След значително струпване на американски военни сили в близост до Венецуела и многобройни съобщения, че Вашингтон обмисля военна намеса с цел сваляне на правителството в Каракас, континентът е изправен пред риска от един от най-интензивните междудържавни конфликти за последните пет десетилетия, пише Military Watch.

В отговор венецуелските въоръжени сили бяха приведени в бойна готовност, а изтребителите Су-30МК2 на военновъздушните сили извършват редовни патрули и демонстрации на сила.

Въпреки това, ограниченият арсенал на страната поражда съмнения дали тя може реално да оспори въздушното и морско превъзходство на САЩ.

Според редица източници Каракас търси спешна военна помощ от Русия и други не-западни доставчици на оръжие, за да подсили отбранителния си потенциал в навечерието на евентуален конфликт.

Възможностите на Москва да реагира бързо са ограничени от недостига на ключово оборудване – като далекобойни системи за ПВО, заради собствените ѝ военни нужди, както и от времето, необходимо за обучение на венецуелските екипажи върху сложни системи като изтребителите Су-35.

Въпреки това, няколко оръжейни системи могат да бъдат доставени и въведени в експлоатация сравнително бързо.

Една от тях е бреговата ракетна система „Бастион“, разработена от Русия за асиметрична отбрана срещу големи военноморски сили. Системата е мобилна, икономична и лесна за обслужване, използвана вече във Виетнам и Сирия. Ракетите П-800 „Оникс“, които изстрелва, достигат скорост от Мах 2.5 и обхват до 800 километра.

За Венецуела това би означавало многократно увеличаване на противокорабните ѝ възможности, които сега разчитат основно на ракети Х-31А, изстрелвани от Су-30МК2.

Русия може също така да предложи на Каракас съвременни корвети клас „Буян-М“ или „Каракурт“, които, въпреки малкия си размер (около 850 тона), носят въоръжение, сравнимо с това на разрушители.

Те могат да изстрелват ракети „Калибър“, П-800 и дори „Циркон“ – последната със скорост Мах 9 и обхват над 1000 километра. Въвеждането на такива кораби би представлявало евтин, но решаващ скок за бойните способности на венецуелския флот.

Въздушните сили на Венецуела притежават 22 изтребителя Су-30МК2, които остават най-дългообхватните бойни самолети в Западното полукълбо. Ограниченият им брой обаче намалява бойната им стойност.

Русия може да предостави свои Су-30М2 – почти идентични по характеристики, с обновена електроника, което би удвоило въздушната мощ на Каракас.

В перспектива Москва може да предложи и модернизационни пакети – нови радари, двигатели АЛ-41Ф-1С и ракети Р-77М, които биха значително повишили бойната ефективност на венецуелската авиация.

Според руски източници се обсъжда възможността Су-30МК2 да бъдат оборудвани с ракети Х-32 – модернизирана версия на Х-22, известна с това, че е почти невъзможна за прехващане.

Ракетата достига скорост до Мах 5 и обхват от 1000 километра, което би позволило на венецуелските изтребители да атакуват американски кораби от територията на страната, без да навлизат в зоната на противникови патрули.

Венецуелският флот разполага с две германски подводници тип 209, произведени през 70-те години, чиято бойна стойност днес е ограничена. Експерти смятат, че възможна доставка на модерни руски подводници клас „Кило“ би променила сериозно баланса.

Тези съдове, известни като „Черните дупки“ заради своята тишина, могат да изстрелват ракети „Калибър“, „Оникс“ и „Циркон“, и вече са на въоръжение в редица държави от Азия, Африка и Близкия изток.

Въпреки всички ограничения, военното сближаване между Русия и Венецуела може да се окаже ключов фактор за стабилността на региона – или напротив, да изостри напрежението между Вашингтон и Москва в нова геополитическа гореща точка на западното полукълбо.