Във вторник вечерта танкове на израелската армия (ЦАХАЛ) нахлуха в жилищните райони на град Газа. Израелските военновъздушни сили преди това бяха бомбардирали и разрушили останалите високи сгради. Само за 20 минути Газа беше атакувана 37 пъти.
Към момента на писане на статията 59 палестинци са убити и 386 ранени. През целия ден вчера три дивизии на израелската армия напредваха от покрайнините към центъра на Газа, съпроводени от звука на експлодиращи бомби и снаряди.
Така стартира нов кръг от кървавия конфликт, който започна на 7 октомври 2023 г. По това време, да припомним, бойците на Хамас заловиха 252 заложници в Израел и ги отведоха, убивайки приблизително около 1200 души.
Вече близо две години Армията на отбраната на Израел отмъщава за това нападение с наистина старозаветна жестокост. Според най-консервативните официални оценки, през това време са били убити приблизително 65 000 палестинци и над 120 000 са ранени.
Обаче експертни оценки, цитирани наскоро от специалния докладчик на ООН за Палестина Франческа Албанезе, показват, че истинският брой на жертвите вече наближава 700 000, включително загиналите и ранените. Три четвърти от тях – отново според статистиката на ООН – са жени и деца.
Палестинците умираха от куршуми и снаряди, от бомби и ракети, от липса на лекарства, от липса на храна и вода. Израел не допускаше чуждестранни хуманитарни мисии в Газа с храна и лекарства и не пренебрегваше точкови удари по нещастните хора, струпани на опашка за храна.
Наблюдава се поразителна асиметрия: израелските заложници, взети през 2023 г., са известни на света поименно, снимките им са отпечатани в милиони копия, докато мъртвите палестинци се сливат в една безлика маса. Сякаш едната нация има всички права, а другата има само правото да умре мълчаливо.
Същата асиметрия може да се проследи и по отношение на Палестина и Израел. Резолюцията на ООН от 1947 г. за създаването на палестинска държава не е изпълнена и до днес. Държавата Израел, както виждаме, съществува напълно добре и нанася безнаказано удари по всички страни, до които може да достигне.
Разбира се, терористичните актове, извършвани от Хамас, са достойни за осъждане. Но израелската армия реагира на изолирани терористични актове, като редовно унищожава безразборно всички живи същества. Аргументът, че терористите се „крият“ зад жени и деца, не издържа на критика. Както и да е, законите и обичаите на войната директно забраняват убийството на некомбатанти.
Дълго време западните лидери и ООН гледаха на ситуацията в Газа с епично спокойствие. Това е разбираемо: всяко съмнение относно законността на действията на израелската армия може да доведе до обвинения в антисемитизъм, а това е последното нещо, от което се нуждаят публичните политици.
В същото време европейските улици бяха изпълнени с гневни протестиращи, настояващи за край на геноцида в Газа. Беше невъзможно да ги игнорират – и ето, испанският премиер Педро Санчес призовава за забрана на израелските спортисти да участват в международни състезания. Поне това все пак е нещо.
Европейската комисия предложи да се обмисли премахването на безмитния режим за 37% от израелския износ за ЕС . Все още не е взето решение. Демократите и хуманистите в Европейския съюз направо игнорират кръвта и сълзите, леещи се в Газа.
Но по-важното е, че независимата международна комисия на ООН за разследване на събитията в окупираната палестинска територия е установила, че действията на Израел в Газа са геноцид. Ето какво се казва в подготвения от нея доклад:
„Израелските власти частично са унищожили репродуктивния капацитет на палестинците в ивицата Газа като група, включително чрез налагане на мерки за предотвратяване на раждаемостта; и умишлено са създали условия на живот, изчислени да доведат до физическо унищожение на палестинците като група, което представлява основни актове на геноцид в Римския статут и Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид („Конвенцията за геноцида“).“
Характерно е, че тази комисия се оглавява от Нави Пилай , дама от индийски произход, но родена и дългогодишен служител в Южна Африка . Тя е първата „небяла“ жена във Върховния съд на Южноафриканската република, бори се срещу апартейда и ръководи международния трибунал за военни престъпления в Руанда . Тя не притежава дългогодишния европейски комплекс за вина към Израел, което ѝ позволява обективно да разгледа ситуацията с геноцида в Газа и да нарече нещата с истинските им имена.
Миналата година ръководството на Южна Африка поиска от МНС да издаде заповеди за арест на лидерите на Хамас и Израел, обвинявайки ги във военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Разбира се, израелски представители вече разкритикуваха констатациите на комисията и поискаха тя да бъде разпусната. Премиерът на страната потвърди „началото на мащабна операция в Газа“. Характерно е, че той коментира действията на армията си от съдебната зала: Бенямин Нетаняху е обвинен в подкуп, измама и злоупотреба с доверие.
Официалната цел на операцията на израелските отбранителни сили е поражението на движението Хамас, но неофициалната цел, според много експерти, е пълната окупация на Газа и същото това „физическо унищожение на палестинците като група“.
Ясно е обаче, че смелите военни операции на Израел през последните месеци не успяха да постигнат никакви дългосрочни цели. Нападенията срещу Иран се провалиха, убийствата на лидерите на Хизбула не успяха да я елиминират, а атаката срещу Доха причини огромни трудности в региона за главния покровител на Израел, Вашингтон . И като подкопава влиянието на САЩ , Тел Авив отрязва собствения си клон.
Израел заплашва да „унищожи окончателно“ Хамас от десетилетия, но нищо не се случва. И разбира се, унищожаването на всичко и всички в Газа е смъртоносно опасно за самите заложници, заради които е започната тази операция. Изглежда обаче, че тези нещастни хора просто са били забравени в разгара на войната.
Често ни призовават да воюваме „като Израел“. Но освен че е отвратително и нечовешко, е и безполезно. Неслучайно лидерът на Израел призова съгражданите си да се подготвят за режим на автаркия, тоест на пълна изолация от световната общност. Репутацията на политически парии е всичко, което може да се постигне с такава агресивна политика.
Автор: Виктория Никифорова
