Съюзът Русия-Индия-Китай, създаден през 90-те години на миналия век като противовес на САЩ, днес се възражда като начин трите страни да преживеят търговската война на президента Доналд Тръмп. Но старите подозрения означават, че е малко вероятно съюзът да се окаже траен.

Въпреки споделеното недоволство от Вашингтон партньорството е по-скоро брак по сметка, пише колумнистката на Bloomberg Opinion Каришма Васвани.

Тази реалност ще си проличи тази седмица, когато трите ядрени сили се съберат в Тяндзин за срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество. Кремъл настоява за дългоочакваната тристранна среща. Ако на тройката ѝ бъде вдъхнат нов живот, това би изпратило силен сигнал, че геополитическите играчи в тежка категория се обединяват под натиска на САЩ. Но присъщото напрежение между Индия и Китай, както и икономическите различия между трите страни, правят такъв резултат малко вероятен.

Този натиск е най-остър спрямо Индия. Страната, която доскоро бе ключов американски партньор, понесе основната тежест на митата на Тръмп. Той удвои налозите върху износа ѝ в САЩ до 50% – в сила от 27 август, като наказание за покупките на руски петрол.

Пекин, първоначално основната цел на Вашингтон, се радва на временно облекчение, но страната остава заклещена в дългосрочно стратегическо съревнование. А Русия, разтърсена от санкции и затънала във войната си в Украйна, търси приятели, за да притъпи изолацията.

Москва за първи път постави идеята за RIC, както беше наречена тристранната група, през 90-те години на миналия век. Тогавашният премиер Евгений Примаков предложи сформирането на групата, която да се противопостави на международното влияние на САЩ. Коалицията изглеждаше страховита на хартия – три държави с огромни икономики и население. На практика обаче тя винаги е била подкопавана от недоверие, най-вече между съперниците Индия и Китай.

Сред най-големите препъникамъка е дългогодишният граничен спор между Пекин и Ню Делхи. Те са в конфликт заради зле очертана граница от 3488 километра в Хималаите. Напрежението прерасна във война през 1962 г. и продължава да тлее и днес. През 2020 г. двете страни имаха ожесточен сблъсък в региона на Ладак, който завърши със смъртни случаи и от двете страни, като това бяха най-кървавите боеве от десетилетия. Дипломатическите отношения замръзнаха и Ню Делхи спря туристическите визи за китайски граждани и наложи ограничения върху вноса на технологии.

Но митата на Тръмп ги сближават. Миналата седмица страните се съгласиха да проучат въпроса за демаркацията на спорната си граница, ключов ход към разрешаване на териториалния спор. Напрежението около визите намаля и Китай изрази солидарност с Индия по отношение на износа.

Но рискът от бъдещи противопоставяния не може да бъде пренебрегнат. Малко вероятно е фундаменталните противоречия в динамиката помежду им да изчезнат скоро, отбелязва за Hindustan Times Хапимон Джейкъб, основател и директор на Съвета за стратегически и отбранителни изследвания. Макар по-сериозното насилие да е било предотвратено засега, трайно сближаване е малко вероятно. Трудно е за Ню Делхи да бъде напълно уверен в намеренията на Пекин, особено на фона на военната активност в райони като Южнокитайско море и Тайван.

Китай също така се намира прекалено близо до Пакистан, за да се чувства комфортно Индия. Пекин се превърна в най-важния партньор на Исламабад в отбраната от края на Студената война насам. По време на сблъсък с Индия през май от Пакистан посочват, че произведени в Китай изтребители J-10C са били използвани за сваляне на пет индийски изтребителя. От Ню Делхи заявиха, че Китай е предоставила и противовъздушна отбрана и сателитна поддръжка. Това сътрудничество задълбочава опасенията на Индия за сигурността и засилва усещането, че на Китай не може да се има доверие.

Като оставим настрана сигурността, икономическата логика не работи в полза на Ню Делхи. Индия зависи от американските технологии, капитал и вериги за доставки, които нито Русия, нито Китай могат да заменят. САЩ са и най-важният пазар за индийски стоки, при това с голяма преднина. През 2024 г. американските потребители са закупили индийски стоки на стойност 77,5 млрд. долара, според доклад на Bank of Baroda. За сравнение, китайските и руските покупки са били само малка част от този обем.

В същото време Москва е много по-близо до Пекин. След налагането на западните санкции през 2014 г. след анексирането на Крим от Русия двустранната търговия между страните скочи до рекордни нива, надхвърляйки 200 млрд. долара миналата година. Бизнесът е все по-свързан с китайската финансова система чрез използването на юана и услуги като картите UnionPay. За Ню Делхи присъединяването към такъв блок би означавало да бъде младши партньор – което едва ли е привлекателна перспектива.

Това обаче не е спряло опитите на Москва да го поднови. През май външният министър Сергей Лавров заяви, че „е дошло времето за възраждане“ на тройката. Пекин също подкрепи инициативата, заявявайки, че тя може да поддържа мира, сигурността и стабилността в света.

Възкресяването на блока може да представлява предизвикателство за САЩ, ако доведе до по-координирани действия. Но това, което обединява тези страни, е необходимостта, а не доверието. Срещата в Тяндзин на 31 август-1 септември ще даде възможност за по-топли връзки, но това ще бъде по-скоро символично, отколкото по същество. Това е едно по своята същност крехко партньорство, което може да се разпадне, ако американският натиск намалее.