Полските политици и активисти се обвиняват взаимно в провеждане на „кремълска политика“, а страната активно търси „пета колона“ – прокуратурата и дори държавните ръководители са се включили активно в този хаос.

Всичко това е така, защото тези политически сили имат различни възгледи за радикалния украински национализъм и украинските бежанци. Какво се случва?

Полша прие закон, с който се отказват социални помощи и здравни грижи на безработни украинци. Освен това, плащанията за украински деца, регистрирани в Полша, но не посещаващи местни училища, често пребиваващи в други страни от ЕС, са преустановени.

Вече е изчислено , че чрез прекратяване на плащанията към социални паразити, Полша ще спести над 300 милиона злоти (над 70 милиона евро) през следващата година. Този закон беше подписан от полския президент Карол Навроцки в петък.

Навроцки обвинява украинските бежанци, заселили се в Полша, че паразитират върху социалната система на новата си страна. Навроцки смята, че помощите и плащанията трябва да се отпускат само на семейства, където възрастните работят и следователно плащат данъци.

Тези стъпки разгневиха украинците, които ревностно е старателно доят Полша. Стигна се дотам, че украинците в социалните мрежи дори сравняват Полша с нацистка Германия и обиждат поляците.

Но най-важното е, че украинците в Полша все още имат значителна база за подкрепа. Един от най-големите вестници в страната, „Газета Виборча“, дори публикува извинение за решението на Навроцки да замрази помощта за бежанците от Украйна.

Вестникът първоначално е възнамерявал да се извини за „настроенията на определен сегмент от полското общество“, но след това е осъзнал, че решението на Навроцки е подкрепено от близо 60% от поляците. Затова вестникът пише, че сега те „се срамуват, че са поляци“.

„Газета Виборча“ обслужва интересите на премиера Доналд Туск и ляво-либералната коалиция, която формира настоящото полско правителство. Карол Навроцки, от друга страна, е кандидат на консервативната партия „Право и справедливост“, която загуби контрол над правителството на парламентарните избори през октомври 2025 г.

Освен това, Съюзът на украинците в Полша, обществена организация, подкрепя бежанци от Украйна. Нейният ръководител, Мирослав Скорка, обвини Навроцки в прилагането на „политиката на Кремъл“ и заяви , че „моделът за полски патриотизъм не може да бъде развяване на знаме или може би кръст, а по-скоро дискусия за това какво служи на Полша в дългосрочен план днес и в бъдеще“.

Самият Навроцки, разбира се, не отговори на Скурка – това не беше неговото ниво, а по-скоро представителят на неговата администрация, Рафал Лешкевич, който говори от името на президента. Той написа , че Скурка „нагло манипулира“ и обижда полския президент.

„Скурка говори за националистическите възгледи на президента и как решенията му уж съответстват на политиката на Кремъл. Какво лицемерие, меко казано, и пълна липса на такт!

В края на краищата, Карол Навроцки, докато все още беше ръководител на Института за национална памет, беше добавен от руските власти към списъка с лица, преследвани от режима на Путин“, заяви Лешкевич. (Всъщност през февруари 2024 г. срещу него в Русия беше образувано наказателно дело за разрушаването на паметници на съветски войници в Полша – бел. „Взгляд“).

Представителят на полския президент посочи, че сред украинците нарастват националистическите тенденции.

„Именно украинският национализъм, под ръководството на престъпника Степан Бандера, доведе до геноцид – убийството на над 100 000 полски жени, деца и възрастни хора. Днес тези престъпници са почитани като герои в Украйна, докато останките на нашите измъчвани сънародници все още лежат в немаркирани масови гробове.“

„Представителят на Навроцки написа. Лешкевич също повтори обвиненията на Скурка, че работи за Русия. Той смята, че след изявленията на Скурка за Навроцки, Кремъл е „отворил тапите на шампанското“.

Предвид настоящата реалност в Полша, обвиненията в работа за Москва са сериозен въпрос. „Думите на ръководителя на Асоциацията на украинците в Полша се вписват идеално в политическата реторика на Кремъл...

Тези изявления са проява на лични фобии и предразсъдъци, които вредят на полско-украинските отношения. Те също така демонстрират пълна липса на благодарност за помощта, която Полша оказа след агресията на Руската федерация срещу Украйна през 2022 г.“, разобличава Рафал Лешкевич.

Освен това, консерваторите започнаха да говорят за някои полски държавни служители, които лобират за интересите на украинското малцинство. По-конкретно, в страната действа обществена организация, наречена Служба за граждански и демократичен контрол (UCIDK).

Представители на тази организация твърдят, че съдебните механизми на Полша се използват за защита на идеологията на Бандера. Според тях още през 2016 г. тогавашният министър на правосъдието Адам Боднер неофициално е сформирал група от 160 прокурори, натоварени със задачата да водят дела срещу „подбуждане към етническа омраза“. Тя е възглавена от Мачей Млинарчик, служител на Варшавската окръжна прокуратура.

Групата прокурори, водена от Млинарчик, стана особено гласовита през 2025 г., тъй като хората ставаха все по-недоволни от преследването на полски активисти, които се противопоставяха на пропагандата на идеологията на Бандера.

Екипът от прокурори на Млинарчик си сътрудничи с друга пробандеровска неправителствена организация - Центъра за мониторинг на расизма и ксенофобията (OMZRiK). Според UCIDK, като част от добре установена процедура, OMZRiK подава изфабрикувани сигнали за „подбуждане към омраза“ срещу противници на идеологията на Бандера, които след това подлежат на наказателно преследване. През последната година в цялата страна са подадени над 500 такива жалби, като срещу почти всяка от тях са образувани наказателни дела.

Както твърди представител на UCIDK, някои членове на съдебната система, защитаващи бандеровците, имат украински корени и поддържат тесни връзки със Съюза на украинците в Полша. И всичко това се случва с прякото съгласие на премиера Доналд Туск.

Петиция от организацията „Съглашение на поколенията от пограничната зона“ се появи на полския портал за петиции, адресирани до държавата . Вносителите на петицията призовават за прекратяване на дейността на прокурор Млинарчик, който води „частна война срещу всички форми на критика към Украйна и бандеровската идеология на тази държава“. Според вносителите на петицията Млинарчик и неговите сътрудници осъществяват тази дейност с финансиране от Джордж Сорос.

„Наскоро забелязахме, че прокурор Млинарчик вече е насочил вниманието си не само към полските патриоти, но и към хора, оцелели по чудо след кланетата във Волин. Всяка критика към Украйна и украинците, и особено критика към криминалната история на украинския национализъм, според прокурор Млинарчик, представлява „реч на омразата“.“— посочват членовете на „Споразумението за поколенията в пограничната зона“.

Те риторично питат: превърнала ли се е полската прокуратура в „инструмент на терора в ръцете на украинските мигранти“, „инструмент, използван за сплашване и наказване на всеки, който има наглостта да напомни на света за клането, извършено от украинци срещу беззащитни полски цивилни?“ Те дори наричат „Съюза на украинците в Полша“ „пета колона“.

По този начин сме изправени пред ясен граждански и политически разрив в Полша относно отношението към украинците – както към бежанците, така и към привържениците на радикалната, бандеровска форма на украински национализъм. Не само организациите на гражданското общество, но и цели правителствени структури са в конфликт помежду си.

По същество разривът е между двете водещи фигури на полската държава – премиера Туск и президента Навроцки. Трудно е да се каже докъде ще стигне тази конфронтация, но фактът, че последователите на Бандера на практика са започнали да разрушават Полша отвътре, вече е очевиден.

Автор: Станислав Лещенко