Забравете фантазиите за гражданска война – мекото отделяне вече е тук
Вероятно си спомняте как Марджъри Тейлър Грийн говореше за „националния развод“ между червените и сините щати. Това, което може би не осъзнавате, е, че разводът вече се случва – сините щати просто не си правят труда да „подадат документите“.
Докато политическите експерти обсъждат дали Америка се е запътила към нова гражданска война, се случва нещо много по-тихо. Нарича се „меко отделяне“ и не става дума за драматични декларации или обръщане на щатските и федералните правоприлагащи органи едни срещу други. Става дума за губернатори демократи, които провеждат криптирани видеоразговори, за да координират съпротивата, за главни прокурори, които подават искове в рамките на часове след федералните заповеди, и за щати, които тихо изграждат паралелни системи, които правят федералната власт безпредметна в техните граници.
Инфраструктурата за тази съпротива не се появява изведнъж. Орегон се запасява с медикаменти за аборт в тайни складове. Калифорния разполага със 76 милиарда долара резерви и решава как да ги използва. Илинойс проучва нещо, наречено „цифров суверенитет“ – каквото и да означава това, но звучи скъпо за федералните власти. Губернаторът на Масачузетс Мора Хийли заяви пред MSNBC, че полицията на щата ѝ „абсолютно няма да помага“ в усилията на Тръмп за депортиране. Тя не блъфира, а и не е нужно да блъфира.
Красивата ирония тук е, че консервативните съдии от Върховния съд поднесоха на сините щати правната рамка за тази съпротива на сребърен поднос. Доктрината за забрана на властта от дела като „Принц срещу Съединените щати“ означава, че федералното правителство не може да принуждава щатите да изпълняват федерални програми. Съдия Скалия написа, че федералните власти „не могат да изискват от щатите и местните власти да изпълняват имиграционната им политика“. Тези консервативни съдии вероятно никога не са си представяли, че сините щати ще използват собствените си правни прецеденти, за да игнорират федералната власт, но ето, че се получи.
Сините щати от години практикуват меко отделяне, без да го наричат така. Двадесет и пет щата отказаха да приложат изискванията за REAL ID от 2007 г., което забави прилагането им с почти две десетилетия. По време на първия мандат на Тръмп главните прокурори на демократите заведоха над 130 съдебни дела срещу няколко щата с 83% успеваемост. Те поддържат „искови банки“ с предварително подготвени искове, готови за незабавно подаване – съвременният еквивалент на начина, по който северните щати са координирали правната съпротива срещу законите за бегълците роби.
Икономическият лост е изключителен. Сините щати са това, което икономистите наричат „щати дарители“ – те изпращат много повече данъчни приходи във Вашингтон, отколкото получават обратно под формата на федерални инвестиции. Масачузетс изпраща на федералното правителство 4846 долара на глава от населението повече, отколкото получава. Ню Йорк е внесъл 142,6 млрд. долара повече, отколкото е получил за пет години. Общият трансфер от сините към червените щати надхвърля 1 трилион долара между 2018 и 2022 г.
Това не е печатна грешка.
Сините щати субсидират червените в размер на 1 трилион долара и това им омръзва.
Демократите законодатели в Мериленд, Ню Йорк, Кънектикът и Уисконсин внесоха законопроекти, с които задължават щатските служители да спират плащанията към федералното правителство, ако федералните агенции действат незаконно или спират средства, отпуснати преди това от Конгреса.
Това не е хипотетичен протестен вот – това са оперативни планове за финансова война.
Концепцията не е съвсем нова. Северните щати използват законите за лична свобода, за да направят Закона за бегълците роби практически неприложим между 1780 и 1859 г., като въпреки федералния закон са върнати само 330 роби. Това, което е различно сега, е мащабът и координацията. Три източника за ежедневните телефонни разговори между генералните прокурори на демократите казват, че постоянно се повтаря една и съща фраза: „меко отделяне“.
Червените щати отдавна са разбрали това. Единадесет щата наричат себе си „светилища на Втората поправка“ и отказват да прилагат федералните ограничения за оръжията. Тексас от десетилетия практикува меко отделяне, като избира кои федерални политики да прилага. Разликата е, че сините щати имат повече пари и по-добри адвокати.
Наблюдаваме как щатовете тихо се отдалечават едни от други. Сините щати ще защитават правото на аборт, ще подкрепят организирания труд и ще защитават индивидуалните права. Червените щати ще приемат християнската теокрация, ще потискат заплатите и ще криминализират инакомислието.
Федералното правителство ще се превърне само в куха черупка, която щатовете игнорират, когато им е удобно.
Случаят с шерифа на окръг Адамс във Вашингтон илюстрира докъде стига това. Главният прокурор на щата иска съдебна забрана срещу шерифа за сътрудничество с федералните имиграционни служби с аргумента, че той нарушава щатското законодателство. Местните служители трябва да избират между федералните директиви и щатския закон – същата дилема, пред която са били изправени служителите от Севера по време на ерата на бегълците роби.
Демократите се притесняват, когато използвате термина „меко отделяне“. Те предпочитат евфемизми като „съпротива“, „федерализъм“ или „несговорчив федерализъм“. Но наречете го както искате – резултатът е един и същ. Щатите изграждат независими системи, които обезсмислят федералната власт в техните граници.
Въздействието чрез лостове е реално. Само Калифорния изпраща над 500 милиарда долара годишно на федералното правителство. Какво ще се случи, ако калифорнийският данъчен департамент „случайно“ забави федералните трансфери? Министерството на финансите няма да може да си покрива задълженията. На теория федералното финансиране не функционира по този начин, но на практика паричните потоци са от значение.
Тук вече не става въпрос за идеология. Става дума за математика. Сините щати внасят по-голямата част от данъците, които поддържат работата на федералното правителство, докато червените щати потребяват по-голямата част от федералните помощи. Когато тази връзка стане несъстоятелна, нещо трябва да се промени.
Мекото отделяне представлява фундаментална промяна към конфедерация от полуавтономни региони, а не към единна национална държава. Дали е добро или лошо, зависи от гледната точка, но то се случва независимо от това. Въпросът не е дали щатите ще продължат да се отдалечават един от друг – въпросът е колко далеч ще стигнат, преди някой да забележи, че федералното правителство е загубило значение.
В предишна публикация тази седмица споменах, че ако сте либерал и живеете в червен щат, може би трябва да помислите за преместване. Защо? Защото вече трябва да е ясно, че никой няма да дойде да ви спаси. Сините щати стягат редиците и се спасяват сами.
