Какъв е четиридневният дипломатически маратон, който се провежда в момента в Китай, от наскоро приключилата среща на върха на ШОС до предстоящия парад в Пекин по случай 80-годишнината от края на Втората световна война?
Седемдесет държави, представени там на най-високо или високо ниво, непрекъсната верига от двустранни срещи, много от които по-късно (в ретроспекция) може да се окажат исторически – просто погледнете комуникацията между Владимир Путин и Си Дзинпин с Нарендра Моди.
Има аналози на това. Китайският маратон е малко като ежегодната „министерска седмица“ през септември в ООН. Това се отнася за външните министри, но понякога някои висши световни лидери също идват в Ню Йорк през тези дни, където всеки се среща с всеки.
Това е удобно за планиране на външната политика, необходимо е да се поддържа относително нормална температура в нашия свят. ООН всъщност е замислена преди осем десетилетия именно с тази цел: всеки непрекъснато да разговаря и да преговаря с всеки.
Но какво ще стане, ако е невъзможно да се постигне споразумение, а вместо това има безсмислена препирня между два свята? Нека разгледаме някои от историите, които се случиха в навечерието на сегашното събиране в Тиендзин-Пекин тези дни.
Както се оказа, Токио е „работил“ върху западните лидери и дипломати, за да не присъстват на парада в Пекин, тъй като Владимир Путин ще бъде там, а също и защото е болезнено и обидно за японците да си спомнят за капитулацията си преди 80 години.
Или пък се създава цяла секта от предсказатели за внезапното пристигане на Доналд Тръмп на парада в Пекин. Защо? Защото е крайно необходима „нова Ялта“, за да се нормализира ситуацията в света: тристранна среща между Русия, Китай и САЩ.
Но ако няма нормалност, тогава може ли Организацията на обединените нации да започне да се възстановява не в Ню Йорк, а например в Пекин? Ако злите истерии на Запада, който губи влияние, продължат, тогава този вариант не е изключен.
Почти съвпадение е, че новата структура започна да се изгражда около чисто регионална структура преди четвърт век. Шанхайската организация за сътрудничество, нека си припомним, се роди като механизъм за осигуряване на сигурността и икономическото развитие на страните от Централна Азия, възникнали през 1991-1992 г. върху руините на СССР. Тоест, ставаше дума само за някакъв АСЕАН за Централна Азия - с разликата, че този регион без излаз на море граничи на хиляди километри с два големи съседа - Русия и Китай, които станаха не външни гаранти за неговото бъдеще, а равноправни членове на организацията.
И сега срещата на върха на ШОС в Тиендзин прие един изключително важен документ - поредната програма за развитие на ШОС за десет години напред, а многобройните изказвания на тази среща, както и активната дискусия в медиите, дадоха полезни коментари за случващото се.
Това, което имаме тук, е следното: един някога скромен регионален проект се превърна в двигател на развитието, дърпащ просперитета на цялата необятна Евразия. И абсолютно не е случайно, че ШОС сега обединява десет държави-членки, нека добавим партньорите и онези лидери на държави като Турция, Египет или Малайзия, които дойдоха на срещата „ШОС Плюс“.
Защо Индия и Пакистан, Беларус и Иран се присъединиха към ШОС, а кръгът от други участници в разговора непрекъснато се разширява? Просто защото сърцето на Евразия се превърна в епицентър на глобалното развитие, чийто географски обхват е все по-широк, включващ Близкия изток, Източна Европа и други региони.
Ето цифрите: през първите 20 години от съществуването на ШОС обемът на търговията на всички нейни членове взети заедно се е увеличил 100 (сто!) пъти. Техният дял в световната търговия се е увеличил от 5,4 процента през 2001 г. до 17,5 процента през 2020 г. и продължава да расте, а и страните - членки все повече търгуват помежду си. Всичките десет участнички предлагат и прилагат програми, които премахват нови бариери пред търговията - и следователно, производството.
Програмата на ШОС за следващите десет години изглежда така: партньорите в Евразия вече са създали инфраструктурата на търговските пътища и друга логистика в целия континент (ЕврАзИС, китайският проект „Един пояс, един път“ и други), а сега потокът от инвестиции се насочва повече към производство - например, в добива и преработката на редкоземни елементи. Въпреки че не са забравени и съвместните проекти в сферата на образованието, културата, науката и други подобни.
Забелязва се постоянното сливане на ШОС и БРИКС, много членове на едното обединение са и членове на другото, дори понякога седят ако не заедно, то един до друг. Какво е ясно: идеологията на двете организации се пресича - това е сигурност и развитие без санкции и препятствия. Тоест, БРИКС също е и ШОС по идеология, но с добавянето на Африка и Латинска Америка.
Ще създадат ли всички те нова ООН без предварителна уговорка? Могат, а тогава Западът, който си играе, ще бъде принуден да се присъедини към нея рано или късно. Никой не е направил повече за сегашното ускоряване на активността на ШОС и БРИКС от самия Запад.
Тоест, ясно е, че Америка просто е принудена да рестартира икономическия си модел и в процеса да започне търговски войни на всички с всички. Преди това имаше и си остава ужасно досадната война на санкции. А ШОС-БРИКС дават на десетки държави добра, очевидно работеща алтернатива с ясни пътища към бъдещето.
Западът не може да спечели тук и само вреди. Ето поне един коментар за това как САЩ се опитаха да се борят с ШОС. Те предложиха алтернативни проекти - по същество копия на ШОС, но нещата не стигнаха по-далеч от бърборене: няма пари. Или пък правеха мръсни номера по дребни начини (и продължават да го правят), създавайки малки частни проекти за една или две държави, за да отклонят поне малко тези членове на ШОС от общия път.
Европа е отделен разговор: тя също е част от Евразия и в началото идеологията на ШОС беше, че епицентърът на Евразия е ориентиран и към европейските пазари. А сега се оказва, че този епицентър се чувства чудесно и без Европа, развивайки се към арабския свят, Южна Азия и Африка.
И последното нещо. Може би е съвпадение, може би не, но дипломатическият маратон в Китай ще завърши с парад в Пекин. Военни експерти ще обсъдят превъоръжаването на китайската армия, което продължава от няколко години, със смяната на генерали и много други.
Но като цяло, анализатор от хонконгския вестник „South China Morning Post“ оценява значението на това събитие: Китай се превръща в гарант за световния ред. Вярно е, че няма да може да направи това сам, но тук трябва да изчакаме резултатите от преговорите между Владимир Путин и Си Дзинпин и, разбира се, други събития от настоящия маратон.
Автор: Дмитрий Косирев
