Има срещи, чиято същност се разбира от онова, което не се е случило. Вчерашният разговор между Володимир Зеленски и Доналд Тръмп в Белия дом мина при закрити врата, без камери и без прессъобщение – тоест без риска от онази сцена от февруари 2025 г., която обиколи света.
Украинският президент дори влезе през страничния вход откъм „Уест Екзекютив авеню“, а не през обичайния – извън полезрението на репортерите. Украинският президент я определи като „добра среща“ в Овалния кабинет и изброи темите: лицензи за производство на прехващачи за системите „Пейтриът“, активизиране на дипломатическия процес, съболезнования за смъртта на сенатора Линдзи Греъм.
Поводът за визитата, националната церемония по изпращането на починалия сенатор Линдзи Греъм във Вашингтонската катедрала, сам по себе си е политически. Последното действие на сенатора като публична фигура беше пътуване до Киев и осигуряване на подкрепа за санкционен пакет. Той почина внезапно този месец от разкъсване на аортата.
Именно вечерта на погребението Сенатът проведе процедурното гласуване по закона, който вече носи неговото име: „Закон Линдзи О. Греъм за санкциониране на Русия и Иран от 2026 г.“ Документът е чакал близо година, блокиран от липсата на ясна позиция на Тръмп. Сега тя е налице – при условие че към санкциите срещу Русия бъдат добавени и такива срещу Иран. Резултатът е показателен за новата логика на Вашингтон: двете войни се обединяват в една законодателна рамка.
Законът позволява мита до 100% върху вноса от петте най-големи купувачи на руски петрол и газ – на първо място Китай и Индия – и от петте държави, които най-активно помагат за заобикалянето на санкциите; мита до 500% върху стоки директно от Русия; забрана за внос на руски уран; санкции срещу Путин, олигарсите и техните семейства, банките и „сенчестия флот“; и удължаване на Закона за санкции срещу Иран до 2031 г. Първоначалната ставка от 500% беше смекчена до 100%, за да се спечели подкрепа. С над 60 съвносители преминаването на прага за прекратяване на дебатите беше осигурено предварително — „би било изненада нещо да го спре“, коментира сенаторът Шелдън Уайтхаус часове преди вота.
Едно уточнение обаче е важно: това беше процедурно гласуване. Окончателното приемане в Сената предстои по-късно тази седмица, а Камарата на представителите е във ваканция до 31 август – тоест законът няма да стигне до бюрото на Тръмп поне още месец.
Смяната на ролите
Най-интересното в момента обаче не е дневният ред, а промяната в позицията, от която Киев преговаря. Newsweek я формулира точно: дълго време въпросът беше доколко Украйна се нуждае от Америка, но скоро Тръмп може да се запита доколко Америка се нуждае от Украйна.
Тръмп има ясен списък с очаквания към съюзниците: да плащат справедлив дял, да поемат отговорност за отбраната си и да помагат на Вашингтон срещу Иран. Европейските столици обещаха повече пари, но по останалите точки се съпротивляват. Украйна, държавата, разглеждана дълго само като получател на помощ и разход за американския бюджет, прави точно обратното.
Ударът по ирански кораби в Каспийско море през уикенда и предложението на Зеленски да сподели разузнавателни данни за руско-иранския обмен на информация относно американските бази в Залива са именно такъв сигнал. „Украйна успешно доказва ценността си. Сега въпросът е как Вашингтон ще реагира“, коментира Джейкъб Паракилас от RAND Europe.
Износителят на военен опит
Киев и Вашингтон подписаха двустранна декларация за намерения, отваряща път за износ на украински въздушни, наземни и морски безпилотни апарати в САЩ за изпитания — потенциално в рамките на програмата на Пентагона Drone Dominance, със съвместно производство в перспектива. Показателно е, че тук Вашингтон изостава от собствените си партньори: Украйна вече има подобни договорености с ЕС, отделни европейски държави и Канада.
Едновременно с това украински специалисти помагат на американските съюзници в Залива да настроят своята противовъздушна отбрана срещу иранската заплаха. „Украйна придоби уникален опит във воденето на мащабна война срещу равностоен противник“, обобщава Паракилас. „Този оперативен опит все повече се превръща във военно-промишлена експертиза, която Киев започва да продава и изнася.“
Разбира се, зависимостта не е изчезнала. Украйна продължава да се нуждае от „Пейтриът“ – по оценки изразходва до 180 прехващача месечно, а произвеждането им е скъпо и бавно. Но проблемът вече не е в липсата на компетентност, а в мащаба на нуждите. Това е съществено различно положение.
Крехкото ухажване на MAGA
Втората линия на украинската стратегия минава през вътрешната американска политика. Politico описва визитата на фона на първите успехи в спечелването на симпатии сред движението MAGA – включително публичния завой на активистката Лора Лумър след пътуването ѝ до Киев и положителния отзив на вицепрезидента Джей Ди Ванс за украинската отбранителна стратегия.
Успехът обаче е крехък. Десетки съюзници на Тръмп остават скептични, а някои обвиниха самата Лумър, че е пътувала заради пари. Смъртта на Греъм – „един от малкото гласове, тласкащи Тръмп към по-твърди действия срещу Русия“ – отслабва позицията на Киев именно когато е най-нужна.
Остава един аргумент, който не се нуждае от лобисти. „Тръмп вижда, че Путин губи, и вижда, че Зеленски всъщност е събрал всичко това и печели“, казва Кърт Волкър, бивш специален представител на САЩ за преговорите по Украйна. Логиката на американския президент винаги е била логика на резултата.
Показателна е и една подробност от вчерашния ден: сред вносителите на споразумението за гласуването е и Дарлийн Греъм – сестрата на покойния сенатор, временно назначена на неговото място в Сената и кандидат за поста. Наследството се институционализира.
И тъкмо тук е рискът за Киев. Стратегията на полезността работи, докато полезността е очевидна. Ако фронтът се обърне или каспийската авантюра донесе повече проблеми, отколкото дивиденти, същата логика ще проработи в обратната посока. Съюз, изграден върху доказана стойност, е по-стабилен от съюз върху съчувствие, но и по-безмилостен.
Междувременно същия ден в Белия дом беше и Бенямин Нетаняху – първата му среща с Тръмп от началото на войната с Иран. Два военновременни лидера, две отделни срещи, един ден. Календарът на Вашингтон вече е календар на две припокриващи се войни.
