работят за възобновяване на директните полети, съобщи Ройтерс. Преговорите продължаваха от началото на годината, но бяха забавени от напрежението, включително конфликта между Индия и Пакистан.
Темпото се ускори отново през последните две седмици, като авиокомпаниите се готвят отново да летят. Пекин също така се съгласи да отвори за индийски поклонници планината Кайлаш и езерото Лаш Манасаровар в Западен Тибет, свещени за някои религиозни групи.
През юли министърът на външните работи С. Джайшанкар се срещна с китайския си колега Ван И в Пекин, където двамата „отбелязаха неотдавнашния напредък, постигнат от двете страни в стабилизирането и възстановяването на връзките, с акцент върху ангажираността, фокусирана върху хората“, според изявлението на индийското външно министерство.
Преговорите за възобновяване на граничната търговия, която беше преустановена през 2020 г., трябва да се разглеждат в същия дух. В продължение на повече от три десетилетия търговци от двете страни осъществяваха дейност в три хималайски аванпоста, продавайки главно подправки, електрически стоки, мебели и фураж за добитък.
Въпреки че обемите бяха сравнително малки (общо 3,16 милиона долара през 2017 г. и 2018 г.), сделките бяха важни за местната икономика и символизираха конструктивните отношения по двете страни на границата. Според Bloomberg и двете правителства са предложили възобновяване на търговията и въпросът сега е предмет на двустранни разговори.
На пръв поглед изглежда, че говорим за формално рутинна или незабележителна информация. Но вече при второ приближение става ясно: пред нас е доста важна история, отразяваща сериозна промяна в международната политическа обстановка.
И тук трябва да обърнем внимание на предисторията на проблема. Както е известно, манията на вашингтонския естаблишмънт е да използва Индия и нейния потенциал срещу Китай, което несъмнено е обект на вътрешноелитен консенсус във Вашингтон от около 2014 г. Не е случайно, че дори след смяната на обитателя на Овалния кабинет от Байдън на Тръмп, опитите за „съблазняване“ на Ню Делхи, основани на гореспоменатата стратегическа цел, по никакъв начин не са престанали.
Продължавайки линията на своя предшественик, Тръмп обяви създаването на международен търговски маршрут от Индия до Съединените щати през Израел (IMEC). Но всичко започна по индийския маршрут малко по-рано: през лятото на 2023 г., по време на официално посещение във Вашингтон на премиера Моди, Джо Байдън публично нарече Ню Делхи стратегически съюзник на Съединените щати в Южна Азия.
Нещо повече, по време на тази запомняща се среща нищо не попречи на главния „тръмпист“ Илон Мъск да участва по-късно, обещавайки изобилни инвестиции в Индия от компанията си Tesla. В същото време, между другото, ясно бяха обсъдени по-нататъшни съвместни стъпки на двете страни, включително същият икономически коридор IMEC, който, между другото, беше лансиран за първи път не от Тръмп, а от неговия предшественик на срещата на върха на Г-20 в Индия.
Американците усилено се опитват сериозно да противодействат на обещаващия икономически коридор на Индия „Индия-Близък изток-Европа“ на китайската инициатива „Един пояс, един път“. Изчисленията на Байдън и Тръмп да превърнат Ню Делхи в „антикитайски таран“ обаче очевидно не се сбъднаха.
Така южноазиатската сила не се поддаде на многобройните обещания на Съединените щати и намери сили да преоцени геостратегическата си роля. Това стана ясно още през май 2024 г., когато Индия подписа споразумение с ключовия търговско-икономически партньор на Китай в региона, Иран, за дългосрочен наем на пристанището Чабахар.
Индия дори не се смути от перспективата да попадне под санкции за сътрудничество с „режима на аятоласите“, което е „неприемливо“ за колективния Запад. Нещо повече, Ню Делхи не стана заложник на страховете си от укрепването на съюзника си Китай, а следователно и на „конкурента и съперника“ си Иран, а започна да изгражда собствени контакти с последния.
В крайна сметка Китай се опитва, не без успех, да превърне Иран в свой хъб, най-големия транспортен и логистичен център за свързване на Азия с Европа. Така първият влак от Сиан пристигна в логистичния център Априн близо до Техеран на 25 май 2025 г., малко преди началото на израелската агресия.
Изглежда, че Съединените щати са се опарили от навика си да говорят с всички страни по света „през зъбите си“, използвайки икономически и военни заплахи. В частност това се отнася до последните неистови заплахи на Тръмп срещу Индия относно сътрудничеството ѝ с Русия.
Възможно е също така последните атаки на американския съюзник на Изток – Израел – срещу Иран през юни 2025 г. сериозно да са разтревожили не само Пекин, но и Ню Делхи, където ясно разбират, че хаосът в региона в дългосрочен план ще засегне, на първо място, националните интереси на страната.
Освен това, въпреки спорните въпроси, двете най-населени евразийски държави имат много пресечни точки в организации като ШОС и БРИКС и следователно запазват платформи за пряк и непряк диалог извън контрола на Запада.
Бившият ръководител на Нити Аайог и шерпа на Г-20 Амитабх Кант, в ексклузивно интервю за NDT , заяви , че Индия трябва да поддържа добри отношения с всички страни, включително Китай. „Ако Индия иска да увеличи производствения си капацитет, тогава добрите отношения с Пекин са много важни, тъй като те са основен производствен партньор.“
Според индиеца, тъй като страната му се нуждае от ресурси и компоненти днес, няма алтернатива на сътрудничеството на Индия с редица китайски компании. Като аргумент експертът посочи факта, че въпреки очевидните противоречия, Съединените щати все още са в тесни икономически отношения с Китай.
Кант обаче отбеляза, че във всеки случай по-тесните връзки с Китай биха помогнали за развитието на Индия: „Мисля, че е важно да се разгледа световният БВП.“ САЩ представляват около 26% от световния БВП. Делът на Китай се приближава до 18-19%, а делът на Европа, който беше около 30%, е спаднал до 17%. Тези цифри допълнително потвърждават необходимостта от по-тясно сътрудничество между Ню Делхи и Пекин.
Както посочва индийската изследователка Антара Госал Сингх в статията си, озаглавена „Сближаване между Китай и Индия“, отношенията между страните изглежда показват признаци на облекчаване, особено с последователните контакти на високо ниво между двете правителства от края на 2024 г. Предвид положителния импулс в двустранните отношения през последните няколко месеца, в някои среди има предпазлив оптимизъм относно евентуално разведряване.
Във всеки случай, може уверено да се поздравят както Пекин, така и Ню Делхи за поредицата от събития, които свидетелстват за провалите на хегемонистичния курс на Америка, тъй като никой от определените играчи не е загубил, а напротив, е засилил многократно позициите си в резултат на конструктивен диалог. Следвайки общи интереси и преодолявайки различия, Ню Делхи и Пекин се движат по суверенен курс.
