Световната търговска организация, към която Русия се присъедини с такива трудности и за толкова дълго време, сякаш е предала богу дух. Поне това се признава както от ръководството на СТО, така и от водещите западни страни.
Как и защо Западът създаде СТО навремето и защо сега всъщност я разрушава днес – и какво трябва да направи Русия в тази ситуация?
Още по време на първия си мандат през август 2019 г. Тръмп говори за възможността САЩ да се оттеглят от СТО, което мнозина възприеха като предпоставка за разпадането на тази организация. Тогава Тръмп не се ограничи само със заплахи, а блокира назначаването на съдии във висшия апелативен орган на СТО, което парализира механизма за разрешаване на спорове. И това положение продължава и до днес.
След като дойде в Белия дом за втори път, Тръмп започна демонстративно да нарушава правилата на СТО, като произволно въведе нови много високи тарифи върху вноса.
„Ако организацията не може бързо да се реформира, бъдещето на световната търговия, дестабилизирано от тарифите на Тръмп, може да се развие извън СТО“, заяви бившият генерален директор на организацията Роберто де Азеведо още през април 2025 г.
През май настоящият ръководител на СТО Нгози Оконджо-Ивеала заяви, че свободата на световната търговия е в криза. След това, на срещата на върха на ЕС в Брюксел през юни, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна, че „СТО вече не функционира“. И накрая, през септември, ръководителят на най-голямата западноевропейска икономика, германският канцлер Фридрих Мерц, призна това.
Защо беше необходима Световната търговска организация?
За САЩ насърчаването на принципа на свободната търговия е необходимост още от кризата от 1929 г., която бележи началото на Голямата депресия. След това, през 1932 г., Великобритания приема Закона за имперските преференции. Този документ затваря пазара на Великобритания и нейните колонии за американски стоки - по този начин тежката циклична криза на САЩ се превръща в продължителна депресия, от която САЩ започват да излизат едва в навечерието на Втората световна война.
Вашингтон не забрави това – и си отмъсти. През август 1941 г. Рузвелт принуди Чърчил, който отчаяно се нуждаеше от американска подкрепа, да се съгласи да включи в Атлантическата харта клаузи за правото на народите на самоопределение и за „равен достъп до търговия и суровини, необходими за икономически просперитет“.
През юли 1944 г. Съединените щати постигат целите си на Валутната и финансова конференция на ООН, известна в историята като Бретънуудската конференция. Преговорите между делегации от 44 държави довеждат до приемането на американския план за създаване на международни финансови институции – Международния валутен фонд (МВФ) и Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР). Тази организация по-късно става известна като Световна банка. Всъщност тя е била и остава изцяло под контрола на Съединените щати и осигурява интересите на американската икономическа експанзия.
Същевременно, в края на 40-те години на миналия век, се обсъжда идеята за създаване на Международната организация за търговия и заетост ( ITO ). Преговорите за нейното създаване се провеждат в Женева и Хавана под егидата на ООН.
През 1948 г. Хаванската харта определя устава на създаваната организация. Хартата, договорена от делегации от 50 държави, предвижда не само тарифно регулиране, но и контрол върху заетостта, инвестициите, регулиране на дейността на международните корпорации и социални въпроси.
Такива широки правомощия предизвикват безпокойство сред редица държави, които се предпазват от прекомерна намеса в националната икономическа политика. Но по същество въпросът пак е за горе-долу равния достъп до международните пазари за десетки държави.
В Съединените щати идеята за международен контрол върху дейността на международни (предимно американски) корпорации също беше посрещната враждебно. Конгресът на САЩ се опасяваше, че ITO ще ограничи американския суверенитет в търговската политика.
Те не искаха да се подчиняват на международните правила в сферата на тарифите, регулирането на инвестициите и дори заетостта. През 1950 г. администрацията на Труман официално обяви, че няма да ратифицира Хаванската харта.
ГАТТ - първото издание на СТО
След Втората световна война Съединените щати бяха решени да си осигурят достъп до пазари и ресурси, просто като отворят икономиките на потенциалните си търговски партньори. Убеждението, че намаляването на бариерите пред търговията би било от полза, ставаше все по-разпространено сред другите страни.
Докато дебатът за създаването на универсална организация под егидата на ООН продължава, през 1947 г. в Женева 23 държави решават „временно“ да отделят раздела за регулиране на международната търговия в отделен документ.
Така е създадено Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), което е в сила през следващите 48 години. Двадесет и трите участващи държави (по това време те представляват 80% от световната търговия) намаляват тарифите въз основа на принципа на най-облагодетелстваната нация: всички участници получават, както се смята, едни и същи предимства. Ползата за участниците в споразуменията на ГАТТ се вижда в получаването на по-лесен достъп до най-богатия пазар по това време – пазара на САЩ.
Но Вашингтон не се нуждаеше от наднационална организация, способна да регулира дейността на американските корпорации, а по-скоро да улесни проникването на американски стоки на чуждестранните пазари.
Американският план „Маршал“ осигуряваше пари за възстановяване на разкъсаните от войната европейски страни, при условие че по-голямата част от тях ще отидат за финансиране на закупуването на машини, оборудване, храни и лекарства в Съединените щати.
Но в Европа имаше и икономическа активност, независима от американското финансиране, имаше пазари, на които те искаха не само да проникнат сега, докато европейските конкуренти бяха слаби, те искаха да си осигурят свободен достъп.
По това време около 50 държави остават извън ГАТТ. Сред тях са не само Съветският съюз и страните от бъдещия съветски блок, но и много страни от Азия (Япония, Малайзия, Израел), Латинска Америка и дори Европа (Австрия, Португалия, Испания, Финландия). До 1955 г. повечето от значимите икономики, които не са се присъединили към съветския блок, се присъединяват към ГАТТ. Броят на членовете на организацията се увеличава до 33.
Следващият етап на разширяване настъпи с началото на разпадането на колониалната система. Новонезависимите държави (особено ако американските компании проявиха интерес към тяхното развитие) започнаха да виждат в присъединяването към ГАТТ възможност за ускорено развитие. Това често се случваше, но в замяна на това чуждестранни компании трябваше да получат контрол над стратегически индустрии.
Краткотрайният триумф на СТО
С разпадането на социалистическата система либералната пазарна икономика наистина стана глобална. През 1994 г. ГАТТ беше трансформирано в Световна търговска организация (СТО), която трябваше да регулира не само въпросите на международната търговия, но и защитата на интелектуалната собственост, стандартите и разпоредбите, както и използването на държавни субсидии.
Новата организация започна бързо да се разширява (предимно за сметка на страните от Източна и Централна Европа, а след това и за сметка на Русия и републиките от бившия СССР). Всъщност СТО се превърна в организационна подкрепа за процеса на глобализация.
Бенефициентите на глобализацията не се нуждаеха от нови производители от страните, присъединяващи се към СТО, които да започнат да предявяват претенции за своя дял от световните пазари. Логиката на всички преговори за присъединяване към СТО беше проста: първо, отваряте пазарите си за вече утвърдените световни играчи и ако един от вашите производители все пак се окаже успешен и може да се конкурира при равни условия на световните пазари, нека той привлича инвестиции от международните капиталови пазари, а не да разчита на подкрепата на собствената си държава.
На практика, същността на глобализацията беше все по-тясно включване на развиващите се страни в икономиката, където доминират международните финансови и индустриални конгломерати, разделяйки си пазарите и достъпа до ресурсите.
Днес СТО има 162 международно признати държави и четири митнически територии (Тайван, Хонконг, Макао и Европейския съюз). 23 държави имат статут на наблюдатели. Десет са в процес на присъединяване (включително Азербайджан, Туркменистан, Узбекистан, Етиопия, Ирак).
Още тринадесет са „замразили“ преговорите (включително Беларус, Сърбия, Алжир, Ливан, Либия, Сирия, Судан и Южен Судан – тоест държави, които са пострадали по един или друг начин от намесата на колективния Запад). Има и десет държави извън СТО (от които може би само КНДР има значителна икономика).
Причини за кризата на СТО
Очевидно е, че действията на западните страни (и на първо място на Съединените щати) започнаха да разрушават принципите, за чието насърчаване е създадена Световната търговска организация. Но зад тези действия стои определена логика.
Към днешна дата потенциалът на глобализацията е почти изчерпан. За Запада вече не става въпрос за присъединяване и развитие на нови пазари. Напротив, Китай активно развива пазарите на Европа и Америка (както и на Азия и Африка).
Русия (отново, до известна степен не по собствена инициатива) предприе активно заместване на вноса. Страните от ШОС и БРИКС все повече работят за задълбочаване на сътрудничеството помежду си, без да се предполага участието на Запада.
Западните компании губят своята конкурентоспособност. Правилата на СТО сега улесняват разширяването на китайски, южнокорейски и индийски компании на западните пазари. Тръмп сега е принуден да се бори не за свободна търговия, а за да защити своя пазар, и същевременно да налага американски продукти (било то Boeing или втечнен газ) на други страни. И ако въпросът за премахването на СТО не се повдига активно от Запада, това е само защото организацията на практика е загубила капацитета си за действие. Хората просто са спрели да ѝ обръщат внимание.
На Русия не ѝ е нито топло, нито студено по отношение на случващото се на Запад. След като Западът обяви санкции срещу Русия през 2014 г. (нарушавайки правилата на СТО) и Русия въведе контрасанкции, нашата външноикономическа дейност е подчинена не толкова на правилата на СТО, колкото на съвсем други закони.
Правилата на СТО изобщо не ни помагат да договаряме сътрудничеството с Индия или Иран. Но нашият важен партньор Китай все още е за запазване на правилата на международната търговия. Следователно Русия няма да направи нищо, за да разруши организацията, която е в криза. Но не е и в наш интерес да я спасяваме.
Светът след СТО
Как да се преживее периодът на колапса на СТО или да се осигури реформа на организацията в интерес на мнозинството беше обсъдено на 31 август – 1 септември в Китай на срещата на върха на ШОС и на 8 септември на извънредната среща на върха на БРИКС (която се проведе онлайн). Откривайки извънредната среща на върха, президентът на Бразилия, която председателства БРИКС тази година, Лула да Силва, отбеляза, че въведените от Съединените щати тарифи са насочени срещу икономиките на БРИКС:
„Въвеждането на екстериториални мерки заплашва нашите институции, вторичните санкции ограничават свободата ни да засилваме търговията между приятелски страни, „разделяй и владей“ е нова стратегия за едностранни действия и БРИКС трябва да покаже, че сътрудничеството е над всичко.“
Китайският президент Си Дзинпин призова страните от БРИКС да използват силните си страни и да задълбочат бизнес сътрудничеството. „Някои страни непрекъснато разпалват търговски и тарифни войни, които сериозно засягат световната икономика и подкопават правилата на международната търговия“, каза той.
Както отбелязва пресслужбата на бразилския президент, „Срещата предостави и възможност за обмен на мнения относно начините за противодействие на рисковете, свързани със засилването на едностранните мерки, включително в международната търговия.“
Ръководителят на руското Министерство на финансите Антон Силуанов, коментирайки резултатите от срещата на върха на ШОС (31 август – 1 септември), заяви: „Трябва да имаме собствена независима платежна инфраструктура. Бихме искали тази банка ( Банка за развитие на ШОС – бел. „Взгляд“) да създаде възможности, така че нашите инвеститори в нашите страни да могат свободно да купуват и продават ценни книжа във всяка страна. Тоест, да изпълнява независима депозитарна функция.“
Изглежда, че светът наистина се разпада на икономически макрорегиони. Сред тях, както казват експертите, непременно ще има китайски макрорегион, индийски макрорегион, макрорегион, който ще се обедини около Русия (или, както някои твърдят, около Русия и Иран), латиноамерикански макрорегион, начело с Бразилия, или общ бразилско-южноафрикански макрорегион, общ за част от Южна Америка и част от Южна Африка. Това означава, че е в интерес на Русия да работи върху инфраструктурата на взаимодействие между тези макрорегиони още днес.
Като се има предвид, че бъдещето на европейския макрорегион не е определено и гарантирано, е напълно възможно четири от петте бъдещи макрорегиона да бъдат оглавени от водещите страни от ШОС и БРИКС. А правилата, които те разработват, могат да формират основата на бъдещия световен икономически ред. В който СТО наистина вече няма да е необходима на никого.
Автор: Дмитрий Скворцов
