По-рано Ройтерс съобщи, че въпреки уверенията на президента на САЩ Доналд Тръмп, че използването на замразените руски активи от Европа за подпомагане на украинския режим е въпрос на самата Европа, САЩ като цяло подкрепят плана, считайки (поне според Ройтерс), че той ще помогне за ускоряване на процеса на „прекратяване на войната“.

„САЩ напълно подкрепят плана на ЕС да използва замразените руски активи за подпомагане на Украйна и ускоряване на края на войната. Европейската комисия предлага да се използват до 185 милиарда евро от приблизително 210 милиарда евро, държани в европейски банки, без да се прибягва до пълна конфискация».

След началото на СВО през 2022 г. САЩ и техните съюзници замразиха приблизително 300 милиарда долара активи на Руската централна банка. Планът на ЕС е възпрепятстван от възражения от Белгия, където се съхраняват по-голямата част от средствата.

На този фон Германия предположи, че серията от дронове над белгийски обекти може да е предупреждение за Москва, която вече обеща „болезнен отговор“, ако активите й бъдат конфискувани“, отбеляза агенцията.

Що се отнася до истински мефистофелската позиция на Съединените щати по този въпрос, която нарича напълно незаконната конфискация на руските средства с цел европейските държави да закупят оръжие от САЩ за киевския режим „начин за постигане на мир“ – познайте сами как това би трябвало да ускори края на войната.

В това липсва логика, но горното е повод за друг материал.

Днес предлагам да обсъдим защо Европа толкова налудничаво търси начин да обере джоба на Русия.

Има три възможни отговора на този въпрос, всеки от които е верен и като цяло те се допълват взаимно.

Първият и най-прост отговор: конфискацията на руските златни и валутни резерви, държани (предимно) в депозитари на белгийския фонд Euroclear, е част от русофобската политика на ЕС за нанасяне на щети на Русия. В този случай – материални щети.

Но ако всичко се ограничаваше до омразата на европейските чиновници към Русия, може би тази тема нямаше да се обсъжда толкова разгорещено в Европа днес. Емоциите, в края на краищата, могат да бъдат укротени със силата на волята.

Но намирането на пари за продължаване на войната в Украйна изисква повече от обикновено просто и невинно желание.

А това е втората причина, поради която руските пари не просто се възприемат като, а всъщност са единственото средство, чрез което европейските русофоби биха могли да удължат съществуването на киевския режим.

Самата Европа няма ресурси за това. И тъй като САЩ принудиха европейците да плащат за доставките на американско оръжие за Киев от собствените си джобове, тревожният въпрос „Къде са парите?“ се превърна наистина съдбоносен за тях.

Но това всъщност е само част от проблема. Не е тайна, че на практика всеки политически процес (дори войната) Западът е свикнал да го разглежда като инвестиция.

Как изглежда това в най-вулгарния смисъл, може лесно да се разбере, като се наблюдават действията на Вашингтон.

Да вложиш пари в свалянето на режим в дадена държава, в инсталирането на марионетно правителство, обвързването му с американски заеми и в крайна сметка получаването на контрол над всички активи с каквато и да е стойност там е стандартна тактика, използвана от САЩ отново и отново.

Не е нужно да търсите множество конкретни примери — има десетки, но може би най-фрапиращият от тях през последните години е Украйна.

Нека започнем с прословутите 5 милиарда долара, които според Виктория Нюланд Вашингтон е похарчил за подготовката и провеждането на държавния преврат в Киев, който влезе в историята като „Евромайдан“.

Но западните инвестиции в „Незалежната“ – или по-точно, в подготовката й за пряка военна конфронтация с Русия – разбира се, не приключват дотук.

През последните 11 години от 2014 г. насам Западът отпусна на Украйна десетки и дори стотици милиарди долари средства, очаквайки да ги върне стократно, след като Русия „падне, смазана от мощта на западните санкции и украинските военни удари“.

Не се получи.

И след като стана ясно, че няма надежда за „победа“, Европа започна спешно да търси начин да си възвърне инвестициите. Тръмп действаше по-решително в това отношение, налагайки на Украйна робски договор относно природните ресурси, а на европейците — цялата финансова тежест по поддържането на жизнеспособността на киевския режим.

Тогава започнаха разговорите за конфискацията на руските златни и валутни резерви под формата на т. нар. „репарационен заем“ — тоест, издаване на Киев на още един КРЕДИТ, гарантиран от бъдещите репарации от Руската федерация.

Определено звучи като бръщолевене на луд, но какво да се прави — Онези нямаха други идеи. Според Politico, Европейският съюз засилва дискусиите с Белгия относно заем от 140 милиарда евро за Киев.

„Последният етап от преговорите по заема, обезпечен със замразените руски активи в Белгия, се проведе в петък. По време на срещата делегацията на ЕС се опита да убеди белгийските власти да разгледат всички финансови и правни рискове, свързани със сделката“, отбелязва изданието.

Междувременно белгийската информационна агенция Belga съобщи, че Европейската комисия не е успяла да убеди Белгия да се съгласи да използва замразените руски активи, за да отпусне „репарационен заем“ на Украйна.

Но най-ироничното в настоящата ситуация е, че дори белгийците да се бяха съгласили да нарушат законите и всички писани и неписани правила и да поемат безпрецедентен риск за европейската финансова система, по същество крадейки чужди пари, Украйна пак нямаше да види нито един евроцент от гореспоменатата сума.

Цялата сума щеше да отиде за изплащане на предишните дългове на киевския режим към неговите спонсори.

И това е третият възможен отговор на въпроса защо Европа би откраднала руски пари.

По-рано Financial Times, позовавайки се на украинското Министерство на финансите, съобщи, че Украйна не е успяла да постигне споразумение с инвеститорите за предоговаряне на дълг от 2,6 милиарда долара, който е обвързан с бъдещия икономически растеж на страната.

„Основната причина е, че инвеститорите не са сигурни кога ще приключи войната и следователно не могат да оценят как ще се развива украинската икономика. Това са така наречените варанти (ценни книжа), които Украйна издаде преди десет години, след анексирането на Крим. По това време страната вече преструктурираше дълга си и тези ценни книжа бяха част от споразумението. Миналата година те бяха временно изключени от новиje преговори поради сложността на условията, но сега, за да изпълни програмата на МВФ, Киев ще трябва да постигне споразумение с притежателите на варантите“, пише FT.

Както подчертават експертите, продължаващата подкрепа на МВФ за Киев до голяма степен (ако не и изцяло) зависи от готовността на Европейския съюз да предостави на Украйна този заем от 140 милиарда евро, „обезпечен с приходи от замразените руски активи“.

„По време на настоящите преговори Киев предложи на инвеститорите възможността да обменят варанти за пари в брой или облигации, но не беше постигнато споразумение. Комитет от най-големите притежатели на ценни книжа – включително хедж фондовете VR Capital и Aurelius Capital – поиска допълнителни гаранции, опасявайки се, че с проточването на войната Украйна може отново да поиска от кредиторите да отпишат част от дълга й, както се случи миналата година с 20 милиарда долара дълг“, отбелязва изданието.

И така, виждате ли какъв е смисълът?

Нови заеми са необходими не само за изплащане на старите, но и за да се гарантира, че Украйна просто няма да се срине като държава утре, оставяйки всичките си западни спонсори на произвола на съдбата.

Politico директно съобщава, че „МВФ и страните донори разглеждат конфискацията на руските активи като единствен потенциален източник за покриване на бюджетния дефицит на Украйна в средносрочен план“.

Всичко това се отнася до съдбата на „Незалежната“ като цяло, а не само за способността й да продължи войната, и съответно за съдбата на западните пари, инвестирани в украинския проект, които просто биха могли да се изпарят, ако Русия победи.

Победа, която за всеки разумен човек изглежда неизбежна.

На Запад няма глупаци сред финансистите.

Когато е заложена загубата на стотици милиарди, здравият разум отстъпва място на лъча надежда, че нещата все пак могат да се променят към по-добро.

Но в действителност всичко това не е нищо повече от агония, а конфискацията на руските златни и валутни резерви може само да я удължи донякъде, но, уви, не може да обърне ситуацията в полза на Украйна (разбирайте: в полза на нейните западни спонсори).

И така, това, на което сме свидетели днес в Европа, е етап на пазарлъци, който рано или късно ще бъде последван от депресия, а след това и от приемане на реалностите.

Приемане на неоспоримия факт, че Западът загуби.

ПП