Той е един от най-добрите футболисти в историята. В Италия той е жива икона и често е определян като един от най-добрите играчи на страната за XX в. Той стои и в основата на голямата слава на клуба "Милан". "Златното момче" Джани Ривера навърши 82 години.
Гениален, техничен, елегантен, лидер. Така е определян бившият играч на "Милан" и на италианския национален отбор Джани Ривера.
Но за феновете на футбола, особено тези от Милано той, е просто „златното момче“.
Ривера, който в понеделник навърши 82 години, е избиран за номер едно в света в ерата на Джордж Бест, Франц Бекенбауер и Йохан Кройф. Той е смятан за един от най-добрите играчи в историята на играта и една от най-големите легенди на италианския футбол.
Ривера е роден в Алесандрия, област Пиемонт, през 1943 г., когато Италия все още е потопена във Втората Световна война.
Още от дете той започва да тренира в един от малките местни отбори, където е забелязан от тогавашния отбор от Серия А – "Алесандрия". Той се присъединява към отбора на 13-годишна възраст, а още на 15 прави и дебюта си в професионалния футбол срещу „Интер“.
Когато е на 16, напуска училище, за да се отдаде изцяло на професионалната си кариера. Преди това той учи много - както по собствено желание, така и по настояване на майка му, и се готви за кариера на счетоводител.
„Съжалявам, че спрях да уча като малък. Нашата професия ни кара да пътуваме по целия свят и винаги се срещаме с хора с големи познания и богата култура, а когато не знаеш някои неща, това те кара да се чувстваш некомфортно“, казва той в интервю за Кориере делла сера.
Основна подкрепа за развитието му в спорта получава от баща си, който е работник в местните железопътни дружества.
В същата година идва и мечтаният трансфер – Ривера е купен от „Милан“ за огромна за времето си сума, като сделката включва още една година, през която остава в „Алесандрия“.
С екипа на „Милан“ дебютира през 1960 г. именно срещу „Алесандрия“ в мач за купата на страната. В Милано под крилото си го взема тогавашният капитан на отбора, който играе на същата позиция като Ривера – Хуан Скиафино. Скиафино се превръща в негов ментор и му помага много за адаптацията и напредването му във футбола.
С идването на легендарния треньор Нерео Роко мястото на Ривера първоначално изстива, въпреки че вече е пробил в първия отбор и дори е получил легендарния номер 10. Следват месеци на изпитания, но в крайна сметка през пролетта на 1962 г. той е в центъра на отбора и помага на „Милан“ да завоюва титлата.
През същата година той е повикан и в националния отбор на Италия, с който дебютира едва на 18 години по време на световните финали в Чили.
Само 12 месеца по-късно, с диригентската палка на плеймейкър в отбора, Ривера извежда „Милан“ до първата му Купа на европейските шампиони (КЕШ, днес с името „Шампионска лига“), а благодарение на успешния си сезон става втори в класацията за „Златната топка“ след Лев Яшин.
До края на 60-те години на миналия век Ривера твърдо се установява като един от най-добрите футболисти в света, а работата му с Роко дава плодове за клуба.
„Златното момче“ достига върха си през сезон 67-68. Тогава Роко тъкмо се е върнал начело на отбора и изгражда екип около любимеца на феновете. Ривера и съотборниците му смачкват всяка съпротива както в Италия, така и в Европа, където печелят Купата на носителите на купи (КНК).
Самата Италия полудява през тази година, когато е домакин на европейските футболни финали. „Скуадра адзура“, както е наричан националният отбор, не разочарова феновете си и печели титлата, а Ривера става най-добрият играч в страната след войната.
Въпреки тези успехи „Златната топка“ е присъдена на Джордж Бест, което разочарова Ривера, но само за кратко. Още в следващия сезон неговият „Милан“ не може да бъде спрян и печели както КЕШ, така и „Междуконтителната купа“. Така през 1969 г., след няколко години чакане, Ривера получава „Златната топка“ и се превръща в едва втория италианец, който вдига най-ценния индивидуален футболен трофей.
В кариерата си за „Милан“ той печели общи два пъти КЕШ и КНК, три титли и четири купи на Италия, а веднъж е и голмайстор на местното първенство. С националния отбор печели европейската титла, но губи финала за световната купа през 1970 г. срещу Бразилия на Пеле, Жаирзиньо и Карлос Алберто.
Ривера участва и в определяния като „мача на века“ сблъсък с ФРГ на полуфинала на същото световно първенство, в който отбелязва победния гол.
„Определено това беше най-вълнуващият мач в кариерата ми, макар че бих предпочел да бяхме спечелили финала срещу Бразилия“, казва по-късно Ривера.
Той окача бутoнките през 1979 г. и остава в управата на „Милан“ за няколко години, преди отборът да бъде купен от Силвио Берлускони през 1986 г.
Още докато е активен футболист заедно с няколко играчи основава асоциацията на футболистите в страната, която защитава правата на състезателите.
През 1986 г. Ривера влиза в политиката и веднага е избран за депутат от християндемократите. В италианския парламент е избиран за общо четири мандата, а веднъж става и европейски депутат, преди да прекрати политическата си кариера през 2009 г.
„Мисля, че си останах дразнител, защото така и не се научих да си меря приказките“, казва Ривера.
