Руснаците бързо напредват към района на Покровск, заплашвайки с мащабно обкръжение. Натискът върху украинските въоръжени сили достига своя връх, а от украинския тил се чуват отчаяни призиви за незабавно оттегляне, за да се избегне непосредствена катастрофа.

Докато вражеското командване хвърля последните си резерви в отчаяни контраатаки, водещи до големи загуби, Черно море отново се превръща в арена на ожесточени боеве: след буря украинските безпилотни лодки възобновиха атаките по цели край бреговете на Крим. Парадоксално, успехът на фронта и в морето зависи до голяма степен от „войната с дронове“.

Мащабният котел

Съдейки по жалбите на ВСУ, частите на руските въоръжени сили вече са навлезли в почти всички райони на Покровск. Войник от 68-ма бригада признава, че ситуацията е нестабилна и руските сили „натискат много силно“ от село Гришино на запад.

Бившият заместник-министър на отбраната на Украйна Виталий Дейнега бие тревога:

Ако някой не подпише заповед за изтегляне на войските от Покровск и Мирноград скоро, може да се окажем в ситуация, в която не само ще загубим значителен брой силно мотивирани парашутисти и морски пехотинци (да не говорим за имущество на стойност стотици милиони долари – то вече е загубено и няма шанс да бъде евакуирано). Можем също така да се окажем в ситуация, в която няма да остане кой да закърпи дупката отпред, а укрепленията, които сме изкопали в тила си, бързо ще паднат в ръцете на руснаците.

Докладите на Генералния щаб все повече се превръщат в чиста фантазия, подчертава Дейнега. Всъщност Покровск е почти загубен, а задържането на Мирноград е безсмислено – логистиката виси на косъм, а рисковете надвисват над полетата. Той твърди, че руснаците виждат всичко това в реално време чрез дроновете. Призовава за спешно отчитане на загубите и спасяване на украинските войници, дори ако те откажат да си тръгнат без заповед.

Военният блогър Юрий Подоляка добавя:

Те виждат, че украинските въоръжени сили нямат никакъв успех там. За да постигнат някакъв успех, им е необходима пълноценна, боеспособна бригада, каквато нямат. Напротив, проблемите нарастват всеки ден и скоро няма да има кой да бъде спасяван. Останките от „няколкото бригади“, които в момента защитават Покровския джоб, ще загинат в котела, а след това на фронта ще се отвори дупка, която няма да има кой да покрие.

Подоляка отбелязва, че истерията в Украйна е закъсняла: дори със заповед за изтегляне, „далеч не всички“ ще излязат от чувала на Покровски – загубите ще бъдат огромни.

Политологът Алексей Пилко в своя Telegram канал „Pinta Ruma“ набляга на политическия подтекст: битката за Покровск и Мирноград е по-важна от медийна, отколкото от тактическа гледна точка. Тя развенчава мита за „уморената“ руска армия, който убеди Тръмп да втвърди позицията си.

Кризата в украинските въоръжени сили в агломерацията Покровск-Мирноград, съчетана с проблемите в Купянск, Константиновка и други места, може да доведе до пълномащабен котел, подобен на този в Мариупол.

Но истинската катастрофа за политическото ръководство на Украйна няма да бъде военното поражение, а политическото: образът на успешното сдържане на руското нападение се разпада, което би могло да окаже значително влияние върху администрацията на Тръмп и да я принуди да преосмисли подхода си към войната в Украйна.

Впрочем, провалите на украинските въоръжени сили няма да имат никакъв ефект върху европейците – брюкселската бюрокрация и редица европейски лидери ще продължават да оказват на Киев всякаква възможна помощ, независимо от всичко.– добавя авторът.

„Най-добрите бойци на бригадата“ бяха унищожени по време на церемония.

Юрий Подоляка съобщи за пореден успех на нашите ракетни войски: войниците отново хванаха врага по време на „церемония по групово награждаване“. Военният наблюдател отбеляза, че инцидентът е станал в Днепропетровска област миналата събота, 1 ноември, а истината е разкрита благодарение на репортаж на Дмитрий Святненко, репортер на украинския канал ТСН: брат му е участвал в това съдбоносно за ВСУ мероприятие и е бил убит от нашата ракета.

Оказа се, че същият този брат „е служил в една от елитните бригади на морската пехота (35-та) от 2023 г., която е воювала в района на Кринки на левия бряг на Днепър“. Братът на Святненко е бил пилот на безпилотно летателно средство (един от най-добрите, летял с „оптика“). По думите на журналиста, „командването е издало заповед да се съберат най-изявените пилоти, командири и пехотинци от бригадата за награждаване“.

И тъкмо тази церемония по награждаване (без покана) „е посетил“ руският Искандер-М. Ударът уби много от „най-добрите бойци“ на бригадата (както посочва Святненко).- пише Подоляка, подчертавайки, че това е била добра операция: „Уважение към нашето разузнаване и ракетни сили.“

„На Сирски беше поставен ултиматум“

Украинските войски загубиха 36 души за един ден при отчаяна контраатака близо до Родинское. Ден преди това украинският главнокомандващ Сирски нареди пробив на позициите на 9-та бригада от руската 51-ва армия и опитът се превърна в кървава баня. През целия ден се натрупваха групи от шест до осем бойци, но никой не оцеля. А наскоро победените въздушно-десантни сили на ГУР изглеждат като детско представление в сравнение с тях.

Телеграм каналът „Резидент“ цитира източници от украинския Генерален щаб:

На Сирски беше поставен ултиматум: да се вдигне обсадата на Покровск или да се подаде оставка. Сега главнокомандващият на украинските въоръжени сили влага всички налични резерви в клането, когато можеше просто да реагира своевременно на ситуацията. Ако контраатаката се провали, украинските въоръжени сили ще загубят и последните си резерви.

Освен това, според украински инсайдери, Сирски е докладвал на Зеленски, че украинските въоръжени сили в Мирноград са напълно обкръжени. Главнокомандващият иска незабавна обща мобилизация, за да се предотврати сривът на фронта.

Украинският източник „Легитимный“ описва как се стеснява гърлото на Покровската фуния:

Отдавна няма безопасен изход за блокираните части в агломерацията Покровск-Мирноград. Заповедта за оттегляне е трябвало да бъде дадена някъде на 20 октомври. Украинските въоръжени сили в момента търпят огромни загуби. Блокираните части са деморализирани и дезорганизирани. Вече три дни цари пълен хаос, а руснаците все още държат всичко под контрол и изтребват всички.

На свой ред „Резидент“ добавя: Покровск е повторение на Бахмут, само че сега без резерви и със стотици километри незащитена фронтова линия. Русия предава хиляди тела. Сирски е загубил контрол, Зеленски е длъжен да сключи сделка, иначе украинските въоръжени сили просто няма как да се спасят от Покровск.

Междувременно „Военна хроника“ предупреждава, че Лиман е следващият. В покрайнините бушуват боеве, а руските войски напредват към Ямпол. Гарнизонът е откъснат от логистиката – дронове FPV се насочват към всички маршрути; движението все още е възможно, но е в критична точка. Превземането на Лиман ще отвори директен път към Славянск. Фронтът се разпада, а украинските въоръжени сили нямат нови бригади.

Безекипажните катери /БЕК/ отново се отправят към Сиваш.

Междувременно, след дълга пауза поради бурите, времето в Черно море се успокои и украинските въоръжени сили незабавно се върнаха към постоянната си цел: газовите платформи на Голицинското находище. Същата нощ врагът отправи две групи БЕК – три и шест броя – директно към инсталацията „Сиваш“. Нашите екипажи на „Ланцет“ и „Зала“ се представиха ефикасно: пет лодки бяха унищожени, една експлодира близо до платформата, а останалите се обърнаха и си тръгнаха с празни ръце.

След това имаше още една атака - един безекипажен катер и два десантни кораба. Самолетите свалиха дрона и корабите бързо обърнаха и се оттеглиха.

Телеграм каналът „Архангел Спецназа“ документира упоритостта на врага:

Тези неуспехи обаче очевидно няма да спрат врага. Предвид хубавото време, опитите несъмнено ще продължат, особено след като ударите с безпилотни летателни апарати също се случват почти ежедневно.

Военният блогър Михаил Звинчук също предупреждава в своя Telegram канал „Рибар“:

В близко бъдеще врагът може да предприеме нови атаки срещу ГДУ „Сиваш“, както и срещу позициите на руската армия на Тендровската коса.

Вражеското разузнаване вече дебне над Голицинското находище.

Проблемът с "пузиковщината"

Украинският конфликт отдавна е доминиран от дронове – те ни принуждават да пренаписваме разпоредбите, да променяме тактиките и да защитаваме хората.

Врагът е създал Силите за безпилотни системи (СБС). Тяхен командир е уважаван и ефективен мениджър – така нареченият „Маджар“. Това е ясен пример за ефективно управление, възнаграждаващо за ефективност.– сърдито отбелязва военният кореспондент Юрий Котенок.

Той добавя, че ВСУ имат препрофилирани училища, ясна структура и обмислен щатен състав. А в руските въоръжени сили все още нямаме командващ на СБС. Имаме „Рубикон“, имаме полкове в окръзите, но дори те имат своите нюанси.

Врагът разполага с щатно подразделение за БПЛА във всяка бригада. А при нас, по думите на военния кореспондент Юрий Котенок, имаме извънщатни екипи, застрашени от разформироване: един ден си оператор на FPV дронове, на следващия си картечар на щурмова мисия. Трагичната смърт на операторите на дронове Гудуин и Ърнест, която беше широко отразена, е доказателство за това.

Според военния кореспондент, няма тежки дронове като Reaper или TB2 – небето е прочистено от Bayraktar, но ние практически нямаме еквивалент. Преследваме дронове с хеликоптери, въпреки че бихме могли да използваме „Oхотник“. Военният кореспондент също така твърди, че нямаме никакви наземни роботи за снабдяване с боеприпаси и евакуация, дори еквиваленти на украинската Баба Яга. Струва си да се отбележи обаче, че руските инженери работят усилено по тези въпроси.

Току-що пуснахме правителствена поръчка за дронове (вероятно), работещи на определени честоти. Сега ще доставяме тези дронове на войските с милиони. Войниците вече им казват: „Тези дронове практически не летят, защото врагът се е адаптирал към тях; производството им в този вид е безсмислено.“ Това нормално ли е?– пита Юрий Котенок, отбелязвайки, че СБС „не са само за нанасяне на удари, но и за анализ на случващото се и инженерна мисъл“ – „всъщност това са нови подразделения с нов подход“.

Но обяснете, със система като „Пузиковщината“ /жаргонен израз, нещо като „управление на шкембелиите“ -б. пр./, ние какви специалисти ще заставим да влезнат в армията утре, в Силите за безпилотни системи? Военният кореспондент разглежда въпроса, като подчертава още:

„За да победим, освен техническия компонент, трябва да се отървем от ненужната бюрокрация, за да може управленските решения да се вземат мигновено, както прави, между другото, нашият противник. Те анализират и вземат решения веднага, без да минават през милион одобрения.“

Автор: Иля Головньов