сторията за хакери, които крадат пръстови отпечатъци от снимки, предизвика истинска буря в социалните мрежи. Но колко реална е всъщност опасността?

„Изключете вече този изкуствен интелект! Ясно е, че е заплаха за човечеството и не е създаден, за да помага на обикновените хора“, пише потребител в Instagram, чийто коментар събира над 16 000 харесвания.

Други пък обявиха, че ще променят начина, по който се снимат.

Според експертите подобни крайни мерки вероятно не са необходими

Откъде тръгна всичко?

Източникът на паниката изглежда е предаване по китайска телевизия от април. В него експерт демонстрира как снимка на ръка, направена от близко разстояние, може да предостави на киберпрестъпниците достатъчно детайли за дигитална реконструкция на пръстов отпечатък.

Теорията гласи, че ако успеят, те биха могли да пробият акаунти, защитени с биометрични данни. А за разлика от паролата, пръстовият отпечатък не може да бъде сменен.

Технически възможно, но колко е вероятно?

Специалистите потвърждават, че сценарият е технически осъществим, особено при висококачествени снимки, направени отблизо.

Има и документирани случаи. През 2014 г. хакер твърди, че е реконструирал пръстовия отпечатък на тогавашния германски министър на отбраната Урсула фон дер Лайен от снимки, направени по време на пресконференция.

През същата година изследователи от общността по киберсигурност успяват да сглобят отпечатък от снимка с помощта на Photoshop, принтер и лепило.

Тук обаче идва ключовата уговорка. Джъстин Капос, професор по киберсигурност в Нюйоркския университет, чиито изследвания са възприети от компании като Google и Palantir, поставя нещата в перспектива: „По-вероятно е утре да ви блъсне кола, отколкото това да ви се случи някога през живота.“

Защо обикновеният потребител може да спи спокойно

Дори хакер да успее да се сдобие с пръстов отпечатък, това не е достатъчно. Той ще се нуждае и от физически достъп до устройството, чийто скенер иска да измами – било то лаптоп, банков четец или друго.

Освен това подобни атаки изискват много време и усилия. Т.е. реалистично да се очаква, че престъпниците биха избрали само цели с изключително висока стойност, като например хора с достъп до системи с чувствителна информация.

Виас Секар, професор по електротехника и компютърни науки в университета „Карнеги Мелън“, казва, че всичко звучи като сценарий от шпионски роман или филм от поредицата „Мисията невъзможна“.

„На теория е възможно, особено когато става въпрос за изображения с високо качество“, добавя той. Но подчертава, че за средностатистическия потребител далеч по-голяма опасност представляват фишинг измамите и фалшивите имейли със злонамерени линкове.

Капос коментира, че престъпниците все още не са започнали да използват този метод в по-голям мащаб. Какво ще бъде положението след десетина години, това е съвсем друга история.