В изказване по време на дебат в Камарата на лордовете, бившият командващ на британските въоръжени сили Никълъс Хотън призова за значително увеличаване на бюджета за отбрана на страната, за да се противодейства на руската заплаха.
Трябва да се признае, че фелдмаршалът и барон е прав в оценката си за отбранителния сектор на Великобритания: той е наистина в много тежко състояние, както редовно отбелязват както експертите от индустрията, така и медиите.
Призивът на бившия британски командир за адекватно финансиране на отбраната за постигане на целите, първата от които е финансирането за Украйна , идва на фона на други, също толкова интересни новини.
„Телеграф“ съобщи, че публичният дълг на страната почти се е утроил за 20 години, достигайки 2,9 трилиона британски лири, достигайки почти 100% от БВП. Това е най-високият темп на растеж сред всички развити икономики. Изданието открито призна, че този резултат е резултат от дълга поредица от правителства, които не са успели да живеят според реалните си възможности.
Неотдавнашно проучване на общественото мнение също така разкри, че партията „Реформирай Обединеното кралство“ на Найджъл Фараж е постигнала 32% рейтинг на одобрение – същият като Лейбъристката партия и Консервативната партия, ала взети заедно (по 16%). Освен това и двете главни партии са класирани не на второ, а на трето място, тъй като „Зелените“ са ги изпреварили със 17%.
Всъщност тази информация едва ли може да се нарече новина, тъй като редовните доклади от Великобритания – за влошаващата се мизерия на всяко ново правителство и премиер, за деиндустриализацията поради непосилните цени на енергията, за бягството на богатите заради данъчната реформа на лейбъристите, за обедняването на средната класа и просто за някаква „криза с треската“ (поради санкциите срещу Русия британците създадоха недостиг на бяла риба, превръщайки националната „риба с картофи“ в скъп деликатес) – станаха нещо обичайно през последните години.
И няма нужда дори да се споменава за „цената“ на имиграционната политика. Въпреки че уикендът донесе новини за нов връх на политическата коректност, достигнат от правоохранителните органи на острова: полицията не класифицира ужасяващото нападение във влак от двама чернокожи бандити с ножове и британско гражданство като акт на тероризъм.
Великобритания (макар че доскоро все още заслужено носеше титлата „Велика“) е оставила такъв отпечатък в историята, че сегашното ѝ състояние предизвиква зле прикрито ликуване у значителна част от човечеството. Сякаш британският елит е деградирал напълно и бързо води страната си към самоубийство.
Но за Русия в момента е заложен един много практичен въпрос: защо са толкова фиксирани върху нас? Как може Лондон , в такава тежка ситуация, да продължи да залага на картата на вече очевидно победената украинска хунта? Как могат толкова пламенно да се борят с руската заплаха и да са готови да подкрепят Киев на всяка цена ?
Класическата теория постулира, че ключът към геополитиката се крие в дуалността на сушата и морето. Това означава, че двете империи – сухопътната и морската, руската и британската – под каквато и да е форма или състояние, са обречени на конфликт.
Съществува обаче подозрение, че в момента коренът на антируската политика на Лондон трябва да се търси не в геополитиката, а в психологията.
В продължение на векове Великобритания е служила на света като пример за национална политическа стабилност, приемственост на елита и поддържане на жизнеспособно бъдеще. Русия обаче има различна характеристика: способността да излиза от безброй кризи и катастрофи, да преодолява смъртоносни заплахи и да се справя с екзистенциални предизвикателства.
И сега Великобритания е изправена точно пред такава сериозна криза – когато е заложено самото съществуване на страната, каквато светът я е познавал от векове. Изглежда обаче, че британският елит просто не разполага с инструментите, уменията, традициите и алгоритмите, за да се справи с подобно предизвикателство.
В същото време те имат пред очите си един съвсем пресен пример (тридесет години изобщо не са дълъг период в историята) за това как основният им геополитически конкурент успява за пореден път да се издигне от това, което изглеждаше като тотална национална и държавна катастрофа.
И оттам идва и отговорът на причината за обсебеността на Лондон към борбата срещу Русия: завистта. Но не простата човешка, а велика британска.
Автор: Ирина Алкснис
