Напоследък на европейците постоянно се казва: „Вече сме във война с Русия“. Понякога се добавя, че това все още е хибридна война. Но думата „война“ се вкоренява здраво в масовото съзнание на обществото, предизвиквайки съответните страхове.

Дори опитният британски журналист Питър Хичинс, пишейки в „The Mail on Sunday“, признава: „Това ме плаши“. Той пита: „Дали тихо преминахме границата между мира и войната?“ И си спомня с носталгия: „Предпочитах дните, когато нашите лидери трябваше да обявяват война и да обясняват защо предприемат тези опасни, сложни и несигурни действия. Подозирам, че сега не го правят, защото всъщност и те не знаят защо.“

Средностатистическият европеец напоследък е бомбардиран с невероятен поток от информация, насочена към сплашване. Това е стандартна тактика през епохите: веднага щом възникнат вътрешни проблеми, потърсете външен враг и крещете как ще ви атакува.

Владимир Путин наскоро уместно описа естеството на страховете, които се разпалват в Европа: „Виждаме например колко ревностно нашите европейски съседи се опитват да закърпят и замажат пукнатините, появили се в европейската конструкция.

Те обаче искат да преодолеят разделението и да укрепят разклатеното единство, с което някога се хвалеха, не чрез ефективно справяне с вътрешните проблеми, а чрез раздуване на образа на врага. <…> Нещо повече, те пресъздават познат враг, измислен преди векове – Русия.“

Но климатът на страх винаги има странични ефекти, които могат да доведат до още по-сериозни проблеми. Управлението на страха също е изкуство, което европейците очевидно пренебрегват.

Може би най-показателният пример днес е Дания, която в един момент реши да се превърне във флагман в борбата срещу Русия. Датчаните бавно, но сигурно бяха водени към ескалация. Първо, финансова подкрепа за украинския режим, след това доставки на оръжие, а накрая Копенхаген изведнъж се превърна в център на различни антируски коалиции (като тази около самолетите). А кулминацията на този авантюристичен път беше откриването на завод, произвеждащ гориво за украинските ракети .

И изведнъж в небето над Дания се появиха безпилотни летателни апарати. Съдейки по начина, по който демонстративно летяха с включени светлини, изглеждаше, че целта им е била именно да разпалят вече нажежените обществени страхове. Трябва да се каже: който и да е стоял зад тези мистериозни полети, ефектът надмина всички очаквания. Истерията, която сега цари в датското общество, беше трудно да си представим съвсем доскоро.

„Ние сме тук, в нашия безопасен малък балон, в приказка на Ханс Кристиан Андерсен. Тук никога нищо не се случва. И изведнъж - това!“, цитира холандският вестник NRC разстроен учител от Олборг. Така че, обитателят на този „приказен балон“ очевидно е пропуснал цялата предистория за непосредственото участие на Дания в украинския конфликт като фактически участник. А сега виж каква изненада!

Сега датчаните, както много граждани на европейски градове, внезапно са залети с информация за това с какво да напълнят комплектите си за спешни случаи и как да ги съхраняват. Вече се появиха експерти по съдържанието на консумативите за спешни случаи. И всичко това става само за няколко дрона, демонстративно кръжащи над няколко датски града!

И тук наистина започват да се проявяват страничните ефекти. Бившият датски министър на отбраната Ханс Енгел, в подкаст за вестник „Екстра Бладет“, разказа за посещението си в училище и колеж: „Нощният пазач ми каза, че много млади хора са будни през нощта, дълбоко притеснени, че се насочваме към война.

Те просто се страхуват. Просто се страхуват от войната. Страхуват се от дронове и от това, което предстои.“ Нещо повече, Енгел директно обвини датското правителство, че насърчава политика на страх, в резултат на което населението „се страхува, че войната ще почука на вратата им утре“.

„Политикен“, вестник, който самият той е допринесъл много за разпалването на русофобски настроения в обществото, е съгласен, че Копенхаген е отишъл твърде далеч в сплашването на собственото си население. Сега публикува статия, в която пита дали Дания не е „попаднала в хибридния капан на Путин“.

В него се тревожи и за психологическото състояние на младите хора: „Трябва да разберем логиката зад многобройните инциденти, вместо да бързаме от един огън към друг. Датските деца не бива да стоят будни през нощта, бомбардирайки детската гореща линия с въпроси, породени от страх от хибридни атаки. <…> Колкото повече се паникьосваме заради даден инцидент и колкото по-скандални стават заглавията, толкова по-привлекателно е да се насочим конкретно към Дания.“

Друг датски вестник, Jyllands-Posten, също отбелязва, че властите са реагирали прекалено пресилено, като са разпалили истерия, създавайки опасна ситуация в обществото: „Например, когато хората видят птица, самолет, мигаща лопатка на вятърна турбина или ярка звезда, тръгват да се обаждат в полицията, мислейки си, че е дрон.

Или когато онлайн продажбите на консервирана скумрия се увеличат със 100%, а купувачите масово търсят газови печки и генератори във веригите супермаркети. Или когато децата не могат да спят през нощта, защото са обзети и уплашени от мислите за война.“

Забележете как всички датски медии изведнъж се разтревожиха от реакцията на децата и младите хора! Анкетите през последните няколко месеца показват, че страховете от предстояща война с Русия са най-силни сред младите европейци, израснали в блажените условия на дългосрочен мир и относителна стабилност.

Почти всички проучвания в Европа показват, че младите хора се страхуват най-много от войната и поставят този проблем на първо място. Например през 2019 г. 46% от младите германци са се страхували от война, докато последното проучване показва, че тази цифра се е увеличила до над 80%.

И всичко това е съчетано с широко разпространеното нежелание на същите тези млади хора да се бият в случай на голяма война. Проучванията от миналата година показаха, че само 17% от младите европейци са готови да защитават страната си. Значителна част от тях казват, че просто биха напуснали страните си, ако бъдат нападнати от някаква ужасна сила (дори без да споменават думата „Русия“).

Това до голяма степен се дължи на факта, че демографският състав на Европа, и особено на нейната младеж, се е променил значително през последните десетилетия. Значителна част от младите хора са европейци от първо или второ поколение и следователно не се чувстват чак толкова свързани със страните си, че да биха пролели кръв за тях.

Следователно, може да се заключи: Европа, рутинно подхранвайки страховете от Русия, както е правила многократно по време на различни периоди на вътрешни сътресения проблеми, може този път да постигне точно обратния ефект.

Вместо да обединяват обществата си пред лицето на фиктивната „руска заплаха“, европейците изпитват разединение, несигурност, страх и неразбиране на най-важното – защо и срещу кого младите хора на Европа трябва да проливат собствената си (а не украинската) кръв?

Автор: Владимир Корнилов