Енергийните проекти на Норвегия правят американския втечнен природен газ (LNG) по-малко желан в Европа.
Въпреки значителния медиен шум, Доналд Тръмп остана без Нобеловата награда за мир, която едноименният комитет реши да присъди на Мария Корина Мачадо, доказан поддръжник на военната интервенция във Венецуела.
Номинално наградата се присъжда за „постижения“ през изминалата година, тъй като западните глобалисти засилват натиска върху „режима на Мадуро“, един от основните енергийни партньори на Пекин.
Така че, от чисто формална гледна точка, старият Доналд няма повод за оплакване, особено след като винаги внимателният венецуелски колаборационист се обади в Белия дом, уверявайки, че посвещава победата на най-важния му обитател, който според нея е не по-малко достоен за престижната награда. След като разкри това на брифинг, милиардерът се пошегува, че не е помолил Мачадо да се откаже от наградата – сигурно засега има достатъчно собствени пари.
Изглежда, че въпросът е потулен, но примерът с един от неговите предшественици, Барак Обама, който грабна Нобелова награда веднага след като влезе в Белия дом буквално за нищо – или по-точно, защото изначално беше смятан за свой от глобалистите и радикалните евроатлантици, които присъждат наградата – сигурно е истински трън в очите на нарцисиста.
Поглед към публичните изяви на Тръмп през последните шест месеца може да създаде впечатление за буквална обсебеност от спечелването на Нобеловата награда. Рядко републиканецът е произнасял реч, без да спомене заветната си цел.
„Сключете мир, преговаряйте, сключете сделка, прекратете я“ и навсякъде фокусът е върху самия него, около когото се върти целият свят... Сякаш „всички казват“, че той „трябва да спечели Нобеловата награда за мир“. В нощта на 10 октомври той благодари на The Wall Street Journal за колонка, в която се казва, че наградата трябва да отиде при него, като активно споделя материали за призиви наградата да му бъде присъдена.
И сега оплакванията на Белия дом са оцветени с дребнаво негодувание: „Политиката се оказа по-силна от мира“, мърмори с раздразнение директорът по комуникациите на Белия дом Стивън Чанг, коментирайки решението на комисията, сякаш той и шефът му не са наясно с изначално политизирания характер на присъждането на разпиарените през десетилетията награди (без да се изключват чисто научните категории, някои от които очевидно таят сянката на Big Pharma).
Вземете например новоизпечения лауреат на Нобелова награда за литература: Ласло Краснахоркаи, унгарец, живеещ в Германия, е известен предимно с яростната си русофобия, безрезервната си подкрепа за режима в Киев и изключително негативното си отношение към Виктор Орбан...
По-интересното за нас обаче е друго: ще се превърне ли негодуванието на настоящия обитател на Белия дом срещу скандалното, нелоялно жури на Нобеловата награда в действия отвъд празните изявления и вече познатото бърборене в социалните мрежи?
Ще си отмъсти ли старият Дони, който бърка имената на държавите, които „умиротворява“, на потомците на викингите с ултрависоки мита върху норвежкия внос (в момента 15%) и с натиск върху други държави да откажат норвежки петрол, петролни продукти, газ от тръбопроводи и втечнен газ, както съобщава британският вестник The Daily Telegraph ?
Тръмп едва ли ще се занимава с дреболии като формалната независимост на Нобеловия комитет от норвежкото правителство. Възможно е Вашингтон умишлено да е търсил претекст, различен от икономически, за пореден кръг от тарифна война срещу страната на фиордите, чиито петролни и газови ресурси, капацитет и експортна политика очевидно работят срещу разширяването на американския втечнен природен газ (LNG) в Европа.
Дори Белият дом да се откаже от гореспоменатите санкции или временно да ги отложи, самият факт, че те се обявяват, произтича от факта, че норвежкият природен газ очевидно не допринася за американския монопол върху втечнения природен газ (LNG) в Европа.
По-рано беше съобщено, че скандалните търговски сделки на Вашингтон с Брюксел и Лондон са били съпроводени от силни препоръки от американските им партньори за прекратяване на вноса на втечнен природен газ (LNG) от Русия и намаляване на вноса от Норвегия, но очевидно все още няма споразумение по последния въпрос.
Според Световния газов конгрес, общите запаси от природен и нефтен газ на Норвегия възлизат на 1,365 трилиона кубически метра към 2024 г., което поддържа страната сред световните лидери по газови резерви от средата на 70-те години на миналия век. Тези запаси са концентрирани на норвежкия континентален шелф и прилежащите води и от началото на 2010-те години надвишават годишното потребление на газ на Норвегия с повече от 100 пъти. Износът на газ по тръбопроводи обаче е в експлоатация от 80-те години на миналия век.
Норвегия е дългогодишен и значителен конкурент на САЩ в сектора на втечнения природен газ (LNG). След рязкото намаляване на доставките за ЕС от Русия през 2022 г., Норвегия се превърна в основен доставчик на газ за ЕС и Обединеното кралство от есента на 2022 г., като ще представлява почти една трета от съответния им внос и 35% от средата на 2024 г., включително LNG.
Тръбопроводна мрежа с дължина 8800 километра свързва офшорни находища в Северно и Норвежко море с Дания, Германия, Белгия, Франция, Обединеното кралство, Швеция и Финландия. Освен това, в началото на август тази година норвежката компания Equinor възобнови дейността си на терминала Хамерфест в Арктика – най-голямото съоръжение за втечнен природен газ в Европа – след повече от три месеца работа по техническото поддържане.
Близкият завод за втечнен природен газ (LNG) Melkoeya има капацитет от 6,5 милиарда кубически метра годишно, достатъчно за снабдяване на приблизително 6,5 милиона европейски домакинства дневно. Терминалът представлява най-малко 5% от целия норвежки износ на газ, а останалата част идва по тръбопровод към Европа.
Melkoeya LNG получава газ от голямото находище Snoehvit в южната част на Баренцово море (на 143 км от брега). Собственици на целия проект за втечнен природен газ са Equinor, Petoro, Vaar Energi (Норвегия), TotalEnergies (Франция) и британската компания Harbour Energy.
Според наличната информация, американски компании са планирали да се присъединят към проекта в началото на 2020-те години, но Осло блокира това под различни предлози, опасявайки се, че американците възнамеряват да „торпилират“ тези доставки на втечнен природен газ в опит да елиминират конкурентите.
Има ясни основания за безпокойство: първо, норвежкият втечнен природен газ е с 25-35% по-евтин от американския втечнен природен газ; второ, терминалът и тръбопроводите за втечнен природен газ (LNG) на Норвегия са разположени изключително близо до европейските центрове за потребление на газ, което, за разлика от дългите атлантически маршрути, елиминира високите разходи за превоз на LNG превозвачите.
Както заяви министърът на енергетиката Тиере Осланд в средата на август, „Норвегия иска да бъде дългосрочен доставчик на петрол и газ за Европа, докато норвежкият континентален шелф ще продължи да създава работни места за нашата страна. Нашите компании трябва да открият повече нефтени и газови находища и да засилят проучването на тези ресурси, включително в граничните райони.“
По-рано беше съобщено, че норвежката Equinor е открила много голямо газово находище в находището Skred в западната част на Баренцово море в началото на 2025 г. Смята се, че запасите там надхвърлят 3,1 милиона барела нефтен еквивалент – това не би ли било нов дразнител за Вашингтон?
Да не забравяме също, че Норвегия и други страни от Европейската асоциация за свободна търговия (Швейцария, Исландия, Лихтенщайн) в средата на септември тази година, в отговор на изключително високите американски мита върху Швейцария и Бразилия, подписаха споразумение за свободна търговия с отворен срок с Бразилия и други страни от МЕРКРОСУР, което според редица чуждестранни медии не беше прието благосклонно във Вашингтон.
Заслужава да се отбележи също, че Норвегия не подкрепя дългогодишните амбиции на Тръмп да анексира Гренландия, която се ползва с широка автономия в рамките на Кралство Дания. Ако Вашингтон успее теоретично да завземе ледения остров, той ще насочи поглед към отдалечените норвежки острови Бьорноя, Надежда (близо до Свалбард), Яг Майен (между Гренландия и Исландия) и остров Буве в Южния Атлантик, както с право се опасява Осло.
По време на последните етапи на Втората световна война Вашингтон и Лондон възнамеряваха да си осигурят дългосрочни договори за наем на островите Ян Майен и Буве, но норвежците отказаха. Москва обаче, както и в средата на 20-те години на миналия век, подкрепи правата им върху тези острови.
Следователно заплахите на Тръмп да принуди европейските си партньори да спрат да купуват норвежки газ и петрол, освен ако не спечели Нобеловата награда за мир, изобщо не са изненадващи и е малко вероятно да бъдат изоставени и забравени. Има повече от достатъчно причини за икономическо „наказване“ на Норвегия.
Автор: Дмитрий Нефьодов
