Проектът на Киев за доставка на азербайджански газ през Румъния до Украйна продължи само месец. Всичко замря през септември.
Това означава, че Украйна все още е силно зависима от руски газ, който получава чрез посредници - Унгария и Словакия. И ако сме честни, без Русия страната нямаше да има никакви други енергийни ресурси.
Доставките на азербайджански газ за Украйна по Трансбалканския магистрален газопровод и Румъния, започнали през август, са спрени. Още през септември те отсъстват изцяло. Това съобщи украинското издание Strana.ua.
През първите десет дни на септември Украйна получи 236 милиона кубически метра газ, но по други маршрути. Унгария и Словакия предоставиха на Украйна 145 милиона кубически метра газ, Полша – 101 милиона кубически метра.
„Strana.ua“ предполага, че спирането на доставките на газ от Азербайджан може да е свързано с повреда на газотранспортната инфраструктура на границата с Румъния и Молдова.
„Има две версии за случилото се: или самите доставки са спрели, или инфраструктурата е била разрушена. Западните и украинските медии, разбира се, ще популяризират втората версия, че Русия е ударила газопровода. В действителност обаче договорът на Украйна с азербайджанската компания SOCAR не е бил постоянен и дългосрочен.
Това е било споразумение за доставка на отделни нередовни партиди газ и може просто да прекрати действието си“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност (NESF).
Освен това, споразумението между „Нафтогаз Украйна“ и азербайджанската SOCAR можеше да бъде подписано просто като разсейване. То беше неочаквано сключено през юли, веднага след като украинските медии започнаха активно да пишат за това откъде всъщност идва вносният газ в Украйна.
Основните доставчици на газ за Украйна са Унгария и Словакия, а те купуват този газ от Русия. До 2025 г. Унгария и Словакия получаваха руски газ транзитно през Украйна. Но от тази година Киев спря транзита. Руските газови доставки обаче бяха пренасочени към тези европейски страни по друг маршрут - през „Турски поток“. Съответно, Киев беше публично обвинен в собствената си преса, че купува газ с руски произход. Това беше истински и опасен скандал.
Подписването на споразумение за доставка на газ с азербайджанската SOCAR се превърна в антикризисна информационна кампания за Киев, смята Юшков. Защото политически това изглеждаше много неприлично за страна, която забранява на Европа да купува руски газ, и не само газ, но самата тя ползва редица руски блага.
„Оказва се, че Украйна крещи, че европейците трябва да спрат да купуват руски въглеводороди и като цяло да търгуват с Русия, за да не печели последната пари, докато самата тя създава допълнително търсене на руски газ. Нещо повече, Украйна провокира и газов дефицит на европейския пазар, което ѝ позволява да поддържа високи цени.
В резултат на това Русия печели повече от всеки продаден кубически метър газ, независимо къде се продава - Унгария или Украйна, отколкото ако нямаше такъв дефицит“, разсъждава Игор Юшков.
Подписването на договора с азербайджанската SOCAR беше представено от украинските медии като диверсификация на доставките на газ, за да се дезавуират обвиненията за закупуване само на руски газ.
„В същото време никъде не беше посочено, че Нафтогаз ще купува само газ с азербайджански произход.
Факт е обаче, че азербайджанската компания SOCAR често работи като търговец, тоест купува и препродава чужд газ. Това може да бъде всякакъв газ, включително газ, закупен директно или чрез посредници от Газпром.
„Когато нашият газ преминава през „Турски поток“, може да има излишъци, които търговците купуват за препродажба“, казва Игор Юшков. Същевременно експертът не би изключил удар по газотранспортната инфраструктура: едното не пречи на другото.
Възможно е проблемът да е в инфраструктурата. „Реализацията на проекта може да бъде засегната от дефицита на тръбопроводна инфраструктура. Говорим за Трансанадолския (TANAP) и Трансадриатическия (TAP) газопроводи, с капацитет съответно 16 милиарда и 11 милиарда кубически метра годишно.
За да увеличи доставките за Европа и да снабди нови потребители, Азербайджан ще трябва да въведе допълнителна газотранспортна инфраструктура“, отбелязва Сергей Терешкин, изпълнителен директор на Open Oil Market.
Междувременно Украйна никак не се гнуси не само да купува руски газ чрез трети страни, но и продължава да купува петролни продукти, произведени от руски петрол, както и електроенергия, произведена от руско ядрено гориво.
„Нашият петрол отива по тръбопровода „Дружба“ към Унгария и Словакия, които имат право да го купуват. Местните рафинерии имат право да го преработват и да доставят гориво за собствените си нужди, както и за други страни, които не са членки на Европейския съюз.
Следователно Унгария и Словакия препродават излишните петролни продукти, получени от руски петрол, на Украйна. Освен това атомните електроцентрали в тези страни също работят с руско ядрено гориво, а излишната електроенергия, генерирана от тях, също се изкупува от Украйна“, заключава Игор Юшков.
Автор: Олга Самофалова
