Европейските политически лидери, виждайки съществени пропуски в отбранителните способности на своите страни, все още се надяват, че президентът на САЩ Доналд Тръмп ще изпълни предложението си да даде на Украйна конкретни гаранции за сигурност, дори когато договореният мир изглежда все по-невероятен, пише Bloomberg.
Европа се сблъсква със значителен недостиг в космическото разузнаване и наблюдение, както и в интегрираната противовъздушна и противоракетна отбрана - основните области, които водената от Великобритания и Франция коалиция от страни, желаещи да участват, се надява, че американската помощ ще покрие. Според доклад на Международния институт за стратегически изследвания, публикуван по-рано тази седмица, замяната на конвенционалните американски военни способности, разпределени в региона, би струвала на Европа 1 трлн. долара.
САЩ осигуряват по-голямата част от разузнаването и наблюдението в НАТО, включително чрез сателити, което се оказа особено важно в отговор на нахлуването на войските на руския президент Владимир Путин в Украйна. Подмяната на това би струвала на Европа 4,8 млрд. долара.
Представители на европейските власти казват, че САЩ трябва да продължат да осигуряват това съгласно мирното споразумение, за да могат украинските и европейските сили да бъдат предупредени за всяко руско нарушение.
„Това трябва да е част от сделката, защото... без очите си сляп“, коментира Вероника Стромсикова, генерален директор по сигурността и многостранните отношения в министерството на външните работи на Чехия.
Европа също така не разполага с местна интегрирана система за противовъздушна и противоракетна отбрана с голям обсег, която може да сваля балистични ракети - мисия, изпълнявана почти изключително от произведените в САЩ системи „Пейтриът“.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви в Прага, че европейските съюзници трябва да увеличат броя на системите за противовъздушна и противоракетна отбрана пет пъти.
„Способностите за противовъздушна отбрана са абсолютно жизненоважни“, заяви шведският министър на отбраната Пал Йонсон в кулоарите на конференция в Прага.
Европа е направила значителни инвестиции през последните години, но предизвикателството сега е „да трансформира икономическото влияние в бойна мощ“ чрез ускоряване на индустриалната база на континента, добавя Йонсон.
Двадесет и шест от 35-те членове на коалицията заявиха, че ще допринесат за гаранциите за Украйна, било то под формата на войски, военно оборудване и обучение. Френският президент Еманюел Макрон заяви в четвъртък, че подкрепата на САЩ за мерките ще бъде финализирана през следващите дни; Тръмп обаче използва разговор с лидерите този ден, за да каже, че Европа трябва да окаже по-голям икономически натиск върху Русия и Китай.
Путин многократно е заявявал, че няма да се съгласи с разполагането на западни войски в Украйна.
Тръмп, който преди това изключи изпращането на американски войски в Украйна, обеща да осигури някаква форма на предпазен механизъм, включително разузнавателна информация и потенциална въздушна подкрепа, без да предоставя подробности. Но САЩ заявиха впоследствие, че ще съкратят финансирането на стойност стотици милиони долари за програми, които помагат за обучението и въоръжаването на армиите на европейските страни, граничещи с Русия.
Основният фокус на коалицията е върху регенерирането на украинската армия, така че тя да се превърне в „стоманен таралеж“, способен да се защити, ако Русия нахлуе отново след прекратяване на огъня. Съюзническите държави потенциално ще обучават украински войници в Украйна и ще ѝ доставят военно оборудване.
Рюте заяви, че НАТО трябва да използва увеличените си разходи за отбрана за космически способности, както и за бронирани машини, танкове, артилерийски снаряди, дронове и кибероръжия.
„Само паричните средства не могат да осигурят сигурност, имаме нужда от способности: истинска огнева мощ, тежки метали, както и нови технологии“, изтъкна той.
Европейските лидери казват, че са готови да наложат по-строги нови санкции на Русия - но дори тогава, според тях, участието на САЩ ще е ключово, за да им даде истински сили. Тръмп наложи тежки вторични санкции на Индия заради покупките на руски петрол, но досега не санкционирал директно на Русия.
„Трябва да окажем дипломатически натиск върху техните съюзи, трябва да наложим икономически санкции на техните доставчици и вериги на доставка, да се опитаме да ограничим военното им производство, да се опитаме да ограничим доходите, които използват за захранване на тази война и за плащане на тази война“, изтъква началникът на Генералния щаб на Чехия Карел Рехка.
Междувременно руските сили се струпват край Покровск, държан от Украйна бастион в източната част на Донецка област, а европейските лидери се опасяват от подновена офанзива.
За да се увеличи натиска върху Путин обаче Европа трябва да разчита на Белия дом както за военна, така и за икономическа мощ. Всъщност германският канцлер Фридрих Мерц заяви в петък, че Европа няма влиянието, за да принуди Русия да прекрати войната.
„В момента не сме в състояние да окажем достатъчен натиск върху Путин да сложи край на тази война“, призна Мерц.
