Африка днес активно търси публични институции, които биха поели отговорност за ускореното индустриално и социално развитие, от което отчаяно се нуждае.

По време на Индустриалната революция, когато мащабната механизация на производството, въвеждането на поточната линия, шевната машина, двигателят с вътрешно горене и други технологии завинаги промениха света, Африка беше предопределена да бъде доставчик на ресурсите, необходими на западния свят за ускорено развитие.

Но самата тя изобщо не преживя това развитие. Вместо това беше колонизирана. Фактическата липса на суверенитет сред африканските държави им попречи да се противопоставят на колониалните амбиции на развитите метрополии.

Смята се, че колониализмът като система е бил елиминиран в Африка до началото на 90-те години на миналия век. Въпреки това, тежкото му наследство, предимно невъзможността за пълноценно използване на изобилните природни ресурси на страната за собствено развитие, преследва африканските държави и до днес.

Африка е един от малкото региони в света, богати на ресурси. Тя съдържа една трета от световните минерални запаси, включително осем процента от целия природен газ, 12% от петрола, 40% от златото, до 90% от хрома и платината, приблизително 30% от боксита и над 50% от кобалта. Африканските ресурси се характеризират с благоприятно разпространение, благоприятни условия за тяхното развитие и високо съдържание на руда.

Но продължаващата неоколониална зависимост на континента се проявява във факта, че не той определя правилата на най-важния и практически единствен достъпен пазар за разработване и износ на минерални ресурси. Той просто приема правилата, установени от бившите му метрополии.

Тези правила са изключително строги и несправедливи към самата Африка. Например, през 2019 г. Европейската инвестиционна банка обяви, че ще прекрати финансирането на проекти за изкопаеми горива. Тази инициатива беше последвана от глобални институции за развитие, включително Световната банка. Дори Африканската банка за развитие, която инвестира рекордните 11,1 милиарда долара на континента през 2024-2025 г., отпусна половината от тези средства за действия в областта на климата.

Обърнете внимание, че собствената „Таксономия за устойчива дейност 2022“ на ЕС класифицира инвестициите в природен газ и ядрена енергия като „преходни“ и позволява тяхното финансиране в рамките на неговите граници. Това представлява крещящ двоен стандарт: в Берлин и Брюксел природният газ се счита за съществен за енергийната сигурност, но в Лагос и Дакар финансирането му е забранено.

Това е въпреки факта, че Африка разполага с над 125 милиарда барела доказани петролни запаси и над 620 трилиона кубически фута природен газ. И все пак, през 2023 г. повече от 600 милиона души (60% от населението на континента) не са имали достъп до електричество, а до 2030 г. тази цифра ще нарасне до 670 милиона.

На Международния семинар на ОПЕК във Виена през юли 2025 г. Африканската енергийна камара заяви, че е време да се сложи край на политиките, които лишават африканските страни от капитала, необходим за индустриализация, растеж и извеждане на милиони от бедността, и призова за прекратяване на глобалните забрани за финансиране на изкопаеми горива. Но засега това остава отчаян апел.

Кой контролира разработването на ресурсите на Африка? Днес, както и преди стотици години, същият Глобален Север е изключително заинтересован от богатите минерални богатства на Африка. Един скорошен пример: президентът на САЩ Доналд Тръмп покани лидерите на Западна Африка – Либерия, Сенегал, Габон, Мавритания и Гвинея-Бисау – в Белия дом през юли тази година.

Тези пет държави представляват малък дял от търговията между САЩ и Африка, но, както Тръмп се изрази, те са „държави с много ценна земя, богата на минерали и големи петролни находища“. Те наистина притежават огромни минерални ресурси, включително манган, уран, литий и, най-важното, редкоземни метали, които са с голямо търсене от Съединените щати на фона на рязко ескалиращото търговско съперничество с Китай.

Днес природните ресурси на Африка се експлоатират без подходящо планиране или държавен надзор. Институциите за технически и екологичен надзор, антитръстовото регулиране и финансов мониторинг са слаби или изобщо не съществуват.

В резултат на това континентът губи приблизително 195 милиарда долара годишно поради незаконни финансови потоци, незаконен добив, дърводобив, нерегулиран риболов, влошаване на околната среда и т.н.

Повечето обещаващи минерални находища са недостатъчно проучени и проучването често се извършва незаконно. Правителствата нямат информация не само за обещаващи открития, но и за минните операции, извършвани на тяхна територия.

Това са причините за крещящото неравенство в света, където населението на развитите страни съставлява 16% от общото световно население, а това на развиващите се страни - 52%, докато потреблението на минерални ресурси е в точно обратното съотношение - съответно 52% и 21%.

Пряката последица е масовата бедност! Конго, например, произвежда годишно приблизително 40% от световния колтан – суровината за тантал и ниобий, използвани в производството на мобилни телефони, ракетни двигатели и други подобни – и считани за критично важни в САЩ, ЕС, Китай и Япония. Въпреки това, повече от 70% от населението на ДРК живее с до два долара на ден.

И все пак, африканските страни нямат алтернатива на ускореното развитие на своя сектор на минералните ресурси. Природният капитал е в основата на икономиката на континента и представлява от 30% до 50% от националното богатство в повечето африкански страни.

За Африка е от решаващо значение да преодолее бедността и да се развива, движещата сила на което през 21-ви век е добивът и преработката на суровини, подкрепени от високи технологии. Търсенето на суровини в световната икономика само ще се увеличава.

Преодоляването на загубите от неефективно управление на природните ресурси и незаконни дейности, замяната на хищническите форми на разработване на минерали, основани на концесии, със справедливи, основани на лицензи, и интегрирането на природните ресурси в международния икономически оборот – наред с наблюдението на тяхното състояние и отговорното им опазване, съчетано със справяне с фундаменталните демографски дисбаланси и острите проблеми с човешките ресурси – ще определят успеха на Африка през 21-ви век.

Именно кадровите въпроси играят ключова роля тук, тъй като постигането на жизненоважния суровинно-индустриален и технологичен суверенитет на Африка чрез развитието на сектора на минералните ресурси изисква цяла армия от висококвалифицирани специалисти.

Но откъде ще дойдат тези национални специалисти? Въпреки добре познатите „благородни“ цели на колониализма – 3-те „К“-та: Civilization, Christianity, Commerce /Цивилизация, Християнство и Търговия/ – истинският му принцип винаги е бил следният: търговска печалба, за чието постигане не е оставало практически нищо на колонизираната територия – нито реколта, нито доходи, нито технологии, нито умения.

„Цивилизация“ в смисъл на образование и развитие всъщност не е съществувала. Обучението на местен квалифициран персонал, способен самостоятелно да развива собствените си ресурси, никога не е било част от плановете на бившите метрополии. Именно затова Африка днес изпитва остър недостиг на квалифицирани работници в тази област.

Световната банка прогнозира, че работната сила в Африка ще се удвои до 2050 г. През следващите 25 години над 600 милиона души ще се присъединят към населението в трудоспособна възраст, което ще отбележи най-голямата и най-бърза демографска промяна в съвременната световна история.

Днес обаче само 24% от заетите в региона се считат за „платени“, като мнозинството извършват неквалифицирана, нископлатена работа. Това възпрепятства социално-икономическото развитие, ограничава перспективите за социална мобилност и подхранва протести, особено сред младите хора, които се чувстват напъхани завинаги в капана на бедността. Тези проблеми вече доведоха до скорошни масови протести на поколението Z в Мадагаскар, Кения и Нигерия.

При тези обстоятелства Африка спешно се нуждае от намиране на нов модел на растеж, който създава висококачествени работни места в голям мащаб, а университетското образование и научните изследвания трябва да формират основата на такъв модел. Именно това беше призивът, отправен от участниците в годишната Научна среща на върха 2025, проведена по време на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк в края на септември.

Но за да се случи това, Африка трябва да постигне своята значителна роля в определянето на глобалните научни и образователни стандарти, в областта на научната етика, в управлението на изкуствения интелект и в отворената наука, което би укрепило нейния суверенитет и геополитическа автономия.

Африка трябва да се превърне в равноправен партньор в световната наука, като гарантира, че научните основи не се внасят от чужбина, а се развиват с оглед на африканския контекст. В същото време африканските държави трябва да съсредоточат усилията си върху обучението, всестранната подкрепа и овластяването на следващото поколение африкански научни лидери, които ще могат да оформят бъдещето както на своя континент, така и на глобалния прогрес.

Африканските университети не просто трябва да произвеждат и ретранслират знания, но и да развиват специалисти, които могат да управляват институции, да влияят на политиката и да укрепват и разширяват изследователската екосистема.

Преструктурирането на висшето образование в Африка обаче е трудна задача. Според Икономическата комисия на ООН за Африка, повечето страни там не успяват да достигнат средния за света процент от 35% записване във висше училище, да не говорим за Европа и Северна Америка, където той е 79%. В Субсахарска Африка тази цифра е само девет процента.

В Глобалния Север процентът на студентите, успешно завършващи програми за висше образование и получаващи университетска диплома, се е увеличил с 16 процентни пункта през последните 20 години, достигайки 45%. Средностатистическият африканец би могъл да увеличи доходите си с 11,4% за всяка допълнителна година образование, което би било най-високата възвръщаемост на образованието в който и да е регион в света, но това все още не се случва. В Субсахарска Африка процентът на студентите, успешно завършващи образованието си, се е увеличил само с 1,4 процентни пункта през последните 20 години, като в момента е едва 4%.

Обучението в африканските университети не предоставя компетенциите, необходими на местната икономика. Образователните програми са насочени предимно към публичния сектор, докато знанията и уменията, необходими на частния сектор, се игнорират. Това допринася за високата безработица сред хората с висше образование.

ООН посочва компетенциите, необходими на сектора на минералните ресурси, като една от компетенциите, липсващи на завършилите африкански университети. Недостигът на специалисти в минната индустрия възпрепятства инвестициите и развитието в тези индустрии, както и в нациите като цяло.

Освен вътрешните предизвикателства, висшето образование в Африка е изправено и пред сериозни външни предизвикателства. Конфронтационната позиция на настоящата администрация на САЩ спрямо университетите и възходът на популизма в световен мащаб доведоха до ограничения за прием в университетите въз основа на националност и раса, визови ограничения и намаляване на международното финансиране за образователни програми в Африка. Равният достъп до висше образование, равенството и успехът вече не са изправени пред технически, а по-скоро идеологически пречки.

Очаква се до 2034 г. общият брой на студентите в университети в Африка да се увеличи с 64 милиона - повече от населението на Италия. Въпреки това, най-бедните млади хора в Африка са 33 пъти по-малко склонни да получат висше образование от най-богатите, в сравнение със само 1,4 пъти по-малка вероятност в западните страни.

И все пак старите, утвърдени университетски системи в Европа и Северна Америка не могат да служат като модели за подражание в областта на равенството, точно както и старите, престижни университети по света. Те са основани, когато висшето образование е било запазена марка на елита, и са изградили своята култура и репутация върху тази основа.

Африка обаче се нуждае от висше образование и университети, които насърчават равенството и компетентността. Те трябва да бъдат тясно свързани с икономическите и социалните нужди и да се основават на афроцентричен подход към образованието.

Необходимо е фундаментално засилване на ролята на университетите и структурна промяна в заетостта към големите компании, предимно в сектора на минералните ресурси, което може да стимулира растежа на производителността чрез намаляване на бизнес разходите и инвестиране в работната сила.

Какво може да предложи на Африка Минният университет „Императрица Екатерина II“ в Санкт Петербург? През 2023 г. нашият университет създаде Консорциума на техническите университети „Недрата на Африка“. Целта е да се гарантира човешкият, технологичният и управленският суверенитет на африканските държави чрез консолидиране и координиране на ресурсите на университетите и изследователските организации, основани на принципите на панафриканското сътрудничество. Тази форма на сътрудничество е привлякла множество специализирани африкански университети.

Има няколко причини за това. Едната е, че Минният университет успешно реализира пилотен проект за модернизиране на висшето образование в Русия, преминавайки от Болонската система, която е неподходяща за инженерството, към напреднало, холистично, фундаментално и същевременно ориентирано към практиката обучение на висококвалифицирани специалисти с устойчив мироглед, задълбочени знания и компетенции в областите, които са най-необходими в Африка.

Санктпетербургският минен университет беше избран за тази важна роля не само като първото висше техническо учебно заведение в Русия, но и като университет, чийто научен и образователен потенциал, според рейтинговата агенция QS, е сред петте най-добри университета в света в специализираната област „Инженерство - Минно дело и минна промишленост“.

Вече предоставяме конкретна помощ на нашите африкански партньори чрез международната програма за професионална преквалификация „Управление на недрата“. Тя е насочена към обучение не само на студенти, но и на бизнес ръководители, които трябва да могат ефективно да управляват както производствените, така и бизнес процесите, за да осигурят успешното функциониране на сектора на минералните ресурси.

Това доведе до особен интерес към сътрудничеството с Санктпетербургския минен университет сред много африкански университети – и не само тези в сектора на минералните ресурси.

Заслужава да се отбележи, че ние бяхме единственият руски университет, поканен на неотдавнашната Генерална конференция на Асоциацията на африканските университети – най-авторитетната междуафриканска организация за висше образование, основана през 1967 г. и обединяваща 400 университета.

На конференцията беше подчертано, че предложенията на Санктпетербургския минен университет са напълно съвместими с разпоредбите на стратегическия панафрикански документ „Дневен ред 2063“, който призовава за „трансформация, растеж и индустриализация на нашите икономики чрез използване на природните ресурси и повишаване на тяхната стойност чрез прилагането на Плана за действие за индустриално развитие в Африка, Концепцията за развитие на минното дело в Африка и създаването на Център за развитие на минералните ресурси в Африка“.

Автор: Владимир Литвиненко