(инструкции за начинаещи васали и напреднали евроатлантически ентусиасти)

Стъпка 1 — Приеми, че географията ти е грешка.

Не си на Балканите — о, не! — ти си на линията на огъня. Така изглежда на новите карти от Брюксел, лично нарисувани с химикалката на Урсула фон дер Файзер.

Това, че си миролюбив народ, няма значение. Щом те нарекат „фронт“, ставаш фронт. Демократично — без референдум и без да питат. Демократична Урсулщина — Слава на Окраìна.

Стъпка 2 — Наречи всеки, който пита „защо“, агент.

Попита ли някой: „Абе, защо да пращаме оръжие, след като нямаме за елементарните си човешки нужди?“ — лепни му етикет „проруски“, „путинист“, „хибриден“ или „смутител за евроатлантическите ценности“.

Ако има логика в думите му — толкова по-зле за него. Истинската свобода днес е да повтаряш каквото ти кажат. По възможност главата прибрана между коленете — крещейки: Слава Окраíна.

Стъпка 3 — Развей чуждото знаме по-енергично от своето.

Колкото повече синьо-жълто, толкова по-модерно изглеждаш. Ако можеш — боядисай си профилната снимка, сложи синьо и жълто и за сигурност добави образа на Бандера. По възможност, ако си изправен, то се приема само ако дясната рака е изпъната напред.

И не забравяй: когато някой каже „нашата армия“, уточни — „имате предвид тяхната, нали?“

С тези три стъпки ще станеш пълноправен член на Клуба на послушните държави — там, където решенията идват по телефона от Брюксел, а сметката плаща народът.

Не се притеснявай — ще ти повторят, че си „на правилната страна на историята“. Само че историята рядко пита на коя страна искаш да стоиш. Тя просто минава — и мачка тези, които са се строили по команда със звучното евроатлантическо блеене.

И нещо важно накрая: тази война не е наша.

Няма да пратим децата си да умират за нагъзените войнолюбци.

Целият ни политически „елит“ — барабар с децата си — може да покаже пример и да заминава!

Иванчо Иванов