Няколко международни неправителствени организации са ограничили изказванията си относно Газа заради опасения, че Израел може да спре дейността им в палестинските територии. Разследване на ДВ.

Месеци наред тази служителка на хуманитарна организация изпитвала "чувство на гняв": до средата на 2025 година тя работела в Йерусалим за голяма организация с централа в САЩ. Дейността ѝ била свързана с Газа и окупираните палестински територии. През това време се налагало седмици наред да се бори, за да публикува дори едно изказване. Ръководните кадри в организацията настоявали да се разводнява езикът, който използвали, защото смятали, че думи като "окупация", "блокада" и "отчетност" са твърде проблематични, разказва жената пред ДВ. "Бях част от оневиняването на случващото се в Газа, представяйки го в по-положителна светлина", казва тя. Де факто служителката е била "призована да лъже".

"Единственият начин, по който можехме да описваме случващото се в Газа, беше с изключително разводнен език, който да минимизира ролята на Израел", казва жената. В продължение на няколко месеца екип на ДВ разговаря с 19 различни източници от десетки международни организации, които предоставят хуманитарна помощ на палестинците. Всички източници, с изключение на един, помолиха ДВ да запази анонимността им поради опасения, че ще загубят работата си.

Бившата хуманитарна служителка сподели пред ДВ, че преживяното я е оставило с чувство на винаСнимка: DW

ДВ прегледа вътрешни имейли, съобщения и работни указания и потвърди разказите на служителите, анализирайки и уебсайтовете на организациите, обяснителни материали и над 100 публични изказвания, направени съответно преди и след решението на Израел да вкара в сила нови правила за регистриране на НПО през март. ДВ установи, че няколко организации в последните месеци в различна степен са коригирали езика, който използват в публичната си комуникация по отношение на войната, която Израел започна в Газа след терористичните атаки, извършени от Хамас на 7 октомври 2023 година, при които бяха убити близо 1200 души. Някои влиятелни помощни организации се въздържат от сериозни критики, дори след като над 62 000 души са били убити във войната в Газа, сред които 19 000 деца, а гладът и разселванията са повсеместни.

Изглежда, че причината за това е новият процес за регистриране на дейността на организациите, който Израел одобри в края на 2024 година. На организациите е обяснено, че трябва да се регистрират по новите правила до септември 2025, ако искат да продължат да работят в Газа и Западния бряг. Това е имало смразяващ ефект върху целия сектор, казва пред ДВ бивш служител в хуманитарна организация.

Нов регламент за регистриране на неправителствени организации

Организациите вече трябва да предоставят на Израел чувствителна информация като личните данни на хората от целия им палестински екип - включително работещите на терен в Газа. Много организации се страхуват, че това може да изложи служителите им в палестинските територии на допълнителен риск.

Новите регулации позволяват на властите да отказват достъп на организациите, които подкрепят съдебните процеси в международни съдилища срещу израелски войници или за които работят хора, подкрепяли през последните седем години публично бойкот на Израел.

В средата на август 100 международни организации осъдиха новия регламент за регистрация и заявиха, че целта му е да се блокира безпристрастната помощ, да се заглуши защитата на правата и да се цензурират хуманитарните докладчици.

"Това е опасен прецедент", казва Шания Лоу, която е съветник по комуникациите за Палестина в Норвежкия съвет за бежанците - една от малкото организации, които продължават да се изказват открито за Газа. Лоу е единствената хуманитарна работничка, която се съгласи да говори с името си. 

Когато споделихме опасенията на организациите, израелското министерство по въпросите на диаспората и борбата с антисемитизма, което контролира процеса на регистрация, заяви в писмено изказване за ДВ, че правителството "подкрепя истинската хуманитарна дейност, но няма да позволи на враждебни лица да действат под прикритието на хуманитарна дейност".

"Ограничаване на видимостта"

Хуманитарният сектор веднага реагира на промяната в регулациите, казва друга служителка на такава организация пред ДВ. Тя споделя, че мениджмънтът в организацията ѝ им съобщава, че ще "ограничат видимостта си". Това означава: "без повече препратки към Международния наказателен съд, почти никакви споменавания на международното хуманитарно право".

Думите и термините, които са забранени за използване в публичната комуникация, са различни във всяка организация. Две големи международни организации, които са особено внимателни с подбора си на думи, са "Действие срещу глада" (Action against Hunger - ACF) и американският Международен спасителен комитет (МСК), установи ДВ. ДВ анализира публичните изказвания на двете организации по отношение на Газа и Западния бряг и прегледа комуникациите им от октомври 2023 до юли 2025.

През октомври 2023 МСК предупреждава, че жителите на Газа са "под обсада". Организацията използва подобни фрази и в по-нататъшните си изказвания. След обявяването на новите регулации за НПО, МСК спира да използва този термин. От организацията не отговориха на въпросите на ДВ по темата преди публикуването на този материал.

Друг пример са коментарите по адрес на нарушаването на международното хуманитарно право или наборът от принципи и правила за участниците във военни конфликти. През октомври 2023 ACF публикува изявление, в което осъжда "умишленото и безразборно таргетиране на цивилни като неприемливо и противоречащо на международното хуманитарно право". Организацията продължава да посочва нарушенията на закона в последващи изказвания. След като са обявени новите правила за регистриране обаче ACF повече не посочва конкретни нарушения на международното хуманитарно право.

На въпрос относно установеното от ДВ, ACF заяви в писмен отговор, че "най-важното нещо е да се подсигури продължаването на дейността, достъпът до уязвимите хора и отдадеността на хуманитарните принципи. Действие срещу глада" продължава да призовава за незабавно и перманентно примирие, уважаване на международното хуманитарно право, безпроблемен достъп за хуманитарните организации, освобождаването на заложниците и защитата на цивилните и хуманитарните работници".

За да продължи работата

Източник на ДВ споделя, че мениджмънтът на организацията, в която работи, многократно е подчертавал в срещи на екипа, че най-важно е да се запази възможността за работа. "Моят отговор на това винаги е - коя работа?", казва жената.

От началото на войната Израел е ограничил хуманитарната помощ за Газа, в някои ситуации спирайки я изобщо. През май тази година беше представена нова програма за дистрибуция на помощи, която изключи утвърдените хуманитарни организации. Базираната в САЩ "Хуманитарна фондация за Газа" (GHF) пое координацията и раздава помощи само от четири пункта - принуждавайки палестинците часове наред да се придвижват до един от тях, за да получат достъп до храна.

По информация на ООН над 800 палестинци са били убити от израелските войски и наемни силови структури около пунктовете на GHF. Мнозина други са ранени. В писмен отговор до ДВ GHF нарече обвиненията "фалшиви и преувеличени" и "идващи директно от контролираното от Хамас министерство на здравеопазването в Газа, което за нещастие продължава да се повтаря от всички медии без верификация".

Застъпничеството като проблем

Хуманитарните работници са изправени пред практическия монопол на GHF върху разпределянето на помощите и новия регламент за регистриране на неправителствени организации, наложен от Израел. Затова са били принудени да вземат болезнено решение - да говорят открито и да рискуват да им бъде отказан достъп до нуждаещите се хора или да се цензурират и да се надяват, че в края на краищата ще могат да доставят помощ на палестинците.

"Изправени сме пред два избора - и двата са грешни", коментира служителка на една такава организация. Тя предвижда, че някой ден "на хората ще им се иска да бяха казали повече, ще им се иска да го бяха казали по-рано". Не е ли тъкмо нейна отговорност да направи всичко по силите си, за да "спре нещо толкова ужасяващо", пита жената.

Докато войната продължава, а хуманитарните организации си налагат автоцензура, усилията и опитът на хуманитарните работници често е в конфликт с политическите приоритети на организациите, в които работят. А всичко това е в ущърб на цивилните в Газа. "Ако не можем да говорим открито за това как се оцелява в момента в Газа", казва хуманитарната работничка, "то тогава градим една абсолютно различна визия за реалността".