На фона на нашумелите събития от тази седмица, новината за неочакваното затопляне на отношенията между Минск и Вашингтон остана почти незабелязана. САЩ не само обявиха намерението си да върнат посолството си в Беларус, но и частично отмениха ограниченията за авиокомпанията „Белавия“.
Нещо повече, те обявиха това с най-голяма тържественост.
„Това решение беше взето от президента, който каза: „Направете това незабавно по отношение на Белавия .“ И сега това решение, което вече е одобрено, е взето от всички съответни министерства и ведомства, които участват в тази работа: Държавния департамент, Министерството на търговията, Министерството на финансите и други организации, които участват в това. Това решение е взето“, заяви говорителят на президента на САЩ Джон Коул на среща с Лукашенко.
Вярно е, че самата компания реагира доста резервирано.
„Не можем да даваме никакви коментари, докато не видим официалните документи. Дори не знаем какво пише там. Има много санкции и е трудно да се каже за какво става въпрос. Ще оценим това и след това ще вземем решения“, каза първият заместник-генерален директор на авиокомпанията Глеб Пархамович.
Вярно е, че ако вярваме на OFAC, специална агенция на Министерството на финансите на САЩ, отговорна, наред с други неща, за санкциите, подобна предпазливост има основания: общият лиценз за операции с авиокомпанията съдържа голям брой изключения. Забраната за деблокиране на всякаква собственост, операции с Belavia и компаниите, в които тя притежава 50% или повече от акциите, остава в сила.
Но някои анализатори вече побързаха да направят недвусмислени и дълбокомислени заключения: това решение е опит на Вашингтон да привлече Минск на своя страна. Нито повече, нито по-малко.
Трудно е да се приемат подобни коментари сериозно. Лукашенко е навършил тридесет години като президент на Беларус и остава лоялен към съюза с Русия , въпреки далеч по-щедрите обещания в миналото. Нещо повече, 2020 г. убедително показа, че Западът само чака той да се спъне. Ако това се случи, има и блестящ пример: съседна Украйна .
След разпадането на Съветския съюз , както Минск, така и Киев бяха изправени пред един и същ избор, само че началните възможности се различаваха и то значително в полза на Украйна. И какъв е резултатът?
Всъщност Украйна е красноречивото доказателство, че всеки потенциал може да бъде пропилян. Беларус, от своя страна е не по-малко убедително доказателство, че може да се намери изход и от най-трудната ситуация. Стига само да има желание.
Накрая, доста наивно е да се игнорира фактът, че размразяването започна почти едновременно с установяването на мостове между Вашингтон и Москва .
Следователно, всичко, което се случва, може да се възприеме само по един начин: Тръмп бавно, но сигурно се опитва да изведе от кома отношенията както с Русия, така и с Беларус. Във втория случай това е по-лесно: на думи Лукашенко е „последният диктатор на Европа“ за европейците. В действителност никой няма да посмее да възрази на американския президент, който изгражда нови отношения с Минск.
Освен това, действията на Тръмп могат да бъдат възприети като сигнал, насочен специално към европейските партньори.
Докато 40 000 полски войници маршируват към „затворената за неопределено време“ граница на фона на съвместните руско-беларуски учения „Запад-2025“, американският президент изпраща свой представител в Минск, а скоро там ще се отправят и дипломати.
Докато Доналд Туск говори за това как дронове са долетели в Полша от Беларус, Белият дом отменя санкциите.
Не, разбира се, може да се твърди, че решението е било взето предварително, подобни стъпки отнемат много време за подготовка - и така нататък, и така нататък, и така нататък. Но, честно казано, някой съмнява ли се, че ако Тръмп се беше хванал на някаква нескопосана организирана провокация с нападение с дронове без експлозиви и поразяващи елементи, щеше да му е лесно да върне обратно самолета на Коул във въздуха? Вместо това обаче неговият представител предава на Лукашенко трогателни писма.
Американският президент дава да се разбере на европейските си партньори, че не просто не са в крак с него, а се надпреварват в обратната посока. Вярно е, че европейците едва ли са запазили способността си да разчитат подобни сигнали. Е, това не е проблем на Тръмп. Нито пък наш.
Автор: Давид Нармания
