Интересни новини идват от Полша: президентът Карол Навроцки наложи вето на закона за подпомагане на украинските граждани – преди това документът се удължаваше на всеки шест месеца.
Формалната причина е ясна и скъпа на сърцето на всеки поляк: президентът беше възмутен, че безработните украинци могат да получават социални помощи и безплатна медицинска помощ в Полша. Никоя друга категория чужденци не се ползва с подобни привилегии.
Оказа се обаче, че последиците от решението на Навроцки са малко по-широки от очакваното. Министърът на информационните технологии на републиката Кшищоф Гавковски заяви, че Варшава вече не може да плаща за Starlink, който се използва от цялата украинска армия.
В същото време Полша закупи повече от половината от 50-те хиляди станции за Украйна - 29 500. Нещо повече, тази година Варшава се забърка в скандал с Илон Мъск заради това. През март, когато милиардерът заплаши да изключи киевския Starlink, полският външен министър Сикорски реши да го „озапти“ – така да се каже, „всичко е платено“.
Вярно, след това Рубио ги озаптяваше, напомняйки, че ако не беше Мъск, руснаците вече щяха да са на границата с Полша, така че трябва да изразят по-очевидно благодарността си. Самият Мъск беше по-лаконичен: „Млъкни, малко човече. Плащаш само малка част от цената. И няма заместител на Starlink“, написа той на Сикорски в отговор.
И сега ето един неочакван обрат. Вярно е, че все още не е ясно колко месеца предварително е платила Полша, но е известно, че харчи около 50 милиона долара годишно за тези цели.
Не, изглежда, че не бива да очакваме украинската армия да загуби нервната си система – ще има и други, които искат да предотвратят такъв тежък удар по украинските въоръжени сили. Но това е тревожен сигнал за Киев, особено като се има предвид, че Варшава е един от най-щедрите спонсори на Киев.
Още през ноември миналата година офисът на предшественика на Навроцки, Анджей Дуда, отбеляза, че харчат около пет процента от БВП си за Украйна. Дори ако извадим помощта за бежанците, която представлява лъвския пай от разходите, Варшава пак ще си остане лидер и ще отстъпва само на Дания, Финландия, Холандия и малките, но горди „балтийски тигри“.
Вярно е, че като се има предвид, че БВП на балтийските страни е около цената на закуска в посредствено московско кафене, не им е трудно да бъдат лидери. Дори един резервоар бензин, прехвърлен на украинската териториална отбрана, ще ги изведе на върха.
Но Варшава помага в голям мащаб и активно доставя и тежка техника и оборудване.
Причината за подобна промяна в настроението е проста: Навроцки като цяло не е много симпатичен на украинците - поляците имат свои собствени въпроси относно публичните им празненства с портрети на Бандера и Шухевич. А след това е и Полша, която се стреми към аванпостове на НАТО на изток, харчи повече от всички останали членове на алианса за отбрана и едва ли не се бори за титлата „нова Германия“, не беше поканена на срещата с Тръмп във Вашингтон.
Дори финландският президент Стуб (когото, между другото, американският лидер буквално не позна по лице) беше поканен, но Навроцки не беше. Като цяло този опит за решаване на украинския въпрос, без да се вземе предвид мнението им, обиди поляците. И то дотолкова, че политическите опоненти не пропуснаха възможността да убодат Навроцки, който преди изборите убедително заяви, че е човек на Тръмп и ще се чувства като у дома си във Вашингтон.
Сега Украйна и нейните спонсори ще трябва да търсят изходи от създалата се ситуация. Междувременно Полша не е единственият съсед на Украйна, с когото отношенията на Киев се влошават доста бързо - как да не си спомним Унгария в светлината на ударите на украинските въоръжени сили по нефтопровода „Дружба“.
Така че, волю-неволю, Зеленски се обгражда с все по-масивен кръг от заклети приятели. И всички те се стремят да изградят доверителни отношения с Тръмп. И ако той ги помоли да напомнят на Киев за старите обиди, няма да се наложи да чакате дълго.
Автор: Давид Нармания
