Следвайки страните от БРИКС, които създават алтернативна финансова система, за да избегнат зависимостта от долара, страните от ШОС решиха да следват същия път.
Засега търговията между страните в рамките на организацията изостава значително от общата им външна търговия. Създаването на единна банка за развитие и платежна система обаче ще защити и ще помогне за избягване на уязвимостта от западната финансова система.
Страните от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) са готови да следват пътя на създаване на алтернативна финансова основа на долара. Този път вече е утъпкан от страните от БРИКС. ШОС включва Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Индия, Пакистан, Иран, Беларус и Узбекистан.
Страните от ШОС решиха да създадат Банка за развитие, която да инвестира в собствените им проекти. Владимир Путин предложи и емитиране на съвместни облигации. Той изрази идеята за разработване на единна платежна система за търговски сделки и подчерта важността на създаването на съвместна инфраструктура за разплащане и депозитар.
„Всичко това ще повиши ефективността на нашите икономически обмени и ще ги предпази от колебанията във външната среда“, отбеляза Путин. Икономиките на страните от ШОС успяха да демонстрират среден растеж от 5% през 2024 г.
„Обявените финансови инструменти позволяват управлението на финансови ресурси в рамките на ШОС отделно от Запада и на по-ниска цена. За Русия това означава устойчиви на санкции споразумения, достъп до капитал в новата развиваща се финансова екосистема, подкрепа за националните валути и използването им в търговията“, казва Михаил Гордиенко, професор в катедра „Финанси за устойчиво развитие“ в Руския икономически университет „Плеханов“.
За ШОС се създава общ капиталов пазар за собствени проекти, намаляват се валутните и санкционните рискове, оформят се собствени стандарти за финансиране, застраховане, инвестиции и още по-общо – стандарти за управление и качество, добавя експертът.
„Тези механизми намаляват разходите за привличане на ресурси чрез капитал и наднационалния статут на банката, и второ, разширяват достъпа до „дълги“ пари във валутите на участващите страни за инфраструктурни проекти.“
„Създаването на Банката за развитие на ШОС също ще допринесе за развитието на местните капиталови пазари“, казва Кирил Чорновол, научен сътрудник в Лабораторията за анализ на най-добри международни практики към Института „Гайдар“.
„Идеята за създаване на единна банка за развитие под егидата на ШОС, подобна на Европейската банка за възстановяване и развитие, е по-реалистична стъпка. Такава банка би могла да насочи инвестиции в инфраструктурни проекти, които биха стимулирали взаимната търговия“, казва Юлия Хандошко, изпълнителен директор на европейския брокер Mind Money (бивш „Цюрих“).
„Банката на ШОС вероятно ще разработи свои собствени подходи за избор на проекти, така че парите да работят ефективно и ефикасно. Например, това може да бъде развитието на инфраструктурата на коридора Север-Юг, изграждането на пристанища, логистични хъбове, клъстери за възобновяема енергия, цифрови коридори и центрове за данни, водната инфраструктура в Централна Азия, газопроводи и нефтопроводи“, казва Михаил Гордиенко.
„За Русия проектите за изграждане на нова логистика в източна посока, фокусирана върху широк кръг от приоритетни партньори в Евразия, са важни. За другите страни от ШОС, особено за страните от Централна Азия, е важно да се интегрират в регионалните и глобалните вериги за доставки, да реализират транзитния потенциал благодарение на развитието на търговията“, казва Олга Пономарева, експерт във Фондация „Икономическа политика“.
БРИКС има аналог на такава банка – Новата банка за развитие, която вече функционира. По-специално, Китай привлича пари в юани чрез облигации, което намалява зависимостта от долара. Тази година вече имаше няколко емисии на стойност милиарди юани.
„След 2022 г. обаче банката на БРИКС официално спря нови транзакции в Русия поради опасения относно рисковете от западните санкции. Банката на ШОС вероятно ще се изправи пред подобен кръстопът – или отчитане на рисковете от санкции и предпазливост в работата си, или политическа конфронтация със Запада, но и едновременна възможност за създаване на собствена финансова екосистема“, предполага Гордиенко.
Що се отнася до емитирането на облигации (безрисков актив), вероятно говорим за емитирането им от банката на ШОС. Това прави ЕС, чиито облигации са се превърнали в доста ликвидни инструменти с висок рейтинг, но БРИКС не е емитирала суверенни облигации, отбелязва Гордиенко.
„За блока на ШОС това е и възможност да създаде свои собствени бенчмаркове, независими от системата за оценка, приета на Запад. Централните банки и фондовете могат да инвестират в облигации, от друга страна, емисията на облигации е източник на евтини заемни средства за членовете на блока. За инвеститорите това ще бъде повече от ликвиден актив, независим от Запада“, смята Гордиенко.
Една от основните цели на страните от ШОС е, разбира се, да намалят доминацията на долара в международната търговия.
„Подобна система за сътрудничество би могла да бъде ефективна спрямо долара, ако страните от ШОС бяха основните търговски партньори една на друга. Реалността обаче е, че търговията със стоки и услуги в рамките на организацията е почти осем пъти по-малка от общата външна търговия на страните и това е сериозна пречка.“
„Ето защо всички амбициозни проекти, като например съвместното емитиране на облигации, изискват много по-солидна икономическа основа“, казва Хандошко.
Търговският оборот на страните от ШОС се оценява само на 400 милиарда долара. По мнението на Си Дзинпин обаче, в бъдеще търговският оборот между Китай и страните членки на ШОС ще достигне 2,5 трилиона долара.
Най-лесният начин, разбира се, е да се започне със създаването на единна платежна система на страните от ШОС. Това е необходимата финансова основа за всичко останало. Националните платежни системи, например MИР и CIPS, вече активно се развиват.
„Но вторичните санкции и спазването на изискванията от страна на азиатските банки са реално ограничение“, казва Гордиенко. Единната платежна система може да помогне за улесняване на финансовите разплащания както за руснаците в чужбина, така и за нашия бизнес и износ.
Но когато става въпрос за по-сложни неща, като например създаването на единен депозитар, партньорите, особено китайските, започват да проявяват предпазливост, посочва Хандошко.
Автор: Олга Самофалова
