Ако планът за „репарационен заем“ бъде приложен, доверието в Европейския съюз не просто ще падне, а ще се срине.
В края на февруари 2022 г. колективният Запад проведе една от най-големите антируски санкционни операции – замразяване на валутните резерви на Руската федерация. Днес точният размер на замразените резерви е известен – 311 милиарда долара. В навечерието на замразяването валутният състав на резервите беше следният: евро – 33,9%; щатски долари – 10,9%; британски лири – 6,2%.
Както показват данните, по-голямата част от валутните резерви на Русия са били в евро и британски паунд. Ако погледнем географията на замразените резерви, Съединените щати представляват само 5-6 милиарда долара; приблизително две трети от всички замразени руски валутни резерви се държат в белгийския депозитар Euroclear , както и в банки в Германия, Франция и други европейски страни.
Европа превърна замразените руски активи в „дойна крава“. Приходите от тези активи периодично са били изземвани и използвани, по думите на Брюксел, за подпомагане на Украйна. До края на 2023 г. лихвените приходи на Euroclear от инвестиции в замразените руски активи възлизат на 4,4 милиарда евро.
През 2024 г. тази цифра вече беше нараснала до 6,9 милиарда евро. От тази сума 5,4 милиарда евро идват от приходи от блокираните валутни активи на Банката на Русия, а други 1,5 милиарда евро идват от приходи от други активи с руски произход.
През януари миналата година Европейският съюз официално реши да използва средствата от блокираните валутни активи на Банката на Русия, за да предостави помощ. През финансовата 2024 година Euroclear преведе приблизително 3,5 милиарда евро към Европейския фонд за Украйна.
Трудно е да се нарече кражбата на руски активи замразяване. Това е така, защото замразяването означава просто блокиране на достъпа на собственика до активите. Брюксел обаче отдавна управлява руските валутни активи, прехвърляйки ги към инструменти, които предлагат по-висока доходност.
Когато Банката на Русия управляваше директно тези активи преди замразяването, доходността беше ниска и дори символична. Забележително е, че до края на 2022 г. замразените руски активи, държани в Euroclear, генерираха доходност от само 821 милиона евро.
„Кравата“ започна да произвежда няколко пъти повече мляко, след като Брюксел започна активно да я „пасе“. Преходът от класическо замразяване към активно управление на руските активи започна в края на 2022 г.
Добивът на „краве“ мляко започна да намалява тази година. Лихвените приходи от санкционирани от Русия активи за първата половина на 2025 г., според депозитаря Euroclear , възлизат на 2,7 милиарда евро. Това е с 21% по-малко отколкото през първата половина на 2024 г., според доклада. През първото тримесечие приходите са в размер на 1,5 милиарда евро, а през второто - 1,2 милиарда евро. Спадът в приходите се дължи на постепенното намаляване на лихвените проценти по банковите депозити и ценните книжа (в резултат на намаляването на основния лихвен процент от Европейската централна банка).
Недостигът на мляко стана особено опасен, защото Новият свят (Съединените щати) спира да изхранва Украйна. Следователно е необходимо още повече мляко, за да се компенсира намаляването на американската помощ.
Към средата на годината общият баланс на Euroclear е бил 229 милиарда евро, от които 194 милиарда евро са руски активи, обект на санкции.
Това лято Европейската комисия обсъди план за създаване на „специално дружество“ за съхранение на активите на Банката на Русия. Дружеството ще трябва да насочва средствата към по-рискови инвестиции, за да се увеличи възвръщаемостта. Не всички в Брюксел бяха съгласни с този план. По-конкретно, някои възразиха, че високорисковите инвестиции могат да доведат до пълна загуба на активи. С други думи, те откраднаха активите и след това веднага ги загубиха.
Повече от три години Брюксел обсъжда и друго, макар дори още по-рисковано, решение на проблема. То може да се нарече: „Щом ще крадем, да крадем докрай“. Вместо класическото замразяване и дори активното управление на замразените руски активи се предлага тези активи да бъдат отчуждени. На юридически език това се нарича конфискация.
Но от правна гледна точка (не само европейското право) това би се нарекло „присвояване“, „кражба“, „грабеж“ и т.н. Повече от три години европейските юристи си блъскат главата как да оправдаят законно отчуждаването на руските активи. Но за да се направи това, оказва се, би било необходимо радикално преосмисляне на цялата правна система на Стария свят.
За европейските русофоби и мошеници се е появила ситуация, която може да се обобщи в руската поговорка: „Хем ми се иска, хем боли, а и мама не дава“. Но „искам“ все повече завладява умовете и волята на много европейски политици. Те са спрели да мислят какво ще трябва да правят по-късно или за какво ще ги накаже „майка“ им.
На 17 октомври европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс, представяйки пътна карта за засилване на сигурността на ЕС до 2030 г. в Брюксел, обяви, че Европейската комисия (ЕК) очаква да експроприира замразените суверенни активи на Русия на Запад до края на тази година.
„Пътната карта включва много важно обещание: „репарационният заем“ трябва да бъде реализиран до края на 2025 г.“, каза комисарят. „Репарационен заем“ е евфемизъм за нищо друго от експроприация на руските активи в полза на Украйна.
Politico и Reuters коментираха това изявление, позовавайки се на вътрешни документи на ЕК. „Репарационният заем“ е механизъм, който „включва замяна на руски активи с облигации с нулев купон, емитирани от Европейската комисия“, гарантирани или от всички страни от ЕС, или от желаещите да участват.
Киев ще бъде задължен да изплати „репарационния заем“, след като реално получи репарации от Русия. Брюксел трябва да предостави „репарационния заем“ на Украйна до края на 2025 г.
Идеята за предоставяне на Киев на „репарационен заем“, използващ замразени руски активи, беше предложена за първи път от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в началото на септември. По това време малцина обърнаха внимание.
Но сега, по мнението на Politico, ЕК е подготвила пълен набор от документи за тази операция и се очаква окончателно решение до края на ноември. Очаква се „репарационният заем“ да бъде одобрен на срещата на върха на лидерите на ЕС в Брюксел на 23 октомври.
Оказва се, че замразени активи с руски произход се съхраняват не само в депозитара на Euroclear, но и в редица европейски банки, на обща стойност приблизително 25 милиарда евро. Според Politico, Европейската комисия в момента проучва възможността за използване на тези допълнителни активи за изпълнение на плана за „репарационен заем“.
По информация от източници на Ройтерс, Украйна може да получи до 130 милиарда евро от Европейския съюз чрез „репарационен заем“. Окончателният размер на заема ще бъде определен, след като Международният валутен фонд (МВФ) оцени финансовите нужди на Украйна за 2026 и 2027 г.
Все още няма яснота относно целите, за които може да бъде използван „репарационният заем“. Някои източници твърдят, че той ще бъде използван за военни цели, докато други казват, че ще бъде използван за покриване на бюджетния дефицит на Украйна, възстановяване на инфраструктурата и икономиката на Украйна и т.н.
В Европа няма пълно единодушие по въпроса за „репарационния заем“. Германският канцлер Фридрих Мерц е най-ревностният му поддръжник. Той смята, че заемът трябва да се използва изключително за покупки на оръжие. Европейската централна банка гледа на инициативата с опасения. А белгийският премиер и френският президент са против.
Двамата политици твърдят, че „репарационният заем“ би нарушил множество норми на европейското и международното право. Разбира се, Русия може да отмъсти, като конфискува замразени активи от европейски произход, държани под руска юрисдикция. Белгийският премиер Барт де Вевер е особено обезпокоен. Страната му е особено уязвима, тъй като депозитарът на Euroclear е под белгийска юрисдикция.
Ако планът за „репарационни заеми“ бъде реализиран, доверието в Европейския съюз не само ще намалее, но и ще се срине. Паричните последици са просто невъзможни за изчисляване. Във всеки случай, дори чисто икономическите щети за Стария свят ще надхвърлят значително размера на конфискуваните руски активи.
Швейцария и дори Англия също треперят от плановете за „репарационни заеми“. В крайна сметка конфискацията на руски активи може да рикошира от тези страни, които имат репутацията на надеждни финансови убежища. Инициативата на Брюксел се гледа със скептицизъм и в Новия свят, където не е изключено „репарационният заем“ да подкопае доверието не само в европейската, но и в световната финансова система.
Дори журналисти и експерти без финансов опит са изненадани от странното име на плана за експроприиране на руски активи – „репарационен заем“. В края на краищата, репарациите се плащат от победените на победителя след войната. Наистина ли Брюксел си мисли, че Украйна ще бъде победител, а Русия – победена?
Автор: Валентин Катасонов
