"Сградите горят. Покровск всъщност вече го няма", казва украинец. Хората от региона се евакуират, макар повечето да не искат да заминават. Фронтът опасно се приближава и към Добропиля. Репортаж на ДВ.

"Куфарите ни са готови", казва пред ДВ Наталия, която живее в село Святогоровка, близо до град Добропиля, към който руската армия напредва все повече. Армията на Украйна е успяла да освободи няколко населени места, но съседните общини остават под постоянен огън. Наталия все още не е заминала само заради възрастните си родители, които отказват да се евакуират. „Баща ми казва: тук съм роден и тук ще умра. А аз го питам – кой ще те погребе, когато умреш?“.

Екип от доброволци издирва възрастни и болни хора, които трябва да се евакуират

Снимка: Hanna Sokolova-Stekh/DW

Село Святогоровка е опустяло, обикалят само доброволците от групата „Белият ангел“, които помагат на желаещите да се евакуират. Както навсякъде в Донецка област, и тук руските войски се опитват да пресекат пътищата за логистична подкрепа на украинците, атакувайки автомобилите с дронове. Между населените места се появяват все повече коридори с мрежи, които да спират дроновете.

"Но къде ще живея?"

Евакуацията е опасна, поради което доброволецът Давид и полицаят Иля Малцев пътуват с брониран автомобил. Те трябва да посетят два адреса в Святогоровка. На първия ги чака 74-годишната Мария, която едва стига да колата с бастуна си.

„Дроновете летят право към нас, минават над къщите ни. Не исках да заминавам – казах си, че вече съм стара, но животът ме накара. Стана непоносимо – на нашата улица остана само една съседка, всички други заминаха.“

Вторият адрес се намира по-трудно - „Белият ангел“ трябва да издири 70-годишната Татяна, която в крайна сметка открива в една изоставена къща. Тя се преселила там преди седмица – след като блокът ѝ в Добропиля бил разрушен при обстрел. „Покъщнината ми остана там“, споделя Татяна.

Защитни мрежи предпазват от атаките на руските дроновеСнимка: Hanna Sokolova-Stekh/DW

Тя не иска да заминава, но благодари на евакуационната група. Пътьом се чуди къде ще получава пенсията си отсега нататък. „Вероятно там, където ще живеете“, ѝ казват. „Но къде ще живея?“, пита объркано Татяна.

"Обстановката се промени много рязко"

Разселването и настаняването на хората от близките до фронта общини, е не по-малко сложно от тяхната евакуация, казва полицаят Константин Туницки от „Белият ангел“. Той разказва, че евакуираните отиват най-напред в междинен пункт в Донецка област, откъдето доброволци ги откарват в Днепропетровска област. Там или ги качват на влакове, или ги настаняват във временен приют. Само че тази седмица броят на евакуираните значително е надвишил местата в приюта, наложило се да настанят част от хората в палатки.

От района на Добропиля ежедневно постъпват по няколко десетки заявки за евакуация, казва полицаят Туницки. „Обстановката се промени много рязко.“ А автомобилите на евакуационните екипи не са достатъчно.

Ако екипът не може да влезе в някое населено място заради голямата опасност, той моли хората да излязат оттам пеша, обяснява Туницки. Той разказва как от село Никаноровка, в което се водели ожесточени боеве, двама възрастни хора извели на количка лежащо болна възрастна жена. Успели да се свържат с евакуационния екип и обяснили, че когато дошли руските военни, те застреляли сина на лежащо болната жена и нейните съседи, които се криели в мазето. Тримата били единствените оцелели от селото.

"Хората бързо си събраха багажа и заминаха"

Хората заминават от Добропиля и околностите му и със собствен превоз. Слагат по автомобилите бели ленти, за да се защитят от руските дронове. Наталия, която е тръгнала на път със съпруга си и с котката, казва: „Много от жилищата са разрушени, в града е много страшно. Хората бързо си събраха багажа и заминаха“.

„Още не съм решила какво ще правя по-нататък“, продължава Наташа. Като начало ще замине при сина си в Тернопол. А майка ѝ е останала в Доброполе. „Не успях да я убедя да замине“, споделя жената.

Съседи се опитват да убедят останалите възрастни хора да напуснат селото

Снимка: Hanna Sokolova-Stekh/DW

Има и хора, които отказват да се евакуират – най-често защото за евакуацията са ги записали техни роднини, които се тревожат за тях, а не самите те, обяснява Туницки. Но дори в тези случаи евакуационният екип се опитва да убеди хората да заминат. „Ще дойде момент, в който вече никой няма да може да ги вземе. А те ще искат да си тръгнат“, казва той.

"Съветът ми е – спасявайте се"

56-годишният Олег от Покровск съветва останалите в Добропиля да заминат, за да се спасят. Той има рани по лицето, шев над окото, ръката му е превързана. Същата сутрин е заминал с велосипед от Покровск. „Провървя ми – измъкнах се“, споделя Олег.

Три дни по-рано в двора на Олег долетял руски нападателен дрон. „Стори ми се, че няма нищо страшно, но прогърмя дветкавичен взрив“, спомня си мъжът. Съседите му помогнали, но мъжът е загубил частично зрението си. Решил да замине, защото болниците в Покровск вече не работят. „Градът е под постоянен обстрел. Сградите горят. Градът всъщност вече го няма“, разказва Олег. През юни брат му загинал от артилерийски снаряд и го погребали до оградата. „Много хора са погребани в градините“, казва мъжът.

„Ако някой се съмнява, съветът ми е – заминавайте“, повтаря Олег. Когато миналата есен започнала евакуацията в Покровск, той изпратил жена си и дъщеря си в Одеса. „Останах заради имуществото – сам съм вдигнал къщата със собствените си ръце. Държах на нея, не се видя, че животът е по-скъп“, обобщава Олег. Събрал е вещите си в две чанти, с които е тръгнал към жена си и дъщеря си. Те едва току-що са разбрали, че е бил ранен – защото връзка с Покровск няма.