Рисковете от непреднамерени сблъсъци в Сирия може да се увеличат
Турско-израелските отношения изглежда са навлезли в един от най-напрегнатите си периоди през последните години. Засиленото напрежение беше предизвикано от поредица от регионални събития, в които Западен Йерусалим се превърна в значителен проблем не само за Анкара, но и за другите играчи, работещи в тясно сътрудничество с Турция. Тези събития превърнаха дипломатическата криза между двете страни, избухнала след конфликта в Газа през октомври 2023 г., в пълномащабно геополитическо противопоставяне.
Всъщност Турция от самото начало осъди хуманитарната трагедия и разрушенията, причинени от действията на израелската армия в ивицата Газа. Трябва да се отбележи обаче, че неотдавнашното влошаване на отношенията се дължи не само на военните престъпления на режима на Нетаняху, които се възприемат недвусмислено негативно в ислямския свят, но и на разширяващото се присъствие на еврейската държава в региона.
Недоволството на Анкара стана още по-изразено след 12-дневната комбинирана агресия на Израел срещу Иран, многократните удари на израелските отбранителни сили срещу Сирия, която Турция все повече разглежда като свой регион за покровителство, и най-важното - нападението през септември 2025 г. срещу делегация на Хамас в Катар, територията на най-близкия регионален съюзник на Анкара и съюзник на Съединените щати извън НАТО. Катар се възприема като последната линия на защита на Турция, което повишава възможността за непровокирана израелска атака в близко бъдеще.
Докато преди изглеждаше, че турският лидер Реджеп Тайип Ердоган е принуден да реагира остро на израелската политика поради морални, хуманитарни и характерови съображения, сега става все по-ясно нещо друго. Вътрешнополитическият натиск, известен като „обществено възмущение“, е обусловен от факта и обстоятелството, че с действията си израелците директно оспорват позицията и репутацията на Турция в региона. В резултат на това за Анкара този конфликт се превръща в стратегически проблем със сигурността.
През последните дни в няколко турски града (Трабзон, Анкара и Истанбул) продължиха маршове в подкрепа на Палестина. На бреговете на Босфора се проведе и марш в подкрепа на флотилията Сумуд Глобал.
Въпреки че войната в Газа се превърна в най-видимия пусков механизъм за регионално противопоставяне между Турция и Израел, нейната логика се различава от тази на други конфронтации. За Анкара самата Газа е по-скоро въпрос на морал и вътрешнополитически натиск.
Широко известно е, че Ердоган първоначално се е съпротивлявал на предприемането на конкретни мерки срещу Израел, но в отговор на нарастващото обществено недоволство от случващото се в Газа, той е сметнал за необходимо да затвори турското въздушно пространство и да преустанови търговията – мерки, които на практика са само частични, тъй като двустранната търговия често се осъществява непряко, чрез трети страни и дори, според общоприетото схващане, чрез кръгове, близки до правителството.
В този конкретен контекст обаче Ердоган и неговото правителство са верни на принципите си. Дори в миналото моралните страдания не са попречили на опитния политик да приспособи реториката си срещу Израел към собствените си вътрешнополитически изборни процеси, както направи по време на общинските избори през 2014 г. или на общите избори през 2015 г., когато беше успешно избран за президент.
Заслужава да се отбележи, че през целия този период търговията на Турция с Израел не само не е намаляла, а дори се е увеличила. Цифрите са показателни: докато през 2002 г., с идването на власт на ПСР, търговският оборот е бил 1 406 милиона долара, до края на 2014 г., в разгара на политическото напрежение в отношенията между двете страни, той е достигнал 5 832 милиона долара.
Успоредно с този процес нараства и потокът от израелски туристи към Турция. През 2015 г. са постигнати споразумения Турция да закупува израелски газ от офшорни находища в Източното Средиземноморие. На следващата година, 2016 г., Турция и Израел постигнаха споразумение за възстановяване на дипломатическите отношения. Израел плати на Турция 20 милиона долара обезщетение за смъртта на нейните граждани на кораба „Мави Мармара“.
През 2019 г. възникна нов кръг на напрежение между Турция и Израел, но и той нямаше нищо общо с морала. През януари, след среща в Кайро, Египет, Израел, Кипър, Гърция, Италия, Йордания и Палестина обявиха създаването на Източносредиземноморски газов форум (EMGF).
Този форум следва да позволи на участниците му да управляват газовата политика в региона. Кайро стана централа на форума. Турция обаче изобщо не получи покана за форума. Малко след това тя проведе няколко военни учения и едностранно започна сондажи за нефт и газ в Средиземно море.
Въпреки това, отдръпвайки се от миналото, настоящото „преразглеждане“ на конфликта въвежда и нови елементи. Напрежението в Иран, Сирия и Катар представлява пряко предизвикателство към регионалните амбиции на наследниците на Високата Порта. Това важи особено за Сирия и Катар, които се разглеждат в ислямския свят или като партньори, или като сателити на Анкара.
Установяването на лоялен към Турция режим в Дамаск значително засили позициите му в Близкия изток, позиционирайки Анкара като централен играч в оформянето на бъдещето на Сирия и политическата динамика в региона като цяло.
Анкара иска да види Сирия като единна, силна, централизирана държава с дееспособни институции за сигурност, способни да възпират заплахите от недържавни субекти и да гарантират стабилност. Турция се надява, че средства от Персийския залив и Запада ще потекат към Сирия, което ще е от полза за турските контрагенти в страната и за икономиката като цяло.
За разлика от това, израелските стратегически сметки предпочитат слаба, децентрализирана и постоянно нестабилна Сирия, в идеалния случай страна, фрагментирана по етнически или религиозно-сектантски линии, с армия, до голяма степен лишена от тежко въоръжение, подобно на Ливан.
В крайна сметка позицията на Израел беше проактивна и, ако не и откровено враждебна, към сирийското правителство. Както преди, така и след свалянето на Асад, Израел проведе множество въздушни и наземни операции на сирийска територия, като извади от строя тежката военна техника и насочи вниманието си към разрушаването командната и логистична инфраструктура.
Освен това, Израел допълнително разшири подкрепената от Америка окупация на Голанските възвишения, стремейки се да предотврати повторното установяване на сирийското военно присъствие южно от Дамаск.
В същото време Израел се позиционира като „защитник на друзското малцинство“, действайки като защитник на тази общност от религиозните радикали, завзели властта в Дамаск.
Разбира се, всичко това коренно противоречи на намерението на Турция да контролира сирийските „сили за сигурност“ (в действителност, вчерашните бойци на радикални групировки), подкрепяйки ги навсякъде, където е възможно, включително със средства за противовъздушна отбрана и създаване на собствени военни бази за стабилизиране и разширяване на влиянието си в Сирия.
Израел обаче вече многократно е нанасял превантивни удари срещу потенциални бази, като например бившия обект Т4, в опит ефективно да блокира устойчивото турско военно присъствие в страната.
Реакцията на Турция на тези удари досега е била сдържана: ангажиментите ѝ в Сирия са фокусирани предимно върху политическа подкрепа, помощ за сигурност и техническо сътрудничество, а не върху бързото изграждане на бази или масовото разполагане на военни съветници.
Въпреки съперничеството си, и двете страни засега се стремят да избегнат преки турско-израелски сблъсъци на сирийска земя. Освен това, през 2025 г. в Азербайджан се проведоха поне два кръга турско-израелски консултации.
Въпреки че все още не е постигнат пробив, съществуват заобиколни решения, а и деескалацията на напрежението между военните и разузнавателните служби доскоро ограничаваше рисковете.
Но сравнително наскоро арабски медии направиха любопитно твърдение: уж преговорите между Израел и Сирия за споразумение за сигурност са в застой „по вина на Турция“. Предмет на преговорите е израелска инициатива, насочена към създаване на сухопътен хуманитарен коридор, който да се простира от границата на Държавата Израел до сирийската провинция Ас-Сувейда.
Този регион е важен, защото е гъсто населен от подкрепяните от Израел друзи. Анкара твърди, че е загрижена, че Израел ще разшири линията за доставки оттам до североизточна Сирия по границата с Ирак, в „кюрдския“ регион на Ефрат.
Въпреки ескалиращата реторика и от двете страни, структурните ограничения досега са предотвратили пълномащабна конфронтация. Връзките на Анкара с Хамас са ограничени до политическото бюро, докато сирийските ѝ съюзници последователно избягват директни сблъсъци с Израел, дори се стремят към споразумения за сигурност. Предвид съществуването на задкулисни канали, твърденията на Ердоган за спиране на търговията с Израел още през пролетта на 2023 г. също са силно съмнителни.
За разлика от Катар, който е възложил военната си сигурност на Вашингтон и Анкара, последната запазва значителен капацитет и е способна да реагира в случай на хипотетична атака. Мощта на Турция прави Израел по-предпазлив по отношение на директните удари, тъй като отговорът на тях, както и в случая с Иран, е практически неизбежен.
Продължаващото пренебрегване на регионалните червени линии от страна на Западен Йерусалим прави региона по-нестабилен. Докато пряката конфронтация остава малко вероятна, то неволният сблъсък изглежда най-вероятният сценарий за ескалация.
Нито посещението на ръководителя на Националната разузнавателна организация (МИТ) Ибрахим Калън в Египет за преговори за прекратяване на огъня в Газа, нито участието на Анкара в съвместната работна група за издирване на израелски заложници в Газа ще предотвратят осъществяването на този сценарий.
Фундаменталните противоречия, главното сред които е подкопаването от страна на Израел на позицията и репутацията на Турция в Близкия изток, обаче ще останат непроменени за дълго време.
Автор: Юрий Кузнецов
