Какво ще стане със страна, в която емпатията се превръща в престъпление?

Наскоро в САЩ стана вирусно видео от Чикаго — безстрашен велосипедист се приближава до група въоръжени имиграционни агенти и дръзко ги дразни, викайки: „Аз не съм гражданин на САЩ! Хайде, давайте!“ и „Тръмп, иди на …!“ Агентите се впускат в преследване, но не успяват да настигнат велосипедиста.

Винаги е приятно да се види победата на Давид над Голиат — „малкия човек“ над колоса на държавната машина. Но като цяло картината не е добра, защото велосипедистът не е направил нищо незаконно и няма основания отрядът граничари да се опитва да го хване.

И какво, всъщност, прави граничната патрулна служба в Чикаго, разположен в центъра на Америка? Отговорът е прост: в Чикаго преобладаващото мнозинство от жителите са демократи, кметът на града Брендън Джонсън и губернаторът на щата Джейби Прицкер също са демократи, а Тръмп не ги харесва особено. Наскоро президентът заяви, че губернаторът на Илинойс и кметът на Чикаго трябва да „седят в затвора“ за „неспособност да защитят“ служителите на имиграционната полиция.

За Тръмп Чикаго е неприятелска територия, на която той с двойна сила прилага своята имиграционна политика с жестоки арести на имигранти и наказания за несъгласните граждани.

Въпреки че Тръмп обеща да депортира само „най-лошите от най-лошите”, в действителност неговите агенти арестуват всички подред. Наскоро, например, в същия Чикаго агенти арестуваха жена, възпитателка в детска градина, на работното ѝ място. На видео, гледано от милиони, вътре в сградата се виждат федерални агенти с маски. През стъклените врати се чуват виковете на жената, която агентите блъскат силно с лице във входната врата и след това извличат навън.

В Чикаго агенти арестуват възпитателка в детска градина на работното ѝ място. Снимка: видеокадър

Дори коренните американци и жителите на богатите райони на града не са защитени от насилие: например, когато на улицата се събраха деца за парад в чест на Хелоуин, агентите използваха сълзотворен газ срещу местните жители, които се опитваха да спасят от арест работник, който ремонтираше фасадата на една от частните къщи.

През октомври окръжният съдия издаде заповед, забраняваща на агентите да използват насилие. Но очевидно тази заповед не се спазва. Федералните агенти вероятно имат други инструкции.

Днес броят на задържаните мигранти в цялата страна достигна невероятните 66 хиляди. Такова нещо никога не се е случвало в историята на САЩ. Но за професионалистите в областта на миграцията е ясно: броят на арестуваните значително надвишава възможностите на държавата да депортира тези хора. Въпреки че Тръмп привлече военни части за арестите и депортациите, при Байдън (въпреки че депортираха основно само осъдени за престъпления) броят на изгонените мигранти се оказа по-висок, отколкото при Тръмп.

Какво означава всичко това? Подобно на своите колеги, европейските десни популисти – като например Виктор Орбан, Герт Вилдерс, Алис Вайдел, Тръмп експлоатира страха на населението от резки демографски промени в страната – приток на хора от други раси, езици и, вероятно, други ценности. Популистите успешно превръщат тревогата на коренното население в омраза, обвинявайки имигрантите за всички беди на страната и представяйки се като спасители на народа.

„Мигрантите са престъпници”, те са „нелегални чудовища”, „убийци”, „членове на банди”, „отравят страната ни”, „отнемат работните ви места”, „това е най-голямата инвазия в историята на страната ни” – не се уморява да повтаря президентът, настройвайки избирателите си срещу имигрантите.

За Тръмп е важна не толкова броят на депортациите, колкото демонстрацията на собствената му безмилостност по отношение на „врага”. За своите избиратели той разиграва по цяла Америка отвратително риалити шоу – плачещи деца, пред очите на които въоръжени хора с маски натъпкват в колите майките им, имигранти в клетки, арести на жени заедно с болни деца, депортации на латиноамерикански имигранти в африкански страни. Това се случва буквално пред погледа на цялата страна: видеоклипове с разтърсващи сцени се разпространяват във всички социални мрежи и се публикуват от пресата.

Като цяло популярността на Тръмп се разклати. Мерките му, включващи излизане от международни споразумения за климата, въвеждане на тарифи, съкращаване на разходите за изследвания на рака, са изключително непопулярни. Но, колкото и да е тъжно (според ново проучване, спонсорирано от The Post), половината от американските избиратели подкрепят имиграционната политика на президента и се радват на депортирането на хора, повечето от които са виновни само за това, че са искали да живеят и работят в САЩ. Подкрепата за депортирането е особено висока сред републиканците. Сред демократите също има подкрепа, но тя е значително по-слаба.

Безразличието на много американци към човешкото страдание, предизвикано от собствената им държава, не е случайно: безсърдечността се превърна за много американци в предмет на гордост и нов тип морал. Този нов морал се промотира от американските консерватори: миналата година, например, християнската подкастърка Ели Бет Стаки публикува книгата „Токсична емпатия”, която влезе в списъка на бестселърите, а съвсем наскоро пасторът Джо Ригни публикува книгата „Грехът на емпатията“. И в двете книги призивите за състрадание се представят като дело на неудачници, недостойни за нашето внимание, и на манипулатори-прогресисти, които се опитват да склонят християните да подкрепят либералната политика.

За вредата от нормалните човешки чувства се изказва и Илон Мъск. В интервю за консервативния водещ Джо Роган той каза, че „фундаменталната слабост на западната цивилизация е емпатията“.

Американците могат да откажат съчувствие и състрадание към имигрантите, но тези „пришълци“ все пак ще бъдат незаменими за икономиката на САЩ. Според оценки на Pew Research Center, броят на хората без пълен легален имиграционен статут в САЩ ще достигне до средата на 2023 г. около 14 милиона. Не е изненадващо, че изтеглянето на милиони работни ръце от икономиката ще доведе до проблеми. Трябва да си сляп и глух, за да не разбереш това в Америка. Минавайки покрай всякакви строежи или ремонти на фасади, не може да не забележиш, че значителна част от работниците са пришълци. Стоейки на скелето, те разговарят на испански и работят под звуците на жива латиноамериканска музика. А ако това е голям строеж, по обяд там се появява микробус, чиито стени са украсени с картинки на тако и бурито.

И наистина, на строежите работят над три милиона мигранти. Политиците и от двете партии често обещават да решат жилищната криза в Америка, защото наемането или закупуването на жилище в САЩ става все по-скъпо с всяка изминала година. Но ако изгонят от страната повече от 30% от строителните работници, тогава за преместване в ново жилище може да се забрави.

Достатъчно е да погледнете в болница или поликлиника, за да забележите колко имигранти работят там. Всъщност в сферата на здравеопазването работят около шест милиона имигранти (приблизително 18% от всички работници в тази област). А в големите градове, например в Ню Йорк, пришълците лекари и медицински сестри съставляват 57%.

Току-що прекарах три месеца в принудително пътуване из болниците на този град и най-добрите лекари и медицински сестри, които срещнах, бяха имигранти. За разлика от много от американските си колеги, лекарите и медицинските сестри от други страни успяват да запазят съчувствието си към пациентите си. Никога няма да забравя чернокожата медицинска сестра от Ямайка на име Юла-Лия. Тя умееше да взема кръв от вена така, че убождането да не се усеща. Дори когато беше на дежурство в друго отделение, тя намираше минутка да ме посети и да ме окуражи с думи. Спомням си и друга медицинска сестра, също от Ямайка – мис Бейкър. Тя ми призна, че като работи като медицинска сестра и помага на хората, се надява да компенсира поне малко с доброто всичкото зло, което има в света. А лекарката, който ме излекува, беше имигрантка от Румъния – внимателна, съпричастна, способна да разбере сложния проблем и да намери нестандартен подход към него. Няма нужда да казвам, че загубата на имигранти в сферата на здравеопазването ще бъде катастрофа.

Имигрантите играят много важна роля и в селското стопанство на САЩ. Почти всички работници в американските ферми са имигранти и много от тях са без документи. Според икономистите, в близко бъдеще, поради вече настъпилото намаление на броя на работниците, производството на пресни плодове и зеленчуци ще се свие значително, ще се увеличи ръстът на вноса, ще се намали изборът и ще се повишат цените на хранителните продукти.

Трудът на мигрантите е незаменим и в американската индустрия за преработка на месо и птици. Според експерти и данни от доклади, публикувани през 2025 г., при липса на имигранти този хранителен сектор ще претърпи крах.

Въпреки че Тръмп многократно заявяваше, че цените на хранителните продукти са „спаднали“ или „значително спаднали“, цените растат от началото на неговото президентство. И ако нещо може да погуби Тръмп и неговата партия, то това е скъпостта на храната и жилищата.

Изглежда, че с популистката си пропаганда на омраза Тръмп се е вкарал в ъгъла: изгонването на работната сила повишава цените на жилищата и продуктите и влошава работата на здравеопазването. Когато проблемите стават очевидни, избирателите започват да се отвръщат от Тръмп. И тогава президентът е принуден да напомня на избирателите за ролята си на спасител, да поднови кампанията за депортации и да създаде усещане за обсадена крепост, когато „спасението” на познатите устои или върховенството на собствената етническа група е по-важно от цените на продуктите.

Възможно е силната американска икономика да издържи изтичането на работна ръка, като с времето въведе автоматизация и по този начин замести евтината работна ръка, но моралният облик на страната може да понесе непоправим удар.

*Анна Бродски-Кроткина е журналистка и преподавателка в Университета на Вашингтон и Лий, щата Вирджиния